Решение № 45 от 26.03.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. КърджА., 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖА., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20255100500319 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

С Решение № 210/20.08.2025 г., постановено по гр.д. № 742/2024 г., Районен съд- Момчилград е намА.л направеното от А. Р. А., починал на ********г., в полза на сина си Р. А. А., дарение по Нотариален акт № *** том **, дело № *****г., на Недвижим имот, а именно: на ½ идеална част от Дворно място, представляващо Парцел X**I кв. 22 по плана на с. Г., общ. М. за 1978г., който е идентичен с парцел V**, пл.сн.18, кв.12 по сега действащият регулационен план на с. Г., общ. М., състоящ се от 460 кв.м., при граници: улица и от другите страни- парцел 15, парцел V**I и парцел VI кв.12 по плана на селото, ведно с построената върху него Двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 103 кв.м., ДО РАЗМЕР на общо 1/4 от наследствената маса по чл.31 от Закона за наследството по отношение на наследството на А. Р. А., необходими за допълване /възстановяване/ на запазените част на ищцата Г. Й.- дъщеря на наследодателя.

Съдът е осъдил ответника Р. А. А. да заплати на ищцата Г. Й., сума в размер на 8 300 лева, представляваща паричната равностойност на запазената част от наследството, оставено от баща им А. Р. А., починал на ********г., 1 накърнено с горепосоченото дарение в полза на ответницата, ведно със законната лихва от 28.11.2024 г. до окончателното изплащане.

Съдът е постановил ответникът Р. А. А. да запази собствеността върху дарената със Нот.акт № *** том **, дело № *****г., 1/2 идеална част от Дворно място, представляващо Парцел X**I кв. 22 по плана на с. Г., общ. М. за 1978г., който е идентичен с парцел V**, пл.сн.18, кв.12 по сега действащият регулационен план на с. Г., общ. М., състоящ се от 460 кв.м., при граници: улица и от другите страни- парцел 15, парцел V**I и парцел VI кв.12 по плана на селото, ведно с построената върху него Двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 103 кв.м.

Оставил е без уважение направеното от ищцата Г. Й. на основание чл.193, ал.1 от ГПК, оспорване истинността на представени писмени доказателства- Разписка от 02.05.2021 г. подписан от Р. А. А. и Н.Ф.Д.;

Разписка от 05.04.2022 г. подписан от Р. А. А. и А. Р.Ф., като недоказано.

Съдът е осъдил ответника да заплати на ищцата сума в размер на 1 825 лв., съставляваща разноски по делото. С постановено по реда на чл.248 от ГПК Определение № 420/25.12.2025 г., ответникът е осъден да заплати на ищцата и сума в размер още на 800 лв., съставляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В основата на настоящото производство стои депозирана въззивна жалба от недоволната от решението ищца Г. Й.. С нея първоинстанционното решение се атакува като неправилно – постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и поради необоснованост на същото. Излагат се съображения в тези аспекти.

Твърди се, че даденото от решаващия съд указание по доказателствената тежест - ответникът да докаже своите възражения, включително и възраженията, които са направени за извършени подобрения в имота, описани в отговора към исковата молба, било непълно и не изчерпателно. Изтъква се в този аспект, че съдът следвало да разпредели доказателствената тежест, като определи процесуалните задължения на ответника да установи твърденията си за извършено приживе от А. Р. А. дарение в полза и на ищцата, както и съобразно оспореното твърдение за извършени от ответника подобрения в размер на 31 160 лв., както и да укаже на ответника да установи в какво състояние е бил процесният имот към момента на подаряването (1997 г.).

2

Твърди се също, че съдът допуснал в нарушение на правилото на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК свидетелски показания за договори на стойност над 5 000 лв.

Районният съд допуснал съществено процесуално нарушение и като не назначил служебно експертиза, чрез която да установи истинността на оспорените от жалбодателката документи.

В жалбата се изтъква също, че съдът следвало да изключи представените от ответника разписки от доказателствения материал по делото, като ако той би бил направил това, би се стигнало до извод за недоказаност на възражението на ответника за извършени подобрения, увеличили наследствената маса на основание чл. 12, ал. 2 от ЗН. Дори да се приемело, че твърдените строителни работи са извършени в процесния имот, то не се установявало, от една страна, дА. ответникът Р. А. А. ги е заплатил, и второ, в кой момент са били извършени. Твърденията в заключението на вещото лице относно момента на извършване на подобренията се основавА. единствено на твърденията на ответника.

Излагат се съображения и, че обжалваното решение е необосновано, като в този смисъл се твърди, че дори да било доказано извършването на твърдените подобрения от страна на ответника, то тези подобрения не следвало да бъдат зачитани като увеличаване на наследството по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗН, защото към момента на извършване им, процесният имот е бил изключителна собственост на ответника Р. А. А.. Тези подобрения били извършвани в собствения му имот, със съзнанието, че се извършват в собствена полза, поради което не можело да се приеме, че те са извършени в полза на наследството, при положение, че е бил наясно, че този имот не е наследствен, а негова лична собственост. На това основание, неправилно първоинстанционният съд квА.фицирал увеличението на стойността на имота като увеличение на наследствената маса по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗН.

Изтъкват се съображения, че масата по чл. 31 от ЗН следвало да бъде изчислена на 48 850 лв., тъй като от нея не следвало да бъде изваждана стойността на извършените строителни работи.

В жалбата са изложени и съображения, че доколкото искането за намаление на процесното дарение, било направено само от един наследник с право на запазена част, намалението следвало да се извърши в дроб от подарения имот, необходима за възстановяване на запазената част на ищцата Г.

3

Й.. Този извод следвал и от вида на иска и упражняваното с него субективно преобразуващо право. Това право било лично право на наследника с право на запазена част или негов наследник, и упражняването му водело до допускането на намаление на завещанието или дарението до размер, необходим за възстановяване на запазената част на поискА.я го наследник, и то не ползвало наследниците, които не са поискА. намаление (В този смисъл т.3, б. „ б“ и „в“ от Постановление № 7/28.11.1973 г. на Пленума на ВС). В същото време обаче искът бил конститутивен. Тоест, искът не само констатирал нарушение на правото, но и го променял, като давал възможност на наследника да получи полагащото му се имущество.

С жалбата се иска да бъде отменено обжалваното решение в частта, с която на ищцата Г. Й. е присъдена сумата от 8 300 лева, представляваща паричната равностойност на накърнената запазена част от наследството, оставено от А. Р. А., вместо това да бъде постановено решение, с което да бъде възстановена запазената част на Г. Й. в процесния имот при съответната квота в съсобствеността. При условията на евентуалност се иска да бъде постановено решение, с което на ищцата Г. Й. да бъде присъдена сума, представляваща паричната равностойност на накърнената запазена част от наследството, оставено от А. А..

С въззивната жалба се претендира и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В срока и по реда чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил чрез процесуален представител писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Р.

А. А., в който са изложени съображения за нейната неоснователност. Изтъква, се, че твърденията, направени във въззивната жалба, че не е била назначена графологична експертиза, чрез която да бъде доказана неистинността на предявените разписки и, че съдът е трябвало служебно да назначи такава, били неоснователни и хаотични, защото истинността на разписките била надлежно доказана от лицата, които са ги подписА., като те своевременно в открито съдебно заседание по първоинстанционното производство потвърдили, че подписите положени на разписките са техни. Изтъква се и, че тълкуването, направено във въззивната жалба относно прилагането на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, било изцяло неправилно и превратно. Неоснователно се явявало и твърдението, че в казуса не намирало приложение правната норма 4 на чл.36 от ЗН. Изтъква се също, че не било възможно да се определи и възложи реален дял от имота, тъй като законът не предвижда такава възможност. Както законът, така и предвид съдебната практика идеалният дял представлявал частична собственост, която не се възлагала под формата на конкретен физически дял, а се признавала като имуществено-парично право.

Следователно, възлагането на реален имотен дял в натура не било предвидено от законовата уредба и същото би противоречало на принципите за наследствено разпределение.

С депозирания отговор се претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Окръжният съд, по повод депозираната въззивна жалба и след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата, като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Пред компетентния Районен съд- Момчилград, ищцата Г. Й., в качеството си дъщеря- наследник на А. Р. А., починал на ******** г., е предявила срещу ответника Р. А. А. - син на наследодателя и неин брат, иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН, да й бъде възстановена запазената част от наследството, като бъде намалено до размера на разполагаемата й част дарението, направено на ответника с Нотариален акт за дарение № *** том **, дело № *****г., на Дворно място, представляващо Парцел X**, кв. 22 по плана на с. Г., общ. М. за 1978 г., който е идентичен с парцел V**, пл.сн.18, кв.12 по сега действащия регулационен план на с. Г., общ. М., състоящ се от 460 кв.м., при граници: улица и от другите страни- парцел 15, парцел V**I и парцел VI, кв.12 по плана на селото, ведно с построената върху него Двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 103 кв.м.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по вА.дността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останА.те въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаната рамка на въззивната проверка, настоящата инстанция намира процесното първоинстанционно решение за вА.дно и допустимо, а по същество за неправилно по следните съображения :

От фактическа страна, в производството не е спорно, че ищцата – въззивница Г. Й., с ЕГН ********** и ответникът- въззиваем Р. А. А., с ЕГН 5

**********, са дъщеря и син - наследници по закон на баща си А. Р. А., с ЕГН **********, починал на ******** г., наред с неучастващите в производството останА. наследници по закон- съпруга Г.К.А.., с ЕГН ********** и дъщеря У.

А. А., с ЕГН **********. /Удостоверение за наследници с изх. № 33/19.11.2024г. на Кметство Г., общ. М../

Установено безспорно е и, че придобитият през 1978 г. в режим на СИО от съпрузите Г. и А. А. /Акт за женитба № ******* г. на Народен съвет на М. околия/ недвижим имот, те дарили на сина си -ответника Р. А. А.. От прочита на приобщения по делото Нотариален акт за дарение № *** том **, нот. дело № ***** г.на РС-Момчилград, предмет на същото е Дворно място, представляващо Парцел X**I, кв. 22 по плана на с. Г., общ. М. за 1978 г., който е идентичен с парцел V**, пл.сн.18, кв.12 по сега действащият регулационен план на с. Г., общ. М., състоящ се от 460 кв.м., при граници: улица и от другите страни- парцел 15, парцел V**I и парцел VI, кв.12 по плана на селото, ведно с построената върху него Двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 103 кв.м.

Не е спорно и, че наследодателят А. Р. А., с ЕГН **********, е починал в с. Г., общ. М., на ******** г./Акт за смърт № ******/, на която дата и място се открива наследството му, както и че към този момент същият няма установено в производството друго наследствено имущество.