Решение № 261 от 05.11.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Варна, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20253001000117 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба вх. № 18347/16.07.2024г., уточнена с молба вх. № 28752/13.11.2024г., на „ЖЕЛЕВ“ ООД- гр. Варна, ЕИК 103161013, представлявано от управителя Кирил Ж. Желев, чрез адв. М. Б. от АК- гр. Бургас, и въззивна жалба вх. № 19808/02.08.2024г. на ДП „ФОНД „ЗАТВОРНО ДЕЛО“- гр. София, ЕИК 129009070, представлявано от изпълнителния директор Н Д.а, чрез адв. Н. Д. от АК- София, срещу част от решение № 289/24.06.2024г., постановено по т. д.

№ 439/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявени от ДП „Фонд затворно дело“ осъдителни искове срещу „Желев“ ООД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

1). сумата 323 892 лв., представляваща обезщетение за ползването на имот № *** за периода от 01.10.2018г. до 31.12.2020г., на осн. чл.

59, ал. 1 от ЗЗД, поради извършено съдебно прихващане с вземане на „Желев“ ООД от Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ за сумата от 1 106 531лв., представляваща стойността на изградените от „Желев“ ООД, ЕИК 103161013 в ПИ *** сгради;

1

2). сумата 136 457.16 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва (мораторна лихва) за периода от 02.08.2020г. до 02.08.2023г., на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като неоснователен;

3). сумата 314 928 лв., представляваща обезщетение за ползването на имот № *** за периода от 29.09.2018г. до 31.12.2020г., на осн. чл.

59, ал. 1 от ЗЗД, поради извършено съдебно прихващане с вземането на „Желев“ ООД от Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ за сумата от 575 935 лв., представляваща стойността на изградените от „Желев“ ООД в ПИ *** сгради, и

4). сумата 44 278.88 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва (мораторна лихва) за периода от 02.08.2020г. до 02.08.2023г., на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като неоснователен, както и законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване исковата молба до окончателното плащане.

В жалбата се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. На първо място, излагат се съображения за недоказаност факта на ползването на процесните поземлени имоти от ответника и от там, липса на парични задължения, които да са възникнали на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Твърди се, че страните са ползвали съвместно постройките на правно основание, като договорите са прекратени с едностранно изявление на една от тях, без да са уредени облигационните отношения помежду им. Според въззивника, събраните данни по делото сочат за ползване на сгради, което е различно от ползването на терена.

С определение № 196/10.04.2025г. е прекратено частично производството по въззивната жалба на „ЖЕЛЕВ“ ООД-гр. Варна касателно искането за отмяна на първоинстанционното решение „за целия размер на присъдена сума от 136 457.16 лв.“, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху обезщетението за ползването на имот № *** за периода от 02.08.2020г. до 02.08.2023г.“ и „за целия размер на присъдена сума от сумата 44 278.88 лв.“, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху обезщетението за ползването на имот № *** за периода от 02.08.2020г. до 02.08.2023г.“, като недопустимо поради липса на правен интерес. Определението е влязло в законна сила.

2

След направените уточнения от жалбоподателя - ответник с молба вх. № 28752/13.11.2024г., по отношение предмета на обжалване, и частичното прекратяване на производството, въззивната инстанция приема, че е надлежно сезирана с жалба на „ЖЕЛЕВ“ ООД-гр. Варна срещу първоинстанционното решение в частта, с която предявените искове от ДП „ФОНД „ЗАТВОРНО ДЕЛО“- гр. София срещу жалбоподателя са отхвърлени поради погасяването им чрез съдебно прихващане, а именно: главни осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца: 1./ сумата 257 652 лв., съставляваща разликата над 66 240 лв. до предявените 323 892 лв., представляваща дължимо обезщетение за ползването на имот № *** за периода от 01.10.2018г. до 31.12.2020г., на осн. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, поради извършено съдебно прихващане с парично вземане на „Желев“ ООД от Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ за сумата от 1 106 531лв., представляваща стойността на изградените от „Желев“ ООД, ЕИК 103161013, в ПИ *** сгради и 2./ сумата 300 208лв., съставляваща разликата над 14 720 лв. до предявените 314928лв., представляваща обезщетение за ползването на имот № *** за периода от 29.09.2018г. до 31.12.2020г., на осн. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, поради извършено съдебно прихващане с вземане на „Желев“ ООД от Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ за сумата от 575 935 лв., представляваща стойността на изградените от „Желев“ ООД в ПИ *** сгради.

Съществуването на вземанията над посочените размери се оспорва с твърдения, че не е доказано ответникът да е ползвал целите терени на имоти с № *** и № ***.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор и допълнително становище от насрещната страна, в който се излагат подробни доводи за нейната неоснователност. Искането към въззивния съд е за потвърждаване на решението в съответните части като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски.

