Присъда № 27 от 29.04.2025, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

М О Т И В И към Присъда № 27 от 29.04.2025год. по НДОХ № 200 по описа за 2025год. на Районен съд – гр.В.

Делото е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура-В., с който е внесено в съда обвинение против подсъдимия Д.М.Н. с ЕГН ********** от гр.В., общ.В., ул.“Ал.С.“, № 58, ет.2, за извършено престъпление по чл.323, ал.1 от НК.

Представителят на РП-В. в съдебно заседание е поддържал обвинението срещу подсъдимия Н., така както е внесено в съда с обвинителния акт, и моли той да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и за постановяване на осъдителна присъда спрямо същия с налагане на минимално наказание.

Подс.Н. не се признава за виновен, отрича авторството на деянието, не потвърждава обстоятелствата по обвинителния акт и моли за постановяване на присъда, с която да не му бъде наложено наказание, а оправдан.

Подсъдимият и неговият защитник в съдебното заседание заявяват, че са съгласни производството по делото да протече при условията на чл.371, т.1 от НПК, нямат искания за събиране на нови доказателства. Разяснено им е, че при постановяване на присъдата ще се ползват доказателствата от досъдебното производство, и направенте от самопризнания. Производсвото по делото протича при условията на глава двадесет и седма от НПК, съкратено съдебно производство по чл.371, т.1 от НПК. Н. дава съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и вещото лице, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на протоколите и експертното заключение от досъдебното производство.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Свидетелят Б. е собственик на недвижим имот в гр.В., ул.“Ал.С.“, № 58, на основание Договор за дарение на недвижим имот с нотариален акт № 52/17.11.2010г. по нотариално дело № 630/2010г. вписан в службата по вписванията с № 4721/18.11.2010г. по дело № 2447/2010г.

Имота съставлява - първи етаж в жилищна сграда и част от дворно място, а собственик с нотариален акт № 123/11.10.1979г. по нотариално дело № 990/1979г. на втория етаж на сградата и другата част от дворното място е свидетелката М., която е майка на подсъдимия Н.. Между свид.Б. от една страна и свид.М. и синът й подс.Н. са водени граждански дела във връзка с ползването на имота. Между тях е имало спор за мястото на оградата, очертаваща границите на ползване на дворното място на недвижимия имот с идентификатор № ***. На база издаден изпълнителен лист на Б. от 08.11.2023г. е образувано изпълнително дело № 136/2018г. на ЧСИ В.Томова, като по делото е извършено трасиране, означаване и координиране на имота с 1 протокол. Съща така са определени съответните точки по които е трасирана границата, поставени са колчета за обозначаване на тези точки, въз основа на тях Н. е поставил ограда, която е съществувала до 2022г. На 30.09.2022г. подсъдимият поставил нова ограда на два метра в частта на свидетеля.

Поставената ограда не съответства на определените координатни точки при трасирането, извършено по изп.дело на ЧСИ. Установената ограда е поставена на място различно от констатираните с протокола по изп.дело и установените координатни точки, сочещи границите на ползване, но оградата е поставена с приблизително два метра към частта за ползване от свид.Б.. Съдебното решение относно спора между цитираните лица е влязло в законна сила и е със задължителна сила за всички. Подс.Н. няма титул за премествана на оградата на законово основание. Последното е оспорено от потърпевшия като неоснователно. За преместването на оградата не е издаван нов съдебен акт, изпълнителен лист, решение на съд или последващо трасиране от надлежен орган. Преместването е в нарушение на вече съществуващите в правния мир такива. Те са със задължително правно действие спрямо спорещите лица и всички правни субекти. Оградата поставена от подс.Н. на място въз основа на установените контактни точки, определящи границата на ползване, посочени от надлежни органи е била на определеното място, при което поставянето й на друго такова без нов акт на компетентен орган е самоуправно действие.

Съдът не възприема становището на подсъдимия Н. и неговата защита.

Тази версия, че той не е автор на твърдяното престъпно деяние не се кредитира от този съдебен състав на ВРС. Излаганата теза се третира като защитна позиция, на каквато подсъдимия има право в процеса и може да се придържа към такова процесуално поведение. Такава версия обаче противоречи на събраните по делото писмени и гласни доказателства и не съответства на същите. Тя не намира основание в писмения и гласен доказателствен материал, събран в процеса и по този начин остава голословна и неподкрепена. Твърдяното от Н. и неговата защита не създава съмнения в обвинението, което напротив – се подкрепя именно от наличните доказателства. Изяснените обстоятелства не са в такава логическа взаимовръзка, каквато би довела до извод, че това лице е невиновно.

Показанията на свидетеля Б. изцяло подкрепят обвинението. Съгласно показанията на свидетеля М. те също така подкрепят обвинението. Ето защо Съдът не възприема оправдателната версия, предложена от подс.Н..

