Определение № 193 от 20.07.2026, Районен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 193 гр. Кърджали, 20.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Ешпеков като разгледа докладваното от Боян Ешпеков Частно наказателно дело № 20265140200399 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Делото е образувано във връзка с постъпило Определение № ****, постановено по ЧНД № **** по описа на ВКС, с което в Районен съд – Кърджали е изпратено за разглеждане прекратено ЧНД № 276/2026 г. по описа на Районен съд – Харманли, на основание чл. 43, т. 3 от НПК. От своя страна последно посоченото дело е образувано по подадена жалба от П. Н. П. против Постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № **** по описа на РУ – Харманли, пр. вх. № **** по описа на Районна прокуратура – Хасково.

Жалбоподателят твърди, че постановлението за прекратяване е необосновано и незаконосъобразно. Посочва, че за да прекрати наказателното производство прокурорът е приел, че с оглед стойността на престъпното посегателство не е осъществен състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК. Счита, че този извод на прокурора е необоснован, тъй като освен състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, съществува и маловажен случай по чл. 194, ал. 3 от НК. Жалбоподателят прави оплакване, че след като прокурорът приема явна малозначителност на случая не е изпратил досъдебното производство на РУ - Харманли за налагане на санкция по реда на чл. 218б, ал. 1 от НК. Прокурорът твърдял, че престъплението по чл. 170, ал. 2 от НК се поглъщало от престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, а жалбоподателят счита, че този извод е по принцип правилен, но посочва, че от същия съществуват и изключения. Излага съображения, че деянието по чл.

170 от НК не е субсидиарен състав по отношение на деянието по чл. 194 НК, а има самостоятелно битие. Това било така, тъй като деянието по чл. 170, ал. 2 от НК е на просто извършване, като обществената опасност на същото се изразявала единствено и само чрез факта на извършване на изпълнителното деяние. Жалбоподателят навежда доводи, че когато прокурорът счете, че липсват основания за повдигане на обвинение по чл. 194, ал. 1 от НК, то са 1 налице основания за ангажиране на наказателната отговорност за деяние по чл. 170 от НК. На следващо място посочва, че ако са верни изводите на прокурора за липса на данни за наличието на квалифициран състав на деяние по чл. 170, ал. 2 от НК, то същия е следвало да спре наказателното производство на основание чл. чл. 244, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК и да укаже на пострадалите лица, правото им да заведат дело от частен характер пред съда, което не било сторено. Прави оплакване, че прокурорът не е изложил фактическа обстановка, която той приема за установена, а е направил преразказ на разпитаните свидетели без да посочи кои обстоятелства приема за установени и кои не. Жалбоподателят моли обжалваното постановление за прекратяване да бъде отменено и делото върнато на прокурора със задължителни указания по прилагането на закона.

Районен съд – Кърджали, след като се запозна с обжалвания акт и с материалите по досъдебното производство, и в изпълнение на правомощията си по чл. 243, ал. 5 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подаден в срок, от страна, която разполага с право на такава и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Досъдебното производство е образувано по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК, с първото действие по разследването – оглед местопроизшествие, на 08.11.2024 г., за това, че на 08.11.2024 г. в ****, влязъл в чуждо жилище, обитавано от Г.Д.И. с адрес: ****, като деянието е извършено нощем, и е употребил за това сила – престъпление по чл. 170, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство са събрани гласни и писмени доказателства – разпитани са свидетели, приобщени са относими към предмета на доказване писмени доказателства, назначени са и са изготвени съдебно – оценителна експертиза и комплексна психолого – психиатрична експертиза.

По производството няма лице привлечено в качеството на обвиняем.

След приключване на разследването, с постановление от 27.05.2026 г. за прекратяване на наказателното производство, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, прокурор при Районна прокуратура – Хасково е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № **** по описа на РУ – Харманли, образувано и водено за престъпление по чл. 170, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.

От извършените действия по разследването, прекратилият делото прокурор е приел за установена следната фактическа обстановка:

Чуждото жилище – имот, се намирал в ****, обл. ******, като същият представлявал наследствен имот, свързан със св. Г.Д.И. и нейната сестра Ц.Д.Н.. Имотът не бил обитаван постоянно, а се е ползвал от св. Г.И. и съпругът й И.А.И. основно сезонно и инцидентно през отделни периоди от 2 годината. През 2024 г. св. И. и съпругът й не са пребивавали трайно в имота, като последният бил посещаван през по – ранен период, но към инкриминирания период не бил постоянно обитаван. Подаден бил сигнал от св. Г.Д.И., след като тя била уведомена, че входната врата на къщата в имота е намерена отворена. На 08.11.2024 г. св. Т.Г.Ч. посетил имота, като влязъл в двора чрез отключване на дворната врата с ключ, предоставен от съпругата му – св. П.С.Ч.. При посещението свидетелят установил, че входната врата на къщата е отворена, за което уведомил съпругата си, а последната уведомила св. Г.И..

След изложената фактическа обстановка, прекратилият делото прокурор е отразил в постановлението си какво приема за установено, въз основа на показанията на свидетелите Г.Д.И., П.С.Ч., Т.Г.Ч., Б.А.М. и Ц.Д.Н.. Посочил е, че е назначена съдебно – оценителна експертиза, от която се установява, че предметът на посегателство – ракия, в количество от 2 литра, е на стойност от 20 лева за литър, или общо 40 лева. Други отнети вещи не били установени, както и не били заявени и доказани други конкретни имуществени вреди.

