Решение № 35 от 12.02.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. София , 12.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на дванадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Стефан Илиев

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Галя Славчева Маринова (АП-София) като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Наказателно дело за възобновяване № 20201000601241 по описа за 2020 година

След като разгледа по реда на глава тридесет и трета от НПК докладваното от съдия Георгиева НД № 1241 по описа за 2020 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постановен е акт по смисъла на чл. 419, ал. 1 от НПК: влязла в сила на 17.07.2020 г.

ПРИСЪДА от 05.11.2019 г. по НОХД № 6330/2018 г. на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, с която С. Ю. Д. с ЕГН ********** е била призната за виновна в извършването на 29.11.2016 г. на престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК чрез предлагането и съхраняването с цел продажба на стоки без съгласието на съответните притежатели на изключителното право върху търговската марка (предлагала за продажба и съхранявала с цел продажбата им чанти, портмонета, колани и шалчета с надписи и знаци, приличащи съответно на тези на „Луи Вюитон“, „Кристиан Диор“, „Шанел“, „Майкъл Корс“, „Прада“ и „Живанши“). Осъдената Д. не е била освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК, а е била осъдена на лишаване от свобода за една година, с условно отложено изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години, а също и на глоба от 1 000 лв.

Подадено е искане за възобновяване на делото от упълномощен защитник на осъдената Д..

Искането е подадено на 19.10.2020 г., което е в шестмесечен срок от влизането на присъдата в сила на 17.07.2020 г., изтичащ на 17.01.2021 г.: спазен е срокът по чл. 421, ал. 3 от НПК.

Възобновяването на наказателното производство се иска с твърдения, че са нарушени 1 съществено процесуалните правила поради практическата липса на мотиви към първоинстанционната присъда: 1) не били посочени доказателствата, които се кредитират, и тези, които не се кредитират, както и причините за това, а едва в мотивите на въззивното решение за първи път били описани писмените доказателства и били оценени показанията на свидетелите с посочване на тези, които не се кредитират; 2) липсвал анализ в мотивите и на присъдата, и на въззивното решение относно аргументите на защитника, че не е осъществена субективната страна от състава на престъплението. Твърди се още нарушаване на забраната за влошаване на положението на подсъдим без съответен протест чрез въззивното решение, с което се променя правната квалификация и се налага и наказание глоба към лишаването от свобода.

Изложеното обуславя, че защитникът твърди наличие на основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК.

Иска се възобновяване на наказателното производство, като в съдебно заседание се уточнява, че се иска връщане на делото за ново разглеждане – или въззивно, или първоинстанционно, по преценка на настоящата инстанция, с посочване на стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото.

В съдебното заседание пред настоящия състав защитникът и осъдената поддържаха искането, а прокурорът заяви, че то е частично основателно – що се отнася до отмяната на отегчаването на положението на осъдената с въззивното решение без съответен протест, чрез налагането и на глоба.

След като проучи делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД установи следното:

РС е приел, че всички събрани по делото свидетелски показания – на Ц. М., А. С., С.

Н., П. П., В. Ц. и К. Ц. – са „подробни, последователни, хронологично подредени, логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.“. РС не е установил противоречия между показанията на отделните изброени свидетели и поради това е кредитирал показанията на всички свидетели, за всеки един - цялостно. Не е било необходимо и поради това не са били излагани мотиви относно противоречия между свидетелските показния и производно на това – кои се приемат за достоверни и кои не и защо. Същата липса на противоречия между показанията на отделните свидетели е възприета и от въззивния съд. Поради това първото възражение на защитника - за непълнота на мотивите на РС чрез липса на анализ относно това кои свидетелски показания се приемат за достоверни и кои – не, а също и защо, е неоснователно.

Не е вярно твърдението на защитника в искането за възобновяване, че за първи път едва във въззивното решение се посочват и се обсъждат писмените доказателства по делото.

В мотивите за присъдата (НОХД, л 113) РС е изброил изрично всички ползвани от него писмени доказателства, включително – фактурата за закупуване на инкриминираните стоки от страна на осъдената. Изрично е заявено становището на РС, че изброените писмени доказателства следва да бъдат кредитирани, доколкото кореспондират на гласните доказателства и в съвкупност с тях допринасят за установяване на фактическата обстановка.

Обсъдено е и значението на веществените доказателствени средства.

