Решение № 7541 от 28.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7541 гр. София, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20241110145266 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл.

79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия, цена на предоставена услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената.

Ищецът ... твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до имот - ..., находящ се на адрес: ..., като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Обосновава правния си интерес от водене на установителни искове с обстоятелството, че срещу заповедта за изпълнение е депозирано възражение от длъжника. Моли да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1424,12 лв. – главница за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., сумата 32,48 лв. – главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /19.02.2024 г./ до окончателното изпълнение на задълженията, сумата 172,89 лв. – мораторно обезщетение за забава за 1 периода от 15.09.2022 г. до 02.02.2024 г., начислено върху главницата за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 5,98 лв. – мораторно обезщетение за забава за периода от 16.07.2021 г. до 02.02.2024 г., начислено върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че тези суми съставляват половината от размера на дължимите задължения за процесния период, доколкото за другата половина отговаря другият собственик, Т. Г. С., срещу когото има издаден изпълнителен лист в проведеното заповедно производство. Претендира разноски.

Ответникът Р. Г. М. изразява становище за неоснователност на исковите претенции.

Твърди, че не живее в жилището. Поддържа, че не дължи суми в посочените размери, доколкото до имота не е доставяно количество топлинна енергия, съответстващо на претендираната от ищеца цена. Сочи, че другият съсобственик – Т. Г. С., не е осигурил достъп за отчет на топлоразпределителите в имота, така че служебно начислената топлинна енергия не отразява реалното потребление. Оспорва дължимостта на претенциите за лихви, доколкото не е поканен да изпълни задълженията. В депозираното възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК релевира възражение, че вземанията на ищеца са погасени по давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира сторените разноски в производството.

Третото лице – помагач ... изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Ищецът ... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Т. Г. С. и Р. Г. С., което съдът е уважил изцяло като е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.02.2024 г., разпореждайки длъжниците да заплатят претендираните вземания. След връчване на заповедта за изпълнение длъжникът Т. Г. С. не е възразил и срещу него е издаден изпълнителен лист. Длъжникът Р. Г. С., на когото е връчена заповедта чрез пълномощник, е възразил, поради което на заявителя – сега ищеца е производството, са дадени указания да предяви искове за установяване на вземанията си. Ищецът е изпълнил указанията в срок.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн.

ДВ 107/ 09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (изм.

- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), потребители /клиенти/ на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху топлоснабдени имоти в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

2

След като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на топлинна енергия за определен имот с притежанието на правото на собственост или вещно право на ползване върху този имот, то собственикът или ползвателят имат качеството на потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на съответното право върху имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази дата са и в договорни отношения с ищцовото дружество.

С неоспорения и приет за окончателен доклад по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е прието следното обстоятелство, относими към предмета на доказване, а именно че ответникът е носител на правото на собственост върху 1/2 идеална част от процесното жилище – ..., находящ се в ....

По делото не се оспорва, а и се установява от приложените към исковата молба писмени доказателства, че имотът се нахождава в топлофицирана жилищна сграда.

По делото липсват данни другият съсобственик /С./ да е сключил договор с ищеца, тоест да е открил индивидуална партида за целия имот, за да стане клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия съсобственик идеална част, така че да дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Така че по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие клиенти на топлинна енергия са и двамата съсобственици по силата на нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Ето защо в качеството й на титуляр на 1/2 идеална част от правото на собственост върху жилището, ответницата С. е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, като договорът касае обект с абонатен № ....

Ответникът следва да участва в тежестите на общата вещ, които в случая произтичат от процесния договор, съразмерно с частта си.

В действителност ако само другият съсобственик е ползвал жилището през процесния период, отношенията между съсобственици за платените задължения от неползващия съсобственик ще следва да се уредят на плоскостта на неоснователното обогатяване.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията му са отчитани ежемесечно. Технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца от отчетената топлинна енергия. На 26.07.2021 г. на радиаторите в имота са монтирани разпределители на топлинна енергия с дистанционно отчитане, по които са правени дистанционни отчети, а на 26.08.2021 г. лирата в банята е демонтирана. За отчетените дялови единици е изчислена и начислена топлинна енергия за отопление от отоплителните тела в имота – 3 броя радиатори.

За имота е начислен разход за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация на база на пълен отопляем обем от 173 м3, както и е изчислена и начислена топлинна енергия за подгряване на вода за БГВ на база отчети по 1 брой водомер. Топлинна енергия за общи части не е начислявана. По време на отчетите са попълнени документите за главен отчет, 3 които са подписани за потребителя, живеещ на