Решение № 1925 от 23.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1925 гр. Пловдив, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330108841 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба от Д. Д. Г. срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД се твърди, че на **. около 15,30 ч. ищецът се движил по бул. „**–**“ в посока от запад на изток с управляван от него авТ.обил с рег.№ **, като по същото време Н. С. управлявала л.а. **с рег.№ **по ул. „**“ в посока от юг на север към „**–**“, нарушавайки пътни значи В1 /забранено навлизането на пътни превозни средства/ и Д4/еднопосочно движение след знака/. При достигане на кръстовището С. спряла лекия авТ.обил и когато управляваният от ищеца авТ.обил бил на около 36-37 км. от кръстовището, тя потеглила, с маневра завой наляво на запад. Г. задействал спирачната система на МПС, но въпреки това между двата авТ.обила настъпил неизбежен удар, който бил в предна лява част на МПС на ищеца и в лявата страна на МПС, управлявано от С.. ПТП настъпило на равен участък, при видимост на дневна светлина и суха асфалтова настилка. ПТП било посетено от служители на МВР, които съставили констативен протокол от **. Ответното дружество било застраховател по застраховка „ГО“ на МПС с полица, валидна за периода от 01.11.2020г. до 31.10.2021г., с която бил застрахован л.а. **с рег.№ **и отговаря за вредите, причинени от застрахования на третото лице.

Съдържа се позоваване на чл.432 КЗ. По повод заявените от ищеца претенции били образувани пред застрахователя две щети – **г. – за неимуществени вреди, приключило с двустранно подписано споразумение от 09.12.2022г., с което ищецът бил обезщетен и нямал претенции и № **г. – за имуществени вреди, по която бил частично удовлетворен. За отстраняване на повредите ищецът ползвал услугите на „НМ Моторс“ ООД, като за ремонта 1 заплатил сумата от 3 274.01 лв. по фактура № **/**. Вместо пълното репариране на вредите обаче ищецът получил само сумата от 1080 лв., която била недостатъчна да покрие нанесените вреди. Поради това е направено искане за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 2 194.01 лв., разлика между действителната стойност на причинените щети на собствения на ищеца лек авТ.обил и изплатеното на 03.05.2023г. застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендирани са разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, със становище за неоснователност на предявения иск. Отговорността на ответника се съизмерявала със сумата от 1080.16 лв., представляваща ½ от размера на застрахователното обезщетение. Оспорва се механизмът на ПТП. Д. Г. управлявал МПС с 60 км./ч. и по-голяма, като по този начин станал причина за настъпване на ПТП. Било налице съпричиняване на резултата от ищеца. Оспорва се предявеният иск по размер. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск. Претендирани са разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Представен е по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица от **., с участници Д. Г. и Н. С.-Д., водачи съответно на лек авТ.обил с рег.№ **и л.а. **с рег.№ **, както и протокол за оглед на местопроизшествие и Албум за посетено местопроизшествие.

Представено е постигнатото между ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД и Д. Д. Г. споразумение, според което е прието за безспорно, че първата страна е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС – л.а. **с рег.№ **, собственост на „**“ ООД, като във връзка с настъпилото на **. ПТП дружеството се е задължило да изплати на Д. Г. сумата от 4 500 лв. застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Представена е фактура № **от **., с доставчик „НМ Моторс“ ООД и получател Д. Г. на стойност 3 274.01 лв., както и преводно нареждане от 04.02.2021г. с наредител Д. Г. и получател „НМ Моторс“ ООД за сумата от 3 274.01 лв.

По делото са представени също опис техническа експертиза по щета № **, молба от ищеца до ответното дружество, с искане за изплащане на сумата от 3 274.01 лв., обезщетение за претърпените имуществени вреди, както и отговор от ответника, изх.№ **.

Представено е постановление за прекратяване на наказателно производство от 03.05.2022г. от Районна прокуратура Пловдив № **/**. по ДП № **/**.