Въззивникът ДП „ФОНД „ЗАТВОРНО ДЕЛО“- гр. София обжалва решението в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни предявените от държавното предприятие акцесорни осъдителни искове срещу „Желев“ ООД, за присъждане на следните суми:

1). сумата 136 457.16 лв., представляваща обезщетение за забавено 3 плащане в размер на законната лихва (мораторна лихва) върху обезщетението за ползването на имот № *** за периода от 02.08.2020 г. до 02.08.2023 г., на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и

2). сумата 44 278.88 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва (мораторна лихва) върху обезщетението за ползването на имот № *** за периода от 02.08.2020г. до 02.08.2023г., на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и

3). законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Сочи се неправилност и необоснованост на решението в тази част, с подробно изложени съображения за това. Твърди се, че с изтичане сроковете на договорите за съвместна дейност ответното дружество знае, че ползува имотите без основание и се обогатява за сметка на държавата. Според въззивника- ищец в първоинстанционното производство, покана за плащане на обезщетение не била необходима за изпадането на ответника в забава, доколкото от наличната по делото кореспонденция, предоставена от ответника, волеобразуващите му органи са били наясно, че ползват имотите без основание след датата 29.09.2018г., респ. след 01.10.2018г. Фактът на изтичането на календарните срокове на договорите е поставило дружеството в забава, тъй като са липсвали предприети от него действия както по предаване на имотите, така (алтернативно) за заплащане на обезщетение. Това бездействие, според въззивника, което подлежи на санкциониране с обезщетение за ползването на имотите без основание, обосновава основателността на исковите претенции за мораторни лихви и води до извод за неправилност на извода на съда за тяхната неоснователност. Искането е за отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на акцесорни искове.

Претендира се присъждане на съдебно- деловодни разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от другата страна, с който се иска въззивната жалба на ДП „Фонд „Затворно дело“- гр. София да бъде оставена без уважение като изцяло неоснователна, с подробно изложени съображения за това.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от 4 обжалването в съответните части съобразно процесуалните качества на страните, и се преценяват като допустими. Ответникът по спора има правен интерес предявените срещу него осъдителни искове, в частта, с която е сезирана въззивната инстанция, да бъдат отхвърлени като неоснователни поради недоказаност на възникването на част от паричните вземания на ищеца, претендирани за присъждане като обезщетения за ползване без основание на държавни имоти с искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, а не като погасени чрез прихващане с насрещни вземания на ответника към ищеца за заплащане на направени подобрения в имотите.

В проведеното открито съдебно заседание жалбите и отговорите се поддържат.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, предявени от ДП „Фонд „Затворно дело“- гр. София срещу „Пристанище Варна“ ЕАД.

Ищецът твърди, че е правоприемник на правата и задълженията по всички сключени договори, свързани с осъществяването на стопанската дейност на местата за лишаване от свобода; през 1998 г. между Затвора- гр.

Варна и ответника „Желев“ ООД са били сключени два договора за съвместна дейност, всеки от тях за срок от 20 години, (Договор за съвместна дейност № 1811 от 29.09.1998г. и Договор за съвместна дейност № 1823/01.10.1998 г.), които са прекратени с изтичането на сроковете, считано от датите 29.09.1998г. и 01.10.1998г. По искане на Министъра на правосъдието, в качеството му на принципал на ДП „Фонд затворно дело“, Областният управител на област Варна е издал Заповед № РД-22-7706-2 от 05.01.2022 г., на основание чл. 80, ал. 1 и ал. 2, чл. 81 и чл. 85 ЗДС за изземване от „Желев" ООД на държавни имоти ПИ № *** и ПИ № ***, ведно с построените в тях сгради, ползвани от дружеството- адресат на заповедта, без правно основание. С констативни протоколи от 09.02.2022г., подписани от представителите на ответното дружество и назначена от ищеца комисия, в присъствието на нотариус, бил извършен опис на иззетото имущество, находящо се в поземлените имоти и сградите. Твърди се също, че ищцовото предприятие е било лишено от ползването на поземлени имоти и сгради за 5 периода преди изземването им- от 29.09.2018г. до 09.02. 2022 г. за поземлен имот № *** и от 01.10.2018 г. до 09.02.2022 г. за поземлен имот № ***, за които периоди ответното дружество е ползвало имотите без правно основание, лишавайки собственика им от възможността да реализира правата си върху тях, както и да получава доходи от същите.

Предявените за присъждане обезщетенията за лишаването на Държавата от ползването на имотите за сметка на обогатяването на ответника се претендират въз основа размерите на средните пазарни наеми за процесния район и период.

Ответникът „Желев“ ООД признава следните факти, които са приети с определение на окръжния съд за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните: между Затвора- Варна и ответното дружество са сключени два договора за съвместна дейност: договор № 1811 от 29.09.1998 г. и договор № 1823 от 01.10.1998 г.; поземлените имоти, ведно с построените сгради, са частна държавна собственост съгласно Актове за частна държавна собственост с № 3324/23.02.2001г., № 3326/23.02.2001 г., № 10234/01.03.2022 г. и № 10235/01.03.2022 г.; описаните в АДС сгради в процесните поземлени имоти са изградени от ответника; Областният управител на Област Варна е издал Заповед № РД-22-7706-2 от 05.01.2022г. за изземване от „Желев" ООД на процесните имоти на основание чл. 80, ал. 1 и ал. 2, чл. 81 и чл. 85 ЗДС; на 09.02.2022 г. процесните имоти са предадени от ответника на ищеца. Заявява се становище за недопустимост на исковете поради липса на процесуална легитимация на ищеца. В евентуалност, исковете се оспорват по основание по съображения, че „договорите за съвместна дейност са продължили своето действие с мълчаливото съгласие на двете страни, като нито Държавата, нито ищецът са се противопоставили на това ответникът да продължи ползването на сградите и прилежащите терени“. Според ответника, договорите за съвместна дейност не биха могли да се прекратят с изтичането на сроковете или с едностранно предизвестие, без да са уредени отношенията между страните, предвидени в договорите за съвместна дейност. При следваща евентуалност, ответникът предявява процесуално възражение за прихващане на предявените за присъждане обезщетения със стойността на извършените от него подобрения в имота.