Решение № 65 от 29.03.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Ловеч, 29.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско дело № 20224300500006 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК (ГЛАВА ДВАДЕСЕТА ГПК).

Постъпила е въззивна жалба вх.№6324/23.09.2021 г., подадена от Д.

СВ. Д., ЕГН **********, гр.Ловеч, ул. „Х.Б.“ № 32, ет.3, ап.6, чрез процесуалния представител адв. Д. Ф., САК, със съдебен адрес: гр.С., ул.

„П.П.“ № 1, ет.5, ап.14, GSM: ******, еmail: [email protected] против Решение № 200 от 09.07.2021г. по гр.д. № 395/2021г. на РС – Ловеч в частта, с която е отхвърлен иска за горницата над 155.28 лева до пълния претендиран размер на сумата в размер на 172.36 лева, получена без правно основание въз основа на недействителния договор за кредит и анекса към него, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба – 18.02.2021г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.

В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно, като съдът не е изложил фактическите и правните си изводи по всички защитни 1 доводи на ищеца и по всеки твърдян от него релевантен юридически факт.

Твърди, че вземането на договора няма характер на неустойка, тъй като не притежава обезщетителна и обезпечителна функция. Навеждат се доводи, че уговорената неустойка, представлява разход и възнаграждение по кредита и не е била включена в ГПР, с което се заобикаляло закона и не е точно и ясно формулирана, което е нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК. Твърди, че уговореният ГПР е с неравноправна клауза, заобиколени са изискванията на чл.10, ал.1 вр. чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.19, ал.1-2 ЗПК, в същия не е посочен ясно и разбираемо разписана методика за формиране на ГЛП и ГПР, което е заобикаляне на закона чл.10, ал.1 ЗПК. Въззивникът сочи, че клаузите досежно ГПР са бланкетно уговорени, кредиторът не е посочил в договора общата дължима сума от потребителя, а уговорената лихва в размер на 41% надвишавал трикратния размер на договорната лихва, поради което и договорът е нищожен и на това основание. Позовава се, че договорът е нищожен и на основание, че кредиторът не е посочил действителната цена на кредита и на ГПЛ и ГПР, тъй като същите били описани към общата част на сумата за връщане, поради което счита, че договорът е нищожен и на основание чл.143, ал.1 и ал.2, т.9 ЗЗП. Твърди, че договорът е нищожен, тъй като в неговото съдържание не е включен размера на лихвения процент на ден и не са разписани правата на потребителя по чл.29, ал.4 и ал.6 ЗПК, което е довело до неспазавне изискванията на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК. Твърди, че договорът е изначално недействителен, тъй като страните не били уговорили, че в отношенията между тях ще се прилага правната стойност на обикновенния електронен подпис, а договорът не е подписан с квалифициран електронен подпис, поради което целият договор е нищожен, поради липса на воля. Моли съда да отмени атакуванато решение в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за горницата над 155.28 лева до пълния претендиран размер на сумата от 172.36 лева. Претендира разноски по делото, които да бъдат изплатени на нея, на основание чл.38, ал.2 ЗА. Въззивникът е направил искане за бъде призован чрез ЕПЕП, чрез Системата за сигурно електронно връчване на ДАЕУ или на посочения от него e-mail.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият „Т.Т.Е.Г.“, ЕИК ******, гр.С., ул.

„А.С.“ № 84-86, чрез процесуалния представител адв. С. УЗ., САК, със съдебен адрес: гр.С., ул. „Ш.“ № 18, ет.1, е изразил становище за неоснователност и необоснованост на жалбата. Възразява, че сключеният 2 между страните договор се явява нищожен на посочените във въззивната жалба основание като излага подробни правни аргументи. Твърди, че ГПР и уговорените клаузи са точни, ясни, посочена е цялата законово необходима информация, която потребителят следва да научи. Оспорва твърдението на въззивника, че ГПР надвишава трикратния размер на законната лихва като се позовава, че цитираната разпоредба не е актуална, с което чл.191 ал.4 ЗПК е изменен до петкратния размер. Счита, че договорът за кредит отговаря на нормативно установените изисквания за съдържание по чл.22 ЗПК, не са налице нарушение на чл.143, ал.1 и ал.2, т.9 и т.11 ЗПК към момента на сключване на договора. Навежда доводи, че в сключения договор е посочен лихвения процент на ден, поради което не е недействителен на основание чл.11, ал.1, т.20 вр. 29, ал.4 и ал.6 ЗПК. Възразява изцяло срещу твърдението, не е спазена формата за действителност на договора за кредит с оглед разпоредбата на чл.13, ал.4 ЗЕДЕУУ. Моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди Решение № 200/09.07.2021г. по гр.д. № 395 /2021г., в частта, в която е отхвърлен иска за сумата от 17.08 лева, представляваща горница над 155.28 лева до пълния претендиран размер на сумата от 172.36 лева. Претендира разноски в т.ч. изплатено адвокатско възнаграждение.

