Решение № 1883 от 29.12.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1883 гр. Русе, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.Б. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20254520102922 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е с правна квалификация чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал.2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК.

Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД твърди, че на 30.11.2022 г. бил подписан договор за продажба и прехвърляне на вземания, на основание чл. 99 от ЗЗД, между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и ,,Иновативни финанси“ ООД, ЕИК 20***149, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *** от дата 28.3.2018 г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и И. С. Б. било прехвърлено в полза на „Иновативни финанси“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. От своя страна „Иновативни финанси“ ООД прехвърлило процесното вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.10.2023 г. Договорът за кредит съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен по реда на чл.

99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на 1 първоначалния кредитор и от името на „Иновативни финанси“ ООД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ТБИ-ИФ/*** от дата 15.11.2023 г.

Твърди, че процесното вземане произтичало от сключен на 28.3.2018 г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и И. С. Б. договор за потребителски кредит с № ***. Съгласно сключения договор за потребителски кредит, заемодателят се е задължил да предостави на заемателя под формата на заем парична сума в размер на 5691,71 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита.

Кредиторът бил превел договорената сума по лична банкова сметка на кредитополучателя. Кредитополучателят се е задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита бил в размер на 10131,30 лв. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 4439,59 лв. На основание сключения между страните договор, кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 5.4.2022 г., на 48 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който бил посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска, като първите 47 броя вноски били в размер на 211,06 лв. всяка, а последната погасителна вноска била изравнителна в размер на 211,48 лв. Срокът на договора е изтекъл на 5.4.2022 г. с последната погасителна вноска, като кредита не бил обявяван за предсрочно изискуем.

Твърди, че при забава в плащането на месечна погасителна вноска, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху просрочената главница. На длъжника била начислена лихва за забава за периода от 6.11.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва за забава бил 5684,63 лева. За периода 13.03.2020 г. — 14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

Заявява, че било образуваното ч.гр.д. № ***/2025 г. по описа на Районен съд – Русе и била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.

Длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, което от своя страна обуславяло правния ни интерес от подаването на настоящата искова молба.

Поради изложеното, моли съда да признаване за установено в отношенията между страните, че И. С. Б., дължи на „Агенция за събиране на 2 вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940, следните суми:

- 5 306,65 лева /пет хиляди триста и шест лева и шестдесет и пет стотинки/ -главница;

- 3 557,74 лева /три хиляди петстотин петдесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки/ - договорна лихва за периода от 05.11.2018 г. до 05.04.2022 г.;

- 5 684,63 лева / пет хиляди и шестстотин осемдесет и четири лева и шестдесет и три стотинки/- обезщетение за забава за периода от 06.11.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответника по иска е депозирал отговор на исковата молба. Заявява, че договора за потребителски кредит е изплатила изцяло – половината изплатила на банката, а останалата половина изплатила чрез ЧСИ, за което представила доказателства по заповедното производство.

В проведеното съдебно заседание, ищецът не се представлява. В писмено становище поддържа исковата молба. Представя списък за разноски по чл.80 от ГПК.

В проведеното съдебно заседание, ответникът се представлява от адв. С.

П., която поддържа отговора на исковата молба, като прави уточнение, че част от представените от ответницата доказателства касаят друг договор за кредит.

Релевира доводи за недействителност на процесния договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК, поради неизпълнение на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК, чл.11, т.10 и т.12 от ЗПК.

Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа и от правна страна:

На 28.02.2025г. ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против ответника. Било образувано ч.гр.д. № ***/2025 г. по описа на Районен съд -Русе, по което била издадена заповед № ***/28.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. С нея било разпоредено длъжникът – И. С. Б. да заплати на ищцовото дружество сумите 5 306,65 лв. – главница;

3 ведно със законната лихва върху главнницата, считано от 28.02.2025г.; 3557,47 лв. – договорна лихва за периода от 05.11.2021 г. до 05.04.2022 г.; 5864,63 лв. – обезщетение за забава за периода от 06.11.2018 г. до 27.02.2025 г.

Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника, който в указания срок по чл.414 от ГПК възразил срещу издадената заповед. Във връзка с горното е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Настоящите искове са предявени в изпълнение на указанията на съда в законния срок по чл. 422 от ГПК.

Не се спори между страните, а и от представения по делото Договор за заем *** от 28.3.2018, се установява, че между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и И. С.