Прокурорът е посочил, че в хода на разследването са събрани данни – от дадените „обяснения“ от Ж.Ж.К., от които се извеждат данни, че последният е взел бутилка домашна ракия от имота. От събраните доказателства обаче, не се установявало по несъмнен начин Ж.К. да е осъществил проникване в жилището чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на имот, нито чрез използване на техническо средство, нито по друг квалифициран начин. Не били събрани и доказателства това евентуално влизане да е било извършени нощем.

Прекратилият делото прокурор е направил извод, че първоначалната правна квалификация по чл. 170, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК не намира доказателствена и правна опора като самостоятелно престъпление. Посочил е, че дори и да се приеме, че Ж.К. е влязъл в къщата, това влизане било свързано с отнемането на веща – бутилка домашна ракия. По тези съображения прокурора е приел, че престъплението по чл. 170, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК се поглъща от престъплението против собствеността, доколкото влизането е елемент от фактическото осъществяване на отнемането.

В постановлението за прекратяване е посочено също, че по делото са събрани данни, че Ж.К. е взел от имота бутилка домашна ракия, собственост на Г.Д.И., с което поведение формално изпълнил признаците на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. Предмета на престъплението бил индивидуализиран като 2 литра домашна ракия, на обща стойност от 40 лева. Представителят на Районна прокуратура - Хасково е приел, че деянието само формално разкрива белезите на посочения престъпен състав, а самото деяние притежава малозначителна обществена опасност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК и се явявало непрестъпно, предвид ниската стойност на отнетото имущество.

При тези съображения прокурорът е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № **** по описа на РУ – Харманли, 3 пр. вх. № **** по описа на РП – Хасково на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 9, ал. 2 от НК.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното постановление е правилно, макар по различни от посочените в същото съображения.

Съдебния контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е ограничен в пределите на чл. 243, ал. 5 от НПК относно неговата обоснованост и законосъобразност. Преценката на съда относно обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство включва анализ и произнасяне по въпросите: извършено ли е пълно, всестранно и обективно разследване, съгласно стандартите на чл. 14, ал. 1 от НПК, респ. има ли потенциал за събиране на нови доказателства или всички възможни и необходими такива по конкретното дело вече са събрани и проверени; от установените доказателства изведени ли са верни фактически изводи, т.е съответства ли приетата от прокурора фактическа обстановка на събраните по делото и проверени доказателствени материали или е допусната логическа грешка при анализа и оценката на същата /изопачаване, пренебрегване, превратно интерпретиране/, довела до грешка в изводи за фактите; допуснато ли е съществено процесуално нарушение при оценката на доказателствата игнориране на част от тях, необсъждане на съществуващи противоречия между определени доказателствени източници, позоваване на доказателствени материали, които не са налични по делото или не са установени по предвидения в НПК съответен ред.

По делото са разпитани всички възможни свидетели и са назначени две експертизи за установяване на относимите към предмета на доказване обстоятелства. Направен е опит за установяване на други свидетели, но такива не са установени. От събраните доказателства фактическата обстановка е изяснена и не е необходимо да се извършват нови процесуално-следствени действия. Прокурорът се е позовал на доказателства, които са събрани и проверени по реда на НПК и е обсъдил показанията на разпитаните свидетели и назначената съдебно – оценителна експертиза.

Настоящата инстанция намира, че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства не се установява да е извършено нито престъпление по чл. 170 от НК, за каквото престъпление е образувано производството, нито такова по чл. 194 или чл. 195 от НК. От показанията на свидетелите Г.Д.И., Ц.Д.Н., П. Н. П., Т.Г.Ч., П.С.Ч., Б.А.М. безспорно е установено, че една от вратите на процесната къща е установена отворена. От доказателства по делото обаче не се установява същата да е била разбита, а точно обратното. От извършения оглед на местопроизшествие се установява, че по вратата следи от разбиване не са установени, като същата е намерена отворена и в отключено състояние. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на св. Б.М., който бил помолен да сложи халки на въпросната врата и да я заключи с катинар. Последният посочва, че не е видял да има 4 изкъртено по вратата, нито пък счупено, както и че вратата просто била отворена.

От събраните доказателства също не може да се направи извод, че е извършено както престъпление по чл. 170 от НК, така и такова по чл. 194, ал. 1 от НК. Никой от свидетелите не заявява да е видял конкретно лице да влиза в къщата, включително и да взема определени вещи от същата. Не са установени камери за видеонаблюдение, които да са заснели конкретни обстоятелства, свързани с извършване на посочените престъпления.

Прекратилият делото прокурор е достигнал до същият извод, но с различни аргументи, като неправилно е мотивирал своя акт в тази връзка единствено позовавайки се на показанията на св. Ж.Ж.К., който е сочен и за извършител на деянието. Действително, в показанията си в качеството на свидетел последният е заявил, че е влезнал във въпросната къща и е взел едно пластмасово шише от минерална вода, от 2 литра, съдържащо ракия, което не е било пълно до горе. В тази насока обаче няма нито едно друго доказателство.

Разпечатката съдържа 28 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fdd793d2-ac3e-4719-86a2-6423ece56993