Въззивникът Д.Д. не се явява в открито съдебно заседание и не се представлява. Представя писмена защита, с която моли жалбата да бъде уважена. Счита, че уговорената договорна (възнаградителна) лихва е нищожна. Твърди, че в договора за потребителски кредит не е посочен процент на разходите по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което следвало нищожност на тази клауза. Счита, че лихва не се дъжи, тъй като посоченият ГПР в договора надвишава трикратния размер, предвиден в чл.19, ал.4 ЗПК.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение. Претендира разноски, за които представя списък по чл.80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.

Въззиваемият „Т.Т.Е.Г.“ не се явява и не изпраща представител в открито съдебно заседание. В нарочна писмена молба моли съда да остави жалбата без уважение. Счита, че предявената претенция за връщане на сумата в размер на 17.08 лева за неоснователна и недоказана. Претендира разноски, за които представя списък по чл.80 ГПК.

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, като прецени доводите на страните и 3 извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение, които обуславят неговата допустимост.

Произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. Атакуваният съдебен акт е допустим, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението, като служебно следи за нарушение на императивна материалноправна разпоредба, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване (ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

От фактическа страна:

На 08.04.2016г. между Д. СВ. Д., ЕГН **********, гр.Ловеч, ул. „Х.Б.“ № 32, ет.3, ап.6, като кредитополучател, и „Т.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК ******, гр. С., ул. „Антим I“ № 26, офис № 5, като кредитодател, е сключен Договор за потребителски кредит № 124432 по реда на Закона за предлагане на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Кредитодателят се е задължил да 4 предостави на кредитополучателя заем в размер на 500.00 лева с цел на заема – финансиране на свои лични нужди или услуги. Съгласно чл.1.3.1. от сключения договор е уговорена годишна лихва за ползване на кредита размер на 41.00 %, като за срока на ползване на кредита, кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитодателя договорна (възнаградителна) лихва в размер на 17.08 лева. Общо дължимата сума за връщане по договора била 517.08 лева. С чл.1.5 от договора е уговорена клаузата, че ГПР, който е изчислен съгласно Приложение № 1 от ЗПК, е 49.64 %.

Срокът на връщане на заема е 30 дни и изтичал на 08.05.2016г.

Уговорено е било, че усвояването на кредита ще се извърши чрез системата ePay.bg. В чл.3.2 от договора е уговорена клауза, с която страните са се спогодили, че при неизпълнение на задължението, кредитополучателят дължи на кредитодателя законната лихва, таксите, разноските и други по връщане на заема. Кредитополучетелят се е задължил в срок до 09.04.2016г. да предостави банкова гаранция или поръчителство на две физически лица за обезпечение на кредита. В договора е включена клауза, че при непредставяне на обезпечение по кредита, кредитополучателят дължи неустойка размер на 4.32 лева на ден, за периода, когато не е имало обезпечение. Неустойката ще се заплаща заедно с погасителната вноска.

На 10.05.2016г. е сключен Анекс № 124432 _А към горния договор, съгласно който кредитополучателят дължи връщане на главница в размер на 500.00 лева; такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит в размер на 30.00; договорна лихва в размер на 17.08 лева ; неустойка в размер на 125.28 лева.

С този анекс е договорено, че кредитодателят предоставя на кредитополучател нов кредит в размер на 500.00 лева, чиято лихва по ползване на кредита е в размер на 3.42 лева. Уговорена е договорна лихва в размер на 17.08 лева. Целта на отпускане на този кредит е била за изплащане и погасяване на всички задължения, дължими от кредитополучателя към кредитодателя по първия договор за кредит. Срокът за погасяване на този креди бил 30 дни, който започва на тече от сключването на цитирания анекс.

Уговорена е клауза, че кредитополучателя следва да предостави обезпечение по новия заем, като при неизпълнение да представи обепечение дължим неустойка в размер на 4.32 лева на ден.

5

Към първия договор (08.04.2016 – 08.05.2016 ) за кредит е предоставен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, което представлява Приложение № 2 към чл.5, ал.2 от ЗПК. В него е посочено, че общият размер на кредита е 500.00 лева, чиито срок е 30 дни. Погасителната вноска е била една, като в нея е включена главницата, лихвата и разноските. В приложението е описано, че общата сума, която кредитополучателя следва да върне на кредитодателя е 517.08 лева. Във формуляра изрично е записано, че фиксираният годишен лихвен процент е 41.00 %, ГПР – 49.64 %. В т. 4.3 от този формуляр е уговорено, че кредитополучателят дължи неустойка в размер на 0.89 % от усвоения кредит, при неизпълнение от негова страна да предостави обезпечение по кредита.

Уговорено е, че при забава на длъжника, кредитополучателят ще заплаща законна лихва в размер на основният лихвен процент + 10 % ведно със всички разходи по евентуалното принудително събиране кредита. Кредитополучетял е имал възможност на отказ от сключения договор за кредит в срок 14 календарни дни от датата на сключването му.

От представеното извлечение се установи, че кредитополучателят се е издължил на 10.05.2016г., като е заплатил на кредитодателя сумата в размер на 672.36 лева по Договор за кредит № 124432, при уговорена главница в размер на

500.00 лева (л.25 от първоинстанционното дело).