Във връзка с твърдението на защитника, че няма анализ на аргументите на защитата относно липсата на субективната страна, прегледът на мотивите установява, че РС е взел изрично становище по този въпрос (НОХД, л. 117 гръб): РС е приел за безспорно установено, че осъдената не е имала сключени лицензионни договори с притежателите на търговски марки, а същевременно е предлагала за продажба и е съхранявала с цел продажба стоки, на които е имало знаци и буквени означения, сходни с тези на известни търговски марки. Изтъкнато е, че стоките не са закупени от официален производител или от фирмен магазин на притежател на съответната търговска марка, а напротив – закупени са от склад на 2 едро в Турция, без гаранции за произхода им от притежателя на съответната търговска марка. Обсъдено е и изявление на самата осъдена в обясненията й като подсъдима – че изрично се е интересувала, като е запитала продавача в Турция, дали ще има проблеми с продажбата на тези стоки в България. Заето е становище от РС, че осъдената е съзнавала неправомерността на използването на инкриминираните стоки за търговска дейност в България, съзнавайки също така, че продавачите от склада на едро в Турция не са лицата, които могат да дадат изискуемото от закон съгласие за предлагането за продажба на закупените от осъдената стоки поради външния им вид – имитиращ този на продуктите на известни търговски марки. Счетено е, че поради това представената от осъдената фактура за закупуване на стоките от склад на едро в Турция не само не разколебава, но и подкрепя извода за наличие на умисъл в действията на осъдената. Т.е. изрично е обсъдено съдържанието на сочени от защитника доказателствени средства, но е прието – със съответно обосноваване, друго тяхно значение, различаващо се от приетото от защитника.

Относно становището на защитника за недопустимо отегчаване на отговорността на осъдената с въззивното решение чрез налагането и на глоба с него наред с лишаването от свобода, то пък - останало непроменено спрямо постановеното с присъдата, настоящият състав намери следното:

С присъдата РС е приел, че престъплението следва да се квалифицира по по-тежко наказуемия състав на чл. 172б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода от пет до осем години и с глоба от 5 000 лв. до 8 000 лв. РС е определил наказанието при хипотеза на чл. 55 от НК, като е наложил само едното от двете предвидени в комплекс наказания – лишаването от свобода, и не е наложил глобата съобразно възможността за това по чл. 55, ал. 3 от НК; лишаването от свобода е било определено под минимума, предвиден в специалната норма на чл. 172б, ал. 2 от НК. Въззивното производство е било образувано само по жалба от името на подсъдимата, с искане или за оправдаването й, или за намаляване на лишаването от свобода до минималния предвиден размер. С въззивното решение е прието, че престъплението следва да се квалифицира като по-леко наказуемо, по чл. 172б, ал. 1 от НК, за което се предвижда лишаване от свобода от три месеца до пет години глоба от 100 лв. до 5 000 лв. Т.е. въззивният съд е разглеждал като граници на наказанието диапазона от три месеца до пет години за лишаването от свобода, което е по-лека хипотеза спрямо чл. 172б, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1 ,т. 1 от НК (при такава квалификация лишаването от свобода се определя от три месеца до осем години). Т.е. формално с приемането на закон за по-леко наказуемо престъпление въззивният съд не е отегчил неправомерно положението на осъдената относно лишаването от свобода. В тази й част присъдата е потвърдена с въззивното решение, като продължителността на наложеното от РС наказание „лишаване от свобода“ е останала непроменена – наложеното от РС лишаване от свобода за една година.

Въззивният съд обаче, променяйки правната квалификация, е отменил приложението на чл.

55 от НК – поради което вече не е била налична възможността да не се налага кумулативно предвидената с лишаването от свобода глоба. Така с въззивното решение на осъдената наред с лишаването от свобода е била наложена и глоба, в размер на 1 000 лв. Налагането на тази глоба реално е отегчаване на положението на подсъдимата без съответен протест, поради което подлежи на промяна в настоящото възобновително производство. Следва да се приложи хипотезата на чл. 55 от НК и спрямо нормата на чл. 172б, ал. 1 от НК, при което следва да се наложи пробация, а като се използва възможността на чл. 55, ал. 3 от НК - да не се налага глоба. Отчитайки личността на осъдената, разкриваща по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайната за този вид престъпления, настоящият състав намери, че пробацията следва да бъде чрез двете задължителни мерки, за минималната предвидена в закона продължителност – шест месеца.

В заключение: налага се възобновяване на наказателното производство и изменение на въззивното решение и присъдата - чрез прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК спрямо чл. 172б, ал. 1 от НК, като се наложи на осъдената С. Д. наказание „пробация“, чрез двете задължителни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни 3 периодични срещи с пробационен служител, и двете за срок от шест месеца, и като не се налага глоба.

Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 4 от НПК, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство – НОХД № 6330/2018 г. на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВНОХД № 438/2020 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД.

ИЗМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 467 от 17.07.2020 г. по ВНОХД № 438/2020 г. на СГС – НО, 3-ти въззивен състав, и ПРИСЪДА от 05.11.2019 г. по НОХД № 6330/2018 г. на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в частта им относно наказанието, както следва: ПРИЛАГА чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК спрямо приетото с въззивното решение престъпление с квалификация по чл. 172б, ал. 1 от НК, като ОТМЕНЯ налагането на лишаване от свобода и НАЛАГА на С. Ю. Д. с ЕГН ********** наказание „пробация“ чрез задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за шест месеца и като съобразно чл. 55, ал. 3 от НК не налага наказание „глоба“.

ОСТАВЯ В СИЛА решението и присъдата в останалата им част.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4