Решение № 188 от 12.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Пловдив, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско дело № 20255001000013 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№38043/19.11.2024г. от „З Л" АД, ЕИК *********, чрез адв. В. Й. Д. от АК-Пловдив против Решение № 385/ 15.10.2024 г. по ТД № 99/2022 г. Пловдивски окръжен съд, в частта му, с което е осъдено „З Л" АД да заплати на Е. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр. П, ул.

Б, № ****, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие причинените му телесни увреждания, в резултат на настъпило на 01.08.2021г. пътно- транспортно произшествие в с.

Б, Р, между ищеца като пешеходец и товарен автомобил марка „М, м. А с рег № ******, в размер на 70 000 лв. /седемдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 01.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която е осъдено „З Л" АД да заплати на Е. К. Б., ЕГН ********** обезщетение за имуществени вреди в резултат на същото събитие в размер на 4767,32 лв. /четири хиляди седемстотин шестдесет и седем лева и тридесет и две стотинки/, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 01.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

1

В жалбата се поддържат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част, за което се излагат конкретни и подробни съображения. Иска се същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове изцяло, алтернативно, ако се приемат исковете за доказани по основание, да се намали размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди като завишен и да се определи окончателно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди при принос на Б. за съпричиняване на ПТП-то в размер на 70 %.

В законния срок, от ищеца Е. Б. е подаден отговор на жалбата, с вх.

№4218/17.07.2024г., с който се оспорва същата като неоснователна, за което се излагат подробни и конкретни съображения. Иска се да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията, възраженията и исканията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото и в аспекта на чл.269, изр.2 ГПК, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно, както и допустимо в обжалваната му част.

Предмет на делото са предявени от ищеца Е. К. Б. обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл.432, ал.1 ГПК са осъждане на ответника „З Л" АД, ЕИК *********, да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие причинените му телесни увреждания, в резултат на настъпило на 01.08.2021г. пътно- транспортно произшествие в с. Б, Р, между ищеца като пешеходец и товарен автомобил марка „М, м. А с рег № ******, управляван от В. Д Н, в размер на 70 000 лв. /седемдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 01.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за имуществени вреди в резултат на същото събитие в размер на 4767,32 лв. /четири хиляди седемстотин шестдесет и седем лева и тридесет и две стотинки/, изразяващи се в сторени разходи за медицинско лечение, прегледи, болнични такси, лекарствени средства, медикаменти и други медицински материали, които вреди са подробно описани в исковата молба, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 01.11.2021г., до окончателното изплащане на сумата.

2

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен иска за разликата над уважения размер от 70 000 лв, до пълния предявен размер от 100 000 лв, както и с която искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен като неоснователен за разликата над уважения размер от 4767,32 лв, до пълния предявен размер от 6810,46 лв. Предвид това, предмет на делото пред настоящата инстанция са предявените от ищеца искове до уважените с първоинстанционното решение размери, посочени по-горе.

По делото няма спор, а и се установява от събраните доказателства, че на 01.08.2021г., на територията на Р Р в с. Б, е станало пътно-транспортно произшествие (ПТП), с участници, ищеца, като пешеходец и товарен автомобил „М, м. А с рег № ******, управляван от водач В. Д Н, при което ищецът е получил травматични увреждания, както следва: контузия на гръден кош и главата, разкъсно-контузна рана на главата в областта на лицето и двете коленни стави, мозъчно сътресение, травматичен шок, счупване на четвърто ребро в дясно, закрито счупване на дъното на дясната тазобедрена става, счупване на горното и долното рамо на дясната срамна кост.

По делото не е спорно също, че към датата на ПТП, за товарен автомобил „М, м. А с рег № ****** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, по полица № BG/ ******** с период на действие 18.03.2021г.- 17.03.2022г..

С оглед направените във въззивната жалба възражения, спорно е дали е налице противоправно поведение на водача на товарния автомобил, застрахован при ответника, в причинна връзка с което да е настъпило процесното ПТП и получените при същото телесни повреди от ищеца.

В тази връзка, възраженията в жалбата са за неправилно приложение на материалния закон - Извънредна наредба № 195 от 12.12.2002г. относно движението по обществените пътища (Извънредната наредба) и правилника за приложението й, свързани с предвидените в същата задължения на водачите на МПС и конкретно на чл.48 от същата. Поддържа се неправилно тълкуването на посочената разпоредба като аналогична с чл.20 от българския Закон за движение по пътищата, въпреки че помежду им имало съществени разлики. Счита се, че не е изяснено по делото какво е вложено в понятията 3

„съобразяване с пътните условия" и „Меври" в румънския нормативен акт и дали те се припокриват с изискванията към водачите на МПС според чл. 20 ЗДвП.

Възразява се, че не са изяснени и разпоредбите на чл. 72 от Извънредната наредба, които са относими към процесната катастрофа.