Б. бил сключен договор за заем, по силата на който дружеството е предоставило на ответницата заем в размер на 3850 лева при следните условия: ГПР – 46,17 %, годишен лихвен процент –31,84 %, със срок на договора – 05.04.2022 г. Потребителят е избрал да сключи застраховките BANK КОМБО ЖИВОТ със застрахователна премия 609,84 лв. и BANK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА със застрахователна премия 622,04 лв. Така общият размер на кредита определен на 5691,74 лева. Била договорена и еднократна такса за оценка на риска в размер на 609,83 лв., дължима в деня на подписване на договора. При тези условия общата сума за погасяване от заемателя била в размер на 10313,30 лв.

Приложен е по делото е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.10.2023 г. между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и ,,Иновативни финанси“ ООД, по силата на който второто дружество прехвърля на първото придобитите чрез цесия вземания на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, индивидуализирани в приложение №1.

Приложено по делото е и приложение №1 към описания договор за цесия от 18.10.2023 г., в което под № *** фигурира процесния договор за кредит между ответницата И. Б. и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД № ***.

Приложено по делото е и неподписано приложение №1 към договор за цесия от 30.11.2022 г., в което под № *** фигурира процесния договор за кредит между ответницата И. Б. и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД № ***. По делото не е приложен описания договор за цесия между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и ,,Иновативни финанси“ ООД.

По делото е прието и потвърждение за извършена цесия на основание 4 чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което цедентът ,,Иновативни финанси“ ООД е упълномощил цесионера „Агенция за събиране на вземания” ЕАД да уведоми всички длъжници по вземанията за извършеното прехвърляне на вземанията.

Представено е уведомление за извършена цесия от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД до И. Б.. Видно от разписката за връчване същото не е връчено на ответницата.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи от правна страна:

Предявените са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, които са процесуално допустими, но разгледани по същество, съдът ги намира за неоснователни и недоказани.

С Определение № *** от 18.08.2025 г. по делото, редовно връчено на ищеца чрез неговия пълномощник, съдът е указал, че в тежест на ищеца е да докаже наличие на валиден договор за цесия, имащ за предмет вземане срещу ответника в размер на исковата сума.

Въпреки изричните указания на съда, доказателства за наличие на договор за прехвърляне на вземанията по договора /цесия/ между първия кредитор „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и ,,Иновативни финанси“ ООД и уведомяване на длъжника за извършената цесия не са представени нито с исковата молба, нито в производството по вложеното ч. гр. д. № ***/2025 г. по описа на РС-Русе.

След изрично дадените от съда указания с Определение № *** от 18.08.2025 г. по делото ищецът отново не е ангажирал доказателства за твърдените с исковата молба обстоятелства, а именно наличието на сключен договор за цесия от дата 30.11.2022 г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и ,,Иновативни финанси“ ООД. Наличието на представено приложение № 1 към договор за цесия от 30.11.2022 г. между ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и ,,Иновативни финанси“ ООД, не е достатъчно да обоснове такъв извод. Освен това същото е неподписано. Нещо повече, твърди се в исковата молба, че на 30.10.2023 г. между ,,Иновативни финанси“ ООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, с който първото дружество прехвърлило на второто вземането, произтичащо от процесния договор за кредит. Такъв обаче договор за цесия не е представен по 5 делото. Вместо това е представен договор за цесия между дружествата от дата 18.10.2023 г., за който няма твърдения наведени с исковата молба.

При това положение съдът намира, че твърдението на ищеца остана недоказано. От събраните доказателства не се установява, че с горния договор му на ищеца е прехвърлено процесното вземане, за да се наложи извода, че от този момент той е кредитор на същото. По делото липсват доказателства за уведомяването на длъжника от предишните кредитори, каквото е изискването на закон - чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, че вземането му е прехвърлено. Липсват каквито и да било доказателства за уведомяването на длъжника за извършената цесия било то от стария кредитор или от новия, който твърди, че е упълномощен за това от стария кредитор.

Ето защо съдът намира, че искът на ищцовото дружество като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 855 лева, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал.2 от ЗЗД и с чл. 86 от ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, предявени от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, Столична община, район Люлин, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от Изпълнителния директор Зорница Сергеева Банкина против И. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, ***, с които се иска да бъде установено по отношение на същата, че дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумата в размер на 5 306,65 лева /пет хиляди триста и шест лева и шестдесет и пет стотинки/ -главница; сумата 3 557,74 лева /три хиляди петстотин петдесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки/ - договорна лихва за периода от 05.11.2018 г. до 05.04.2022 г.; сумата 5 684,63 лева / пет хиляди и шестстотин осемдесет и четири лева и шестдесет и три стотинки/, като неоснователни и недоказани.