Определение № 526 от 26.08.2025, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 152/2025
- Вид
- Определение № 526
- Подписан
- 26.08.2025
- В сила
- 26.08.2025
- Състав
- Мартин Цветанов Сандулов, Мария Янева Блецова Калцова, Стефка Тодорова Михайлова Маринова
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 526 гр. Сливен, 26.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мартин Цв. Сандулов
Членове:
Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20252200500152 по описа за 2025 година Производството се движи по реда на чл.248 от ГПК.
На 25.07.2025г. е депозирана молба по реда на чл.248 от ГПК от адв.Х. – пълномощник на „ЕНЕРДЖИ ЛАЙФ ТРЕЙД „ ЕООД, с която е било поискано изменение на решение № 172/25.06.2025г. по гр.д. № 152/2025г. по описа на СлОС в частта на разноските като присъдените в полза на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД разноски за адвокат бъдат намалени от 2016.00лв. на 1000.00лв. В молбата е посочено, че страната е направила своевременно искане за намаляне на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на търсеното такова от насрещната страна. Изтъква се, че според практиката на ВКС и тази на ЕС, минималните възнаграждения посочени в Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения не са задължителни за съда и той може да определи п о- нисък размер на дължимото адвокатско възнаграждение.
Моли се определеното адвокатско възнаграждение да бъде намалено на 1000.00лв., тъй като делото не се характеризирало с фактическа и правна сложност.
По делото е депозирано становище от адв.П., пълномощник на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, в което се посочва, че 1 искането за намаляне на присъденото адвокатско възнаграждение е неоснователно. В случая били предявени два иска – за главница на стойност 14750.38л. и за мораторна лихва на стойност 4200.95лв. Дължимото адвокатско възнаграждение било за всеки иск поотделно, а не като сумарна сума. Страната счита, че присъденото адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото. Моли се молбата за изменение на решението в частта на разноските да не бъде уважавана.
Пред настоящата инстанция не са събрани допълнителни доказателства.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:
По въззвивно гр.д. № 152/2025г. по описа на СлОС е било постановено решение № 172/25.06.2025г. С него съдът се е произнесъл по предявените искове с цена 14 750.38лв. – главница и 4200.95лв. – мораторна лихва. Страни по делото са били „ЕНЕРДЖИ ЛАЙФ ТРЕЙД „ ЕООД – въззивник, търговец и „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД – въззиваем, търговец. С обжалваното решение в полза на въззиваемата страна са били присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2106.00лв. С въззивната жалба не е било направено искане за присъждане на разноски, нито искане за намаляне на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. В молба до съда по хода на делото по същество е направено искане за намаляне на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
С въззивната жалба е било обжалвано решение на РС – Сливен, с което са били разгледани два иска – за главница в размер на 14750.38лв. и за мораторна лихва в размер на 4200.95лв. На 07.04.2025г., в законния срок е бил депозиран отговор на въззивната жалба от адв.П., пълномощник на въззиваемата страна. В отговора на ВЖ е взето становище по всички оплаквания на жалбоподателя. На 18.06.2025г. е било проведено открито съдебно заседание, на което възиваемата страна е била представлявана от адв.П. лично, който е изразил становище по доклада на делото, по ВЖ и отговора на ВЖ, по възможността да се събират нови доказателства и по хода по същество. В пълномощното на „ ВиК – Сливен“ се съдържа текст според, който страната е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 2106.00лв. за въззивна инстанция (към датата на представяне – 07.04.2025г.).
Обжалваното решение е било съобщено на молителя на 30.06.2025г.
2
Настоящата молба е била депозирана на 25.07.2025г.
При анализ на събраните доказателства съдът направи следните правни изводи:
Депозираната молба по чл. 248 ал. 1 от ГПК е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения :
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В ал.5 от чл.78 от ГПК е предвидена възможността съдът да намали претендираното адвокатско възнаграждение при условие, че действителната и правната сложност на делото не съответстват на заплатеното адвокатско възнаграждение. Иска се съдът да присъди справедливо възнаграждение според сложността на делото и положените адвокатски усилия по него. Такава е и идеята на последната практика на СЕС.
Съдът намира, че в случая не се касае нито за ниска правна сложност, нито за малка фактическа сложност. Процесуалният представител на ищеца е проявил необходимата активност в провеждането на нужната процесуална защита, като своевременно е представял на съда необходимите становища, възражения, доказателства и е вземал лично участие в проведените с.з.
Осъществената правна помощ е в пълен обем. По делото са били предявени два иска и за всеки от тях се дължи адвокатско възнаграждение. По иска за претендираната главница от 14750.38лв. според правилата на чл.7, ал.2, т.3 от НМРАВ минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 1727.53лв. По иска за претендираната мораторна лихва от 4200.95лв. според правилата на чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 720.09лв. Така общият размер на минималното адвокатско възнаграждение, на което има право въззиваемата страна, предвид изхода на делото е 2447.62лв., което е по – малко от претендираната и присъдена сума от 2106.00лв.
Съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на по 2106.00лв. не е прекомерно, а съответства на положения труд от адвоката на въззиваемата страна и не следва да бъде намаляно.
3
Ръководен от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ЕНЕРДЖИ ЛАЙФ ТРЕЙД“ ЕООД, за изменение на решение № 172/25.06.2025г. по гр.д. № 152/2025г. по описа на СлОС в частта на разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4