Излагат се съображения, че следва да бъде изяснено дали под термина „Мевра" румънският законодател има предвид въведеното в чл. 20 от ЗДвП задължение за екстрено спиране на водач на МПС при възникване на предвидима опасност на пътя. Посочва се, че според легалното определение на този термин, дадено в чл. 54 от Извънредна наредба № 195 от 12.12.2002 г., Меврирането е промяна на посоката на движение, излизане от редица от спрели пътни превозни средства или влизане в такава редица, преминаване в друга лента за движение или завиване надясно или наляво, завой или ще се движение назад. Твърди се, че в конкретния случай, водачът Н не извършил нито едно от посочените действия, не имал намерение да предприеме никоя от описаните Меври, поради което не е нарушил разпоредбата на чл. 48 от Извънредна наредба № 195 от 12.12.2002 г.

Поддържа се, че видно от разпоредбите на чл. 51 ( Водачът на автомобил движещ се зад друг автомобил зад друг автомобил е длъжен да спазва разстояние спрямо автомобила пред него, достатъчно за избягване на удар.) и чл. 72, ал 2 и ал. 4 ( Пешеходците имат предимство пред водачите на превозни средства само, когато пресичат обществените пътища през специално устроени, обозначени и сигнализирани места или при зеления цвят на светофара, предназначен за пешеходци. Пешеходците, пострадали в резултат на преминаване през неразрешени места, при предназначения за тях червен цвят на светофара или неспазване на други задължения, установени с правилата за движение, носят пълна отговорност за причинените им травми, при условие че: водачът на съответното МПС е спазил законовите разпоредби относно движението през този участък.) от Извънредната наредба, румънският законодател е въвел правила за поведение към участниците в движението, основани на тяхното правомерно спазване на задълженията им. Твърди се, че в конкретния случай, водачът Н се е движил с разрешена по закон скорост - около 43 км/ч (при разрешена 50 км/ч) и не е бил длъжен да шофира с по-ниска, тъй като не е предприемал Мевра съгласно 4 разпоредбата на чл. 54 от Извънредна наредба № 195 от 12.12.2002 г., пътната лента пред него е била свободна, не е имало друг автомобил пред него, не се е намирал в район за пресичане на пешеходци.

Оспорва се, че при процесната катастрофа, пострадалият ищец е бил „предвидимо препятствие" на пътното платно. Поддържа се, че съгласно чл.72, ал.4 от Извънредната наредба, при нарушение на задълженията му, пешеходецът носи пълна отговорност за претърпените щети. В случай на неправомерно поведение, каквото било това на ищеца, неговото присъствие на пътното платно не можело да се приеме за предвидимо за останалите участници в движението. В конкретния случай, по делото се установило от заключението на повторната САТЕ, че Н е управлявал т.а. марка „М, м А, с рег. № ********* в населено място в Р по път с предимство, с позволена скорост от около 43 км/ч, пред него нямало други автомобили, които да налагат спазване на разстояние, достатъчно за избягване на удар, в района нямало обозначение места за пресичане на пешеходци. При наближаване на спряла товарна композиция, в която се е возил ищеца, на около 30-31 м, последният навлязъл от насрещното пътно платно в платното, в което е шофирал Н. В този момент, ищецът попадал в опасната зона на спиране на т.а. марка „М м А", която е била 41,01 м. Въпреки задействането на спирачната система, ударът бил неизбежен. Всичко това сочело, че Н не е действал противоправно, като единствено поведението на ищеца Б. било такова, поради което и последният носел пълна отговорност за причинените му травми.

При условията на евентуалност, в жалбата се поддържа, че размерът обезщетението за претърпените от Б. неимуществените вреди прекомерен и не отговаря на критериите на чл. 52 от ЗЗД..

Възразява се и срещи определеният от първоинстанционния съд принос на ищеца за настъпване на процесиите му травми и вреди. Поддържа се, че Б. не е пешеходец, който е предприел пресичане на въпросното място и се е стигнало до ПТП, а че той е професионален шофьор, чиито трудови задължения се намират в неразривна връзка с познаването на правилата за движение. В случая, той бил допуснал изключително тежки нарушения на задълженията за един пешеходец, като се е намирал в лентата за насрещно движение, когато не е било безопасно. Той не се е движил по тротоар или банкет, или плътно до края на платното за движение, а се е намирал в средата 5 на лентата за насрещно движение. Нарушението било извършено в тъмната част на денонощието при намалена видимост. Като професионален водач, Б. бил длъжен да съзнава в много по-висока степен от човек, който няма правоспособност за управление на МПС, тежестта на предприетото от него несъобразяване с правилата за движение и безопасност, поради което не било справедливо приносът му да бъде разглеждан като на такова лице. Сравнение на приноса на ищеца за катастрофата с този на водача Н сочело, че този на Б. за допускане на процесното ПТП било по-голям, тъй като бил извършил повече на брой и като тежест нарушения на правилата за движение, в сравнение с Н, имал знание за рисковото си поведение поради професионалните си умения Поради това, приносът на ищеца бил в размер на 70 %, с който процент следвало да се намали застрахователното обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.

Предвид фактите по делото, че ПТП е настъпило на територията на Република Р, следва да се определи приложимото право по спора между страните. В тази връзка, от ищеца се поддържа, че приложимо по делото е българското право, на основание чл.4, т.2 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 864/2007.