Определение № 1241 от 17.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 631/2023
- Вид
- Определение № 1241
- Подписан
- 17.11.2023
- В сила
- 17.11.2023
- Състав
- Георги Драгoстинов, Йордан Воденичаров, Ангелина Богданова
Цитирани разпоредби
- чл.262, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1241 гр. Велико Търново, 16.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Г. Драгoстинов
Членове:
Йордан Воденичаров
Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно частно гражданско дело № 20234100500631 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид:
Производство по реда на чл. 279, вр. с чл. 278, ал.1, чл. 274, ал.1, т.2, вр. с чл.262, ал.3, вр. с чл.436, ал.4 от ГПК.
Делото е образувано по молба / с характер на частна жалба /с вх. 1165/22.02.2023 г.. на Г. В. В. , с ЕГН: ********** – длъжник по изпълнително дело № 462/2022 г. на ДСИ при ВТРС, подадена по реда на чл.262, ал.3 от ГПК срещу Разпореждане с изх. №
3170/13.02.2023 г. на органа на изпълнението , санкциониращо връщане на жалба с вх.
51345/08.02.2023 г . попадаща в приложното поле на чл. 435, ал.2, т.2 от ГПК- поради просрочието й в резултат на упражнено правомощие по чл.436, ал.4, вр. с чл. 262, ал.2, т.1 от ГПК.
Частната жалба е основателна.
С жалбата се оспорва действие на принудително изпълнение/ удръжка/ върху сумата 60 лева, която длъжникът твърди да е била налична по личната му партида 3590000935, както и че е несеквестируем елемент от актива на неговото имущество , понеже е била част от суми , които месечно е получавал от близките му и ГД“ИН“- Затвор гр.Ловеч не е трето задължено лице по смисъла на процесуалния закон. Заявява, че е установил секвестирането й на 02.02.2023 г., което е предприето в резултат на запорно съобщение № 26813/14.12.2022 г.
Съдебният изпълнител е приел , че подаването й е извън двуседмичния срок за обжалване по чл.436, ал.1 от ГПК, тъй-като началният момент на отброяването му е 19.12.2022 г.- деня , в който длъжникът е получил съобщението/ изх.№ 26806/14.12.2022 г./ за наложения запор върху постъпващи към него суми.
Този извод е неправилен.
Тук началният момент за отброяване на срока за обжалване на принудителното изпълнение / удръжка за събиране на дължимата по изпълнителния лист сума / върху конкретен елемент/ в случая - вид облигационно право/ от актива на имуществото на длъжника, не може да се обвърже с датата на която той е уведомен , че изначално е приложен вида изпълнителен способ/ запор върху постъпващи суми, т.е. върху бъдещи евентуални вземания /.
Това е така , защото жалбоподателят според произхода на постъпилата по партидата 1 му сума / средства, преведени от негови близки / отрича въобще секвестируемия й характер като вид имуществено право / т.е. такова , което не е позволено изцяло или отчасти да служи за принудително събиране на присъденото вземане/ и заедно с това не твърди , че удържаната сума е била налична по партидата му към деня на налагане на запора- 19.12.2022 г./ няма спор , че не е била налична тогава / , а напротив : подразбираемо твърди, че изпълнението / удръжката й / е настъпило на 02.02.2023 г. или малко преди тази дата.
Тези твърдения са годни да покрият абстрактната формулировка на хипотезата на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК .
Случаят не е изрично уреден в хипотезите на началните моменти за отброяване на срока за обжалване по чл.436, ал.1, изр.1-во от ГПК и няма друга възможност, освен да се приеме , че началният момент на отброяването му е 02.02.2023 г., т.е. това е твърдяната дата на установяване/ узнаване на/ за удръжката по аналогия с правилото на чл. 436, ал.1, изр.2ро от ГПК. От тази гледна точка жалбата е подадена в срок.
Върху обжалваното действие на принудително изпълнение следва да се допусне съдебен контрол за законосъобразност / отделен е въпросът дали жалбата би била допустима , тъй-като с Решение № 264/02.06.2023 г. по в.гр.д. № 129/2023 г. на ВТОС е оставена без уважение жалба с вх. 50016/03.01.2023 г. срещу така изначално наложения запор като вид изпълнителен способ /
По изложените съображения разпореждането подлежи на отмяна .
Предвид горното , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане с изх. № 3170/13.02.2023 г. на органа на изпълнението, санкциониращо връщане на жалба с вх. 51345/08.02.2023 г . на Г. В. В. , с ЕГН:
********** – длъжник по изпълнително дело № 462/2022 г. на ДСИ при ВТРС, попадаща в приложното поле на чл. 435, ал.2, т.2 от ГПК .
ВРЪЩА преписката по жалбата на съдебния изпълнител за изпълнение на процедурата по чл.260-262, вр. с чл.436, ал.4 от ГПК
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2