Тази фактическа обстановка се доказва от гласните и писмени доказателства: показанията на свидетелите Б. и М., заключението на съдебната аудио-техническа експертиза, протокол за оглед с фотоалбум, скица на поземлен имот и комбинирана скица, решения на РС-В., ОС-В. и изпълнителен лист, протоколи за разпределение на ползване и за проверка на съответствие, протокол за трасиране, означаване и координиране, справка за съдимост и карта за обвиняемо лице, както и от обясненията на подсъдимия.

Тези доказателства се преценяват всяко едно от тях по отделно и всички такива в тяхната съвкупност. Между посочените доказателства, относно това, 2 което е прието от съда като безспорно установено и за категорично доказано няма противоречия, те се допълват взаимно и кореспондират помежду си, за което съдът ги възприема, кредитира и им дава вяра.

От изложената фактическа обстановка съдът прави извода, че подс.Н. е осъществил състава на престъпното деяние по чл.323, ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна при форма на вината пряк умисъл. От обективна страна той на 30.09.2022г. в гр.В., самоволно и не по установения от закона ред, е осъществил оспрвано от В.К. Б. от гр.В., предполагаемо право на собственика: В.П. М. да премести ограда в имот с идентификатор № ***, собственост на В.К. Б., В.П. М. и В.В.Л., съгласно скица от поземлен имот № 15-211508-24.02.2023г. издадена от СГКК-В., от местоположението й, определено от съдебен изпълнител с протокол за разпределяне на ползването от 20.04.2018г. съставен по изп.д.№ 136/2018г. образувано въз основа на изп.лист от 22.02.2017г. на РС-В. на основание решение на РС-В. по ч.гр.д.№ 40/2016г. на РС-В., чрез извършване на трасиране, означаване и координиране на границата на ползване. Случаят не е маловажен. От субективна страна той е извършил това при форма на вината пряк умисъл, съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване. За формата на вината се прави извод от конкретното поведение на извършителя, което обективира и неговото субективно отношение към стореното. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си и действията си.

За описаното престъпление е предвидено наказание «лишаване от свобода за срок до пет години» и «глоба до хиляда лева». За постигане на целите на наказанието по чл.36 от НК и при индивидуализацията на наказанието съгласно чл.54 от НК на подсъдимия следва да бъде наложено наказание, като на подсъдимия се определя наказание «лишаване от свобода за срок от три месеца» и «глоба в размер на сто лева». На основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание може да бъде отложено за изпитателен срок в минимален размер от три години. Съдът има предвид, че подсъдимият не се отклонява от органите на съдебната власт и наказателния процес, не е осъждан и има чисто съдебно минало. Авторът не разкрива висока степен на обществена опасност на дееца. Стореното не разкрива висока степен на обществена опасност да дянието. От извършеното не са настъпили съществени вредни последици за обществените отношения или за отделни лица.

Н. следва и да бъде осъден да заплати на държавата по сметка на ОДМВР-В. направените по делото разноски за експертиза и вещо лице в размер на 54,70 лева.

Водим от горното съдът постанови присъдата.

3

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 27 гр. В., 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П.Т.П при участието на секретаря М.И.В. и прокурора Л. М. П. като разгледа докладваното от П.Т.П Наказателно дело от общ характер № 20251320200200 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Д. М. Н., ЕГН **********, роден на 24.11.1978 г. в гр. В., с постоянен и настоящ адрес: гр. В., ***, българин, български гражданин, неженен, средно - специално образование, неосъждан, безработен за ВИНОВЕН в това, че на 30.09.2022 г. в гр. В., самоволно и не по установения от закона ред, е осъществил оспорвано от В. К. Б., предполагаемо право на собственика: В. П. М., да премести ограда в имот с идентификатор ***, собственост на В. К. Б., В. П. М. и В.В.Л., съгласно скица от поземлен имот № 15-211508-24.02.2023 г., издадена от СГКК-В., от местоположението й, определено от Съдия-изпълнител с протокол за разпределение на ползването от 20.04.2018 г., съставен по изп. дело 20187240400136, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 22.02.2017 г. от Районен съд - В., на основание съдебно решение по ЧГД № 40/2016 г., по описа на Районен съд - В., чрез извършване на трасиране, означаване и координиране на границата на ползване и случаят не е маловажен - престъпление по чл. 323 ал.1 от НК, за което и на основание чл.

323 ал.1 от НК, във вр. с чл. 54 и чл.36 от НК му налага наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от три месеца и глоба в размер на 100 1

/сто/ лева.

На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното наказание за срок от три години. , считано от влизане на присъдата в законна сила.

ОСЪЖДА подсъдимия Д. М. Н., със снета по делото самоличност да заплати по сметка на ОД на МВР – В. сумата от 54.70 /петдесет и четири лева и седемдесет ст./ лева, представляваща разноски за вещо лице по досъдебното производство.

Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред В.ски окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

2