Определение № 2520 от 16.11.2020, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2520

11.11.2020 г.

Апелативен съд - София

Град София

15-ти търговски

На 11.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Дончева

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20201000503228 по описа за 2020 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.274 от ГПК и е образувано по повод частна жалба, подадена от В. М. И. против определение № 8012 от 29.05.2020г., постановено по гр.д.№ 2889/2020г. по описа на СГС. Със същото производството по делото е прекратено като недопустимо.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт поради ненадлежно определяне на съдията- докладчик по делото. Освен това същият счита, че неправилно градският съд е приел, че не е отстранил нередовностите е на исковата молба.

На основание чл.129, ал.3, изр.последно от ГПК препис от жалбата не е изпращан на насрещната страна.

Софийският апелативен съд намира, че частната жалба се явява процесуално допустима – същата е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването и подлежи на разглеждане по същество. В тази връзка настоящият състав излага следните съображения:

В. М. И. е подал искова молба против М. П. П. с искане за заплащане на сумата 191 198,50 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 191 198,50лв. имуществени вреди. С разпореждане от 09.03.2020г. производството по делото е оставено без движение до отстраняване на нередовности на исковата молба като са дадени конкретни указания какво следва да бъде уточнено от ищеца.

Съобщението за тези указания на съда е получено от И. на 19.05.2020г.

На 27.05.2020г. в съда е постъпила от ищеца, подадена по пощата в срока по чл.

1

129,ал.2 от ГПК . Със същата не са изпълнени дадените указания. Заявено е, че съдът не се произнесъл по молбата за освобождаване от държавна такса.

С обжалваното определение градският съд е посочел,че ищецът не е изпълнил дадените му указания и поради това производството по делото подлежи на прекратяване.

Освен това съдът е посочил, че искът е изначално недопустим , тъй като исковете са предявени против физическото лице М. П. П. в качеството му на съдия- председател на съдебен състав. Изложени са съображения, че искът е недопустим на основание чл.132,ал.1 от Конституцията на Р България, с която норма се въвежда функционален имунитет на магистратите и в частност на съдиите.

Настоящият състав на апелативния съд споделя тези изводи.

Изложените в исковата молба фактически обстоятелства и заявеното искане до съда сочат на предявен иск по чл.45 ЗЗД за обезщетение на неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане, като деянието е извършено от ответника в качеството му на съдия в Русенския районен съд.

Съгласно чл.132 от Конституцията на Р България при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Предвид на тази норма искове, заявени за вреди, произтекли от действия в рамките на правораздавателната компетентност на магистрати са недопустими поради липса на процесуална легитимация и съдът следва да прекрати делото, а не да разглежда спора по същество. В същия смисъл е и трайната практика на ВКС по чл.274,ал.3 от ГПК - определения № 502 от 1.10.09 г. по ч. гр. д. № 414/2009 г. на IIIг. о., № 100 от 5.03.09 г. по ч. гр. д. № 2308/2008 г. II г. о., № 668 от 2.12.09 г. по ч. гр. д. № 634/2009 г. III г. о., № 307 от 18.06.10 г. по ч. гр. д. № 324/2010 г. III г. о., № 348 от 6.06.2011 г. по ч. гр. д. № 433/10 г. на IV г. о.

С оглед на това и настоящото производство също се явява недопустимо и исковата молба е следвало да бъде върната изначално на основание чл.130 от ГПК.

Първоинстанционният съд е достигнал до същия краен извод, подадената частна жалба ще следва да бъде оставена без уважение.

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2 поради което и

ПОТВЪРЖДАВА определение № 8012 от 29.05.2020г., постановено по гр.д.№ 2889/2020г. по описа на СГС.

Определението подлежи на обжалване с частта жалба пред ВКС на Република България при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3