Представени са и доказателства за изплатено на ищеца от ответното дружество обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 1080.16 лв.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.С.-Д. и Б. Свидетелката разяснява, че си спомня да е участвала в ПТП на **., като влязла от булеварда от моста на **, завила в първата пресечка и тръгнала да излиза на **. Стигнала до края на Т-образната улица, погледнала наляво и надясно, тръгнала да завива наляво и тогава една кола се ударила в нейната страна. Движила се с минимална скорост, около 13-14 км/час. Тя управлявала **, а 2 другата кола била **. На момчето му се счупила ръката и тя се притеснила за него. Не помни с каква скорост се движил другият авТ.обил. Мисли, че не може да се избегне ударът, като смята, че тя била изнесена толкова много напред, че момчето нямало как да спре неговата кола. Била се изнесла вече много напред, за да може той или тя да набият спирачки. Не помни точно в кой момент видяла другия участник. Мисли, че видимостта била добра.

Ударът бил сериозен. След ПТП колата й си останала така. Викнали линейка и органите на реда.

Св.Б. разяснява, че той и Д. Г. пътували с авТ.обил „**“ на дата **. по бул. „**“, като свидетелят се возил на предна дясна седалка, в посока „**“. Изведнъж на разстояние 15 м. видели белия **да се показва от забранената улица и си спрял на линията. Улицата била от **, но свидетелят не може да я цитира по име. Това станало между **мост и моста на **. Д. скочил върху спирачката, дръпнал ръчната, ръката му пострадала от това, направил всичко възможно, за да предотврати катастрофата, но джипът се появил на много късо разстояние от място, от което не било редно да се излиза. След като Д. натиснал спирачката, скоростта била 30 км/час и надолу, свидетелят стиснал очите си, защото знаел, че ще настъпи удар.

Джипът не бил само в тяхното платно, а заемал и част от насрещното движение. Тя искала да ходи в другата посока. Нямало преместване на колите непосредствено след удара.

АвТ.обилите се ударили и останали така. М. си счупил лявата ръка. Ударът не можело да се избегне. Причината била късата дистанция, която не дала шанс за реакция. Другият авТ.обил направил забранена маневра.

По делото е прието заключение на изготвената съдебна автотехническа експертиза, според което увредите по л.а. „**“, посочени във фактура № **, издадена от „НМ Моторс“ ООД на 04.02.2021г. добре съответстват да са настъпили при описания механизъм. При осъществяване на механизма на ПТП увреда и необходимост от подмяна и ремонт на всички авточасти в посочената степен са технически възможни. Има причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и увредите на сочените авТ.обилни части. Общата стойност за нови части, материали и труд, необходима за възстановяване на авТ.обила от увреди в причинно-следствена връзка с изследваното събитие, по пазарни цени с влагане на нови оригинални части от представителството на марката възлиза на 6 062.94 лв. с ДДС; с влагане на нови части от алтернативни доставчици възлиза на 5 310.23 лв. с ДДС; с влагане на оригинални части втора употреба възлиза на 3 553.89 лв. с ДДС. Скоростта на л.а. „**“ в момента на удара е била около 41,04 км/час, а непосредствено преди задействане на спирачната система – 45.98 км/час. Скоростта на движение на л.а. **е 11,56 км/час.

Съставени са от вещото лице варианти за предотвратимостта на удара за всеки от водачите.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По делото не се спори, че ответното дружество е било застраховател по валидна застраховка „Гражданска отговорност на авТ.обилистите“, сключена за МПС марка и модел „***“, с рег.

№ **, към датата на настъпване на ПТП – ***.

От писмените доказателства се установява, че Д. Г. е предявил претенции пред ответното 3 застрахователно дружество, с искане да му бъде заплатено обезщетение за имуществени вреди, като не се спори, че застрахователят е изплатил сумата от 1080 лв.

Съгласно чл.125, т.7 от Закона за движение по пътищата службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. А съгласно чл.2, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Наредба № № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР и КФН и Гаранционния фонд се предвижда, че за настъпило ПТП се съставят следните документи: 1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица;

2. протокол за

ПТП с материални щети;

3. двустранен констативен протокол за ПТП, а съгласно чл. 5, ал. 1 (Изм. – ДВ, бр. 19 от 28.02.2017 г. / когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП – приложение № 3.

В случая е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от **., според който участник № 1 /л.а. „***“, с рег.№ ** с водач Н. С.-Д./ при излизане от еднопосочна улица /срещу посоката на движението/ не пропуска движещия се направо по път с предимство участник № 2 / л.а. „**“с рег.№ **/, от което настъпва ПТП с имуществени и неимуществени вреди.

Според показанията на св. С.-Д. на **. възникнало ПТП между управлявания от нея авТ.обил **и л.а. **, който удар настъпил при навлизането на управлявания от свидетелката авТ.обил на бул. „**“. Според свидетелката същата се била изнесла толкова много напред, че момчето нямало как да спре неговата кола. Съдът възприема показанията на свидетелката като обективно дадени, още повече, че същите не противоречат на събраните гласни доказателства чрез разпита на св.Б. Свидетелят разяснява, че той и Д. Г. пътували с авТ.обил „**“ на дата **. по бул. „**“, като свидетелят се возил на предна дясна седалка, в посока „**“. Изведнъж на разстояние 15 м. видели белия мерцедес да се показва от забранената улица и си спрял на линията. Д. скочил върху спирачката, дръпнал ръчната, ръката му пострадала от това, направил всичко възможно, за да предотврати катастрофата, но джипът се появил на много късо разстояние от място, от което не било редно да се излиза. След като Д. натиснал спирачката, скоростта била 30 км/час и надолу, свидетелят стиснал очите си, защото знаел, че ще настъпи удар. Джипът не бил само в тяхното платно, а заемал и част от насрещното движение. Ударът не можело да се избегне. Причината според свидетеля била късата дистанция, която не дала шанс за реакция. Другият авТ.обил направил забранена маневра.

Съдът възприема заключението на вещото лице по автотехническата експертиза, според което в анализираната пътна ситуация от момента, в който л.а. „**“ е навлязъл на платното за движение на бул. „**г“, водачът на л.а. „**“ е нямал техническа възможност да установи авТ.обила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Максималната безопасна скорост, при която водачът на л.а. „**“ би имал 4 техническа възможност да спре преди мястото на удара от момента, в който л.а. „**“ е навлязъл на платното за движение, би била скорост по-малка от 30,29 км/час. Скоростта на движение на л.а. „**“ в момента на удара е била около 41,04 км/час. Според заключението водачът на л.а. „**“ е имала техническа възможност да не навлиза на платното за движение на бул. „**“ по начин, от място и в момент, когато това не е било безопасно. Съдът възприема заключението, формулирало посочените изводи, тъй като същото кореспондира с показанията и на двамата разпитани свидетели – водачите на двете превозни средства, които имат преки и непосредствени впечатления от ПТП. И двамата свидетелстват еднопосочно, че водачът на л.а. „**“ не е имал техническа възможност да спре, че ударът не можел да се избегне, че дистанцията между двата авТ.обила е била къса, като л.а. „**“ направил забранена маневра. Освен това, в съдебно заседание на 19.03.2025г. вещото лице даде подробни разяснения относно начина на определяне от негова страна на мястото на удара, при съобразяване на разположението на авТ.обилите след настъпване на удара, настъпилите деформации, отломките. Разясни също, че в случай, че скоростта на л.а. „**“ е била поголяма, щяха да бъдат налице по-сериозни последствия по увредите на авТ.обила и водачите, както и че свидетелите сочат дори по-ниски стойности – от порядъка на 30 км/час. Поради изложеното съдът не възприема направеното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача Д. Г., доколкото не се установи от събрания по делото доказателствен материал същият да е управлявал МПС с превишена скорост и по този начин да е създал предпоставки за реализиралия се удар.