Решение № 4485 от 09.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 11459/2025
- Вид
- Решение № 4485
- Подписан
- 09.12.2025
- В сила
- 09.07.2026
- Състав
- ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.58д, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.104а · Закон за движението по пътищата
- чл.137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.4, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.4, т.7, пр.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 4485 гр. София, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ СТ. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ГЕОРГИЕВ Административно наказателно дело № 20251110211459 по описа за 2025 година РЕШЕНИЕ№ гр.София, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Георги Георгиев при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдия Георгиев АНД №11459 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба срещу наказателно постановление №25-4332-005857/20.03.2025 г. на началник сектор в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР, с което на В. К. К. са наложени 1 следните административни наказания: глоба в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП.
В депозираната пред съда жалба на В. К. К. се иска отмяна на постановлението.
Жалбоподателят В. К. К., редовно призован, не се явява лично, но се представлява от адв.К. К., който поддържа жалбата, не сочи доказателства.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание, но чрез юрк.П. е изразил писмено становище по жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На 28.02.2025 г. около14:54 часа в гр.София В. К. К. управлявал лек автомобил “***“ с рег.№******** по бул.“Ботевградско шосе“ с посока на движение от ул.“Летоструй“ към ул.“Поп Грую“ без поставен обезопасителен колан при наличие на такъв в автомобила като използва мобилен телефон без устройство, позволяващо ползването му без участие на ръцете му.
Св.Е. съставил акт на жалбоподателя, в който е написано: нямам възражения.
Въз основа на съставения акт наказващият орган в качеството си на оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Е. и Б., както и от писмените доказателства по делото.
Поради липса на други доказателства и с оглед на непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в достатъчна степен, за да постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от разписката за получен препис от наказателното постановление и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като съдът счита, че същата е неоснователна, поради следното:
2
Жалбоподателят В. К. К. е извършил нарушение на чл.104а от ЗДвП, защото на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.
По чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му, се наказва с глоба 50 лв.
Жалбоподателят В. К. К. е извършил нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, защото водачите на моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
По чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП /стара редакция на ДВ бр.51 от 2007 г./ водач на моторно превозно средство, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан, се наказва с глоба 50 лв.
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
Нарушените материалноправни норми са посочени точно, нарушенията са словесно правилно формулирани и отговарят на установената фактическата обстановка, както в АУАН, така и в наказателното постановление.
По делото не са установени данни за нарушаване правото на защита или друга незаконосъобразност на акта и постановлението.
Глобите са съобразени по размер с характера на нарушенията като тези размери са фиксирани от законодателя и не подлежат на изменение.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени пороци.
Съдът не постановление. е установил незаконосъобразност на обжалваното
В случая безспорно е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС и е ползвал телефон, без устройство, освобождаващо ръцете му, както и не е поставил обезопасителен колан, с какъвто управляваното от него МПС е било обурудвано.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че нарушенията са доказани и 3 постановлението като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съдът следва да осъди В. К. К. да заплати 130 лв. юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №25-4332-005857/20.03.2025 г. на началник сектор в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР като законосъобразно.
ОСЪЖДА В. К. К., ЕГН ********** да заплати 130 лв. юрисконсултско възнаграждение в полза на Столична дирекция на вътрешните работи.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Районен съдия:
Г.Георгиев
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4