Решение № 1525 от 13.12.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1525 гр. Велико Търново, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20234110102604 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Б. Х. Д., чрез адв. В. С.

– ГАК, срещу „УСТОИ“ ЕАД – град София обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 226, ал. 1, т. 1 и ал. 2, във връзка с ал. 3 КТ, във връзка с чл. 52 ЗЗД. В исковата молба процесуалният представител на ищцата по делото развива съображения, че страните са били в трудово правоотношение, като същата е заемала длъжността „Представител бизнес услуги“ в офис Велико Търново и е получавала трудово възнаграждение в размер на 1 500.00 лева. Посочва, че на 07.04.2023 година, без предизвестие, без никакви причини и основания, работодателя й заявил, че прекратява трудовото правоотношение и от следващият работен ден няма ангажимент да изпълнява трудовите си задължения. Твърди, че при постъпването й на работа не са й представени екземпляр от трудовия договор, длъжностна характеристика и копие на уведомление до НАП. Посочва, че след като била уведомена да не ходи на работа, очаквала да й връчат съответните документи, в това число и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, както и трудовата й книжка, но в рамките на 2-3 работни дни не получила нищо. След направена справка в системата на НАП, чрез електронен достъп до данните си открила, че трудов договор между нея и ответника не е регистриран. Твърди, че поради липсата на отразен в системата на НАП трудов 1 договор, нито своевременно връчена й заповед за прекратяването му и надлежно оформена трудова книжка, не успяла да се регистрира като безработна в Агенция по заетостта, като по тази причина е лишена и от възможността да ползва обезщетение за безработица, както и да започне нова работа. Посочва, че едва на 21.05.2023 година й е връчена попълнена трудова книжка, от която установила, че трудовото правоотношение е прекратено на 07.04.2023 година на основание чл. 71, ал. 1 КТ, а на 17.05.2023 година трудовият договор е бил регистриран в НАП. Твърди, че поради несвоевременното регистриране и връчване на екземпляр от трудовия договор, уведомление за регистрирането му и длъжностна характеристика, както и всички останали документи, изготвяни от работодателя, същата е претърпяла вреди. Твърди, че последният й дължи и обезщетение за пропорционално полагащите се дни на платен годишен отпуск в размер на 375.00 лева, обезщетение за неиздаване на необходимите документи и несвоевременното им предаване на работника, а също и обезщетение на неимуществени вреди, изразени в причинени неудобства, притеснения, стрес в размер на 3 000.00 лева, както и обезщетение за оставане без работа поради уволнението. С молба, вх. № 19301 от 17.10.2023 година на ВТРС и в проведеното на 18.10.2023 година съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител по делото, допълва и конкретизира исковата си молба. Направено е искане да бъде постановено решение, с което: да бъде признато уволнението на основание чл. 71, ал. 1 КТ, за незаконно и същото да бъде отменено; ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 3 000.00 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението й за периода от 08.04.2023 година до 07.06.2023 година; ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 375.00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск; ответникът да бъде осъден на основание чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ да заплати на ищцата сумата в размер на 3 000.00 лева, от която сумата в размер на 1 500.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, предвид невъзможността същата да се регистрира в Агенция по заетостта и да получава обезщетение за безработица, както и да започне нова работа и да получава трудово възнаграждение и сумата в размер на 1 500.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени неудобства, страх, стрес, притеснения и силни негативни изживявания от оставането й без работа по вина на работодателя, както и на основание чл. 226, ал. 2 КТ сумата в размер на 1 632.32 лева – за периода от 07.04.2023 година до 21.05.2023 година. Претендира да бъдат присъдени направените от ищцата разноски по делото.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника, който в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Процесуалният представител на дружеството развива съображения, че макар предявените по делото искове да са процесуално допустими, по същество същите са неоснователни и недоказани. Твърди, 2 че по силата на трудов договор № 322 от 06.12.2022 година, сключен на основание чл.

68, ал. 1 и във връзка с чл. 71, ал. 1 КТ ищцата е назначена в ответното дружество на длъжност „Представител бизнес услуги“, за срок от 1 година, считано от 06.12.2022 година и с основно трудово възнаграждение в размер на 1 500.00 лева. Посочва, че по силата на допълнително споразумение от 08.02.2023 година, сключено на основание чл. 119 КТ и чл. 4, ал. 1 от Наредбата за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя, страните са се съгласили да бъдат адресати на електронни изявления относно факти, свързани с трудовото правоотношение чрез мобилното приложение EVROTRUST, като по силата на чл. 4 от споразумението, служителят се е задължил да изтегли мобилното приложение EVROTRUST и да създаде собствен профил в него.

Твърди, че по време на действие на трудовия договор ищцата е ползвала 5 дни платен годишен отпуск - на 09.01.2023г., на 06.02.2023г.; на 23 и на 24.03.2023г. и на 03.04.2023г., като последните две молби са подадени чрез приложението EUROTRUST.

Посочва, че на 07.04.2023г. ищцата е уведомена, че трудовият й договор ще бъде прекратен в рамките на срока за изпитване на основание чл. 71, ал. 1 КТ, като издадената заповед № 29/07.04.2023г. й е връчена чрез приложението EVROTRUST.

Твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение и оформяне на трудовата книжка, ищцата е търсена многократно по телефона за получаване на последната, и поради невъзможността да бъде открита, й е изпратена покана с изх. № 17/12.05.2023г. да се яви офиса на дружеството във Велико Търново и да получи оформената си трудова книжка. Поканата й е връчена на 15.05.2023г., видно от обратната разписка за това. Междувременно ищцата се е свързала със служител на дружеството и на 14.05.2023г. трудовата книжка й е върната оформена. Направено е искане предявените по делото искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 15.11.2023 година, производството по делото е прекратено в частта, относно предявения иск с правно основание чл. 224 КТ, поради оттегляне на иска.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, а и от представеното по делото заверено копие на Трудов договор № 322/2022 от 05.12.2022 година /л. 19-20 от гр.д. № 860/2023 година на РС - Габрово/ се установява, че между страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността „Представител бизнес услуги“ в ответното дружество, при уговорено между страните основно възнаграждение в размер на 1 500.00 лева. Видно от договора, последният е сключен на основание чл. 68, ал. 1, във връзка с чл. 70, ал. 1 КТ, като в чл. 8, т. 2 от него страните са уговорили, че срокът на изпитване е 6 месеца, считано от датата на назначаване, през който срок 3 работодателят може да прекрати договора, включително и без предизвестие. С допълнително споразумение от 08.02.2023 година /л. 22 от гр.д. № 860/2023 година на РС – Габрово/ страните са постигнали съгласие да бъдат адресати на електронни изявления относно факти и обстоятелства, свързани с трудовото правоотношение.

Не е спорно по делото и че трудовото правоотношение между страните е прекратено считано от 07.04.2023 година със Заповед № 29 от 07.04.2023 година на основание чл. 71, ал. 1 КТ /л. 28 от гр.д. № 860/2023 година на РС – Габрово/. В тази насока се съдържа и изрично признание от страна на ищцата в депозираната по делото молба, вх. № 19321 от 17.10.2023 година на ВТРС. Не е спорно по делото, а и видно от приложеното заверено копие на Декларация за връчване на трудова книжка при напускане /л. 35 от гр.д. № 860/2023 година на РС – Габрово/, последната е върната на ищцата на 14.05.2023 година.

По делото са приложени и други писмени доказателства.

В съдебно заседание на 18.10.2023 година са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Д. В. И. заявява, че са приятели с ищцата. Знае, че през месец декември 2022 година започнала работа в „Устои“ ЕАД и работила там до 07.04.2023 година.

Посочва, че на обяд му се обадила, че са я уволнили и след това имала много гаден период от 2, 3 седмици. Доколкото знае е отишла в офиса, върнала е електронното си устройство, но не е подписвала документи. Била изпаднала в шок, понеже и преди е останала без работа за дълго време. Заявява, че й намерили работа, но тя не могла да започне, защото нямала трудова книжка, тъй като не й е била върната. Когато останала без работа, Б. не искала да вижда никого, почти не излизала, не отговаряла на съобщенията, не ходела никъде, не ядяла, не спяла и й било доста трудно отново без работа. Посочва, че се е опитала да се регистрира в Бюрото по труда, но не знае какво е станало. Заявява, че й е помагал финансово и й е плащал наема.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Обстоятелствата свързани с възникването и съществуването на трудовото правоотношение между страните по делото не е спорно между тях, а се установяват и от събраните по делото доказателства, при което към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е изпълнявала длъжността "Представител бизнес услуги" в ответното дружество.

По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ. Видно от приложения по делото Трудов договор, подписан между страните и неоспорен от ищцата, последният е сключен за срок от 12 месеца – чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, като със същия страните са договорили срок за изпитване от шест месеца в полза на работодателя. В случая по делото, доколкото трудовото правоотношение не е прекратено поради изтичане на стока на договора, валидността на посочената клауза 4 не е предмет на разглеждане, като дори да се приеме, че посочената клауза от договора е недействителна, с оглед разпоредбата на чл. 68, ал. 5 КТ срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 от същата разпоредба, сключен в нарушение на ал. 3 и 4, се смята за сключен за неопределено време. Независимо от това обаче следва да бъде посочено, че договорът за изпитване може да предшества сключването както на трудов договор за неопределено време, така и на всеки срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1 КТ. В случая по делото с чл. 8, т. 2 от договора страните са уговорили, че срокът за изпитване е 6 месеца, считано от датата на назначаване, през който срок работодателят може да прекрати договора, включително и без предизвестие, т.е. страните са предвидили срок за проверка на професионалните качества на работника или служителя в полза на работодателя. Така уговорена клаузата отговаря на изискванията на чл. 70, ал. 1 и ал. 2 КТ, доколкото договорът, сключен между страните не е за срок по-малък от една година, поради което е в съответствие ал. 1 от посочената разпоредба, изпитателният срок може да е до 6 месеца, какъвто е и настоящият случай. Неоснователно в тази насока се явява възражението на процесуалния представител на ищцата, че посочената клауза от договора е недействителна, доколкото с нея се цели не проверка годността на работника за изпълняваната работа, а прекратяване на договора по облекчен ред. По делото не бяха ангажирани каквито и да е доказателства, от които може да бъде направен подобен извод. Освен това включването на клауза за срок „за изпитване“ е право, в случая на работодателя, с която работникът се е съгласил с подписването на договора. Ето защо и съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 КТ до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, в случая работодателя, може да прекрати договора без предизвестие. Константна е практиката на ВКС, че при прекратяване на трудовото правоотношение на това основание не се изисква мотивиране на заявлението за прекратяване на договора, като е достатъчно то да бъде ясно и безусловно изразено, като отрицателната преценка за изпитване от страната, в чиято полза то е уговорено, не подлежи на обжалване и съдебен контрол. Видно от приложената по делото Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение именно на това основание е прекратено правоотношението с ответницата, като същата не оспорва и датата, на която е прекратено.