Определение № 198 от 19.03.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 198 гр. Габрово, 19.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500083 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, която има характера на частна жалба, вх. № 802 от 29.01.2024 г., подадена от Д. Н. Е. против разпореждане № 97 от 17.01.2024 г. по гр.д. № 1787/2023 г. на РС- Габрово, с което е прекратено делото.

С жалбата се възразява срещу прекратяване на дело № 1787/2023 г. по подаден иск срещу „ПИБ“ АД за неразплатен размер на простата лихва и целия размер на капитализацията на простата лихва до датата на падежа. Възразява срещу действията на двамата изпълнителни директори на „ПИБ“ АД и на упълномощените процесуални представители. Развива съображения по попадения отговор от ответника. Сочи, че не са представени доказателства, че се прави искане спорът по решение № 452 то 02.12.2015 г. по дело № 1821/2015 г. на РС- Габрово, потвърдено с решение № 127/09.06.2016 г. по в.гр.д. № 24/2016 г. на ОС – Габрово да бъде пререшен. Счита, че недопускане на съдебни действия върху счетоводната дейност на банката може да бъде поискано от упълномощено по съответния ред лице, след като по безспорен начин докаже, че е налице повторяемост на първия иск. Моли да се отмени обжалваното определение и да се продължи делото пред ГРС.

В отговора по частната жалба „ПИБ“ АД взима становище, че същата е неоснователна и недоказана. Счита, че постановеното определение е правилно, тъй като вече има влязло в сила решение по същата претенция и е изпълнена хипотезата на чл. 299, ал. 2 от ГПК. Сочи, че видно от цитираното решение и обжалваното определение, частния жалбоподател е заявил една и съща претенция, с едно и също основание и страна, а именно неизпълнение от страна на „ПИБ“ АД по Договор за срочен депозит с капитализиране на лихвата, сключен между ищцата и банката на 15.05.2012 г., изразяващо се в неплащане на дължимата лихва върху депозирана сума. Правоотношението в настоящото производство е било включено в спорното право по отхвърлителния иск и решението по него е влязло в сила, поради което е обхванато от сила на присъдено нещо и следващ процес между същите страни е недопустимо да се разглежда наново. Сочи, че не е посочено изключение от правилото, на което да се е позовала частната жалбоподателка, за да бъде пререшен спора.

1

Не са представени и доказателства, от които категорично да се доказва, че предмета на настоящия иск е различен от този по гр.д. № 1821/2015 г. на ГРС, а напротив, изрично посочва, че претенцията и е идентична с тази по предходното дело. Счита, че съдът правилно е съобразил, че предмета на двете искови претенции е идентичен- едно и също вземане, както и че има съвпадение между страните, въз основа на което законосъобразно е прекратил повторно заведеното производство. Моли да се потвърди обжалваното определение и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.

За да постанови обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че новозаявеният иск е за същото вземане – претенция за заплащане на капитализирана лихва вместо на проста лихва по т. 2 от договора за срочен депозит от 15.05.2012 г. и между същите страни, поради което се явява недопустим, поради наличието на сила на присъдено нещо и на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК го е прекратил като повторно заведен след гр.д.

№ 1821/2015 г. на РС - Габрово.

Въззивната инстанция, като взе предвид данните по делото и прецени обжалваното разпореждане, намира същото за правилно по следните съображения:

Пред първоинстанционния съд подадена искова молба от Д. Н. Е. срещу „ПИБ“ АД с цена на иска 3000,00 лв. В обстоятелствената част на исковата молба се излага твърдения за съществувало договорно правоотношение между страните по сключен на 15.05.2015 г. договор, както и начина по който следа да се изчислява простата лихва според ищцата.

Твърди, че банката дължи 7 412,63 лв., вместо изплатените и 7 372,54 лв. и дело № 1821/2015 г. на ГРС е било заведено за получаване на предполагаемата разлика в размер на 427,08 лв. Петитумът на иска е да се осъди ответника да изплати разликата до действителния размер на простата лихва, както и установения в съдебното дело размер на капитализираната лихва в пълен размер.

Постъпил е отговор на исковата молба, в който ответникът е взел становище по допустимостта и основателността на предявения иск.

С определение № 97 от 17.01.2023 г., съдът е приел, че искът е недопустим и е производството по делото е прекратено, на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК.

Определението за прекратяване е обжалвано пред Габровски окръжен съд с подадена жалба от Д. Н. Е., по която е било образувано настоящото дело.

Настоящият въззивен състав, намира че в наведените от ищцата твърдения, на които основава съществуването на вземането срещу ответника вече е било предмет на гр.д. № 1821/2015 г. на ГРС, по което е постановено влязло в сила решение.

Обжалваното определение по гр.д. № 1787/2023 г. по описа на ГРС е постановено след като съдът е съобразил, че новообразуваното дело е повторно заведено след гр.д. № 1821/2015 г. на ГРС, между същите страни и е за претенция съвпадаща с тази на предходното дело.

Спор, разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван, поради което на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК повторно заведеното дело подлежи на прекратяване от съда. В този смисъл правилно първоинстанционният съд, съобразявайки силата на пресъдено нещо на решението по гр. д. № 1821/2015 г. на ГРС е преценил, че настоящият иск за заплащане от ответника на действителния размер на простата лихва и капитализираната лихва в пълен размер е недопустим и е прекратил производството по делото. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Другите възражения, относно действията на двамата изпълнителни директори на „ПИБ“ АД и на упълномощените процесуални представители са неотносими към същността на спора.

2

Претендирани са разноски от ответника по частната жалба за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., който следва да се присъдят с оглед неоснователността на частната жалба, съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 97 от 17.01.2024 г. по гр.д. № 1787/2023 г. на РСГаброво, с което е прекратено производството по делото.

ОСЪЖДА Д. Н. Е., ЕГН ********** с адрес в гр. ***, ул. „***“ № * да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***, район ***, бул. „***“ № *, чрез юрисконсулт П. Г. сумата от 100,00 лв. /сто лева/юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Определението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал. 4 вр. чл.

280, ал. 3, т. 1 ГПК, и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3