Решение № 7428 от 22.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7428 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело № 20241110171977 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. С. М., ЕГН ********** срещу „С.“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване недължимостта на сумата в размер на 2 174,27 лева, представляваща неизплатената сума за потребената вода, законна лихва в размер на 2135,48 лева за периода от 21.10.2015 г. до 29.11.2024 г., мораторна лихва в размер на 95,04 лева; разноски в гражданското дело в размер на 354,82 лева, за която сума е издаден изпълнителен лист от 04.12.2015 г. по гр.д. № 63637/2015 г., по описа на 51 състав на СРС.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който заявява, че искът е основателен и изрично го признава. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото и моли разноски в полза на ищеца да бъдат съобразени с размера на Наредбата от 1/2004 г.

По допустимостта на иска :

При действието на стария ГПК иск за несъществуване на претендирано вземане е допустим само когато претендиращият кредитор разполага с изпълнителен титул (изпълнителен лист или пряко изпълнително основание и затова може да осъществи принудително изпълнение) или с други средства за извънпроцесуална принуда (напр. да спре занапред доставката на стоки или услуги). Без наличието на една от тези две предпоставки отрицателният иск се е считал за недопустим (поради отсъствие на правен интерес).

Новият ГПК защитава в по-голяма степен интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено нещо.

1

Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда, доколкото ще се установи със СПН недължимостта на претендираните от кредитора притезания, поради изтичането на предвидената от закона погасителна давност – в този смисъл Определение № 95/22.02.2018 г. по гр.д. 510/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на предявения отрицателен установителен иск са отричаните от ищеца притезания, обективирани в изпълнителен лист от 04.12.2015 г. по гр.д. № 63637/2015 г., по описа на 51 състав на СРС. Правната квалификация на предявения иск е по чл. 439 ГПК.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че ответникът е материално легитимиран като кредитор на притезанията, обективирани в изпълнителен лист от 04.12.2015 г. по гр.д. № 63637/2015 г., по описа на 51 състав на СРС

В тежест на ответника е да установи пълно и главно съществуването на правото на принудително изпълнение на отричаните от ищеца притезания, включително извършването на действия водещи до спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.

Съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване релевантния факт, че е погасено правото на принудително изпълнение на процесните притезания, тъй като е изтекъл определения със закона давностен срок. Ответникът изрично в отговора на исковата молба е направил цялостно признание на исковите претенции, което се подкрепя и от събрания писмен доказателствен материал.

По отговорността за разноски:

Право на разноски има ищецът, въпреки направеното признание в отговора на исковата молба, доколкото ответникът е дал повод за завеждане на настоящето производство. Самото обстоятелство, че ответникът има възможност да насочи принудително изпълнение върху имуществото на ответника, въз основа на процесния изпълнителен лист, е достатъчно основание да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на процесното дело, поради което следва да носи и отговорността за разноски.

Ищецът е представил доказателства за сторени разноски в размер на 161,83 лева– д.т.

Не е приложен списък по чл. 80 ГПК.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК, че И. С. М., ЕГН **********, не дължи на „С.“ АД, ЕИК 2

.........., заплащане на сумата в размер на 2 174,27 лева, представляваща неизплатената сума за потребената вода, сумата от 2 135,48 лева, представляваща законна мораторна лихва за периода от 21.10.2015 г. до 29.11.2024 г., сумата от 95,04 лева - мораторна лихва, сумата от 354,82 лева - разноски в гражданското дело, за които суми е издаден изпълнителен лист от 04.12.2015 г. по гр.д. № 63637/2015 г., по описа на 51 състав на СРС.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „С.“ АД, ЕИК .........., да заплати на И. С.

М., ЕГН **********, сумата от 1 6 1 , 8 3 лева, в нейната еврова равностойност, представляваща сторените съдебни разноски пред първоинстанционния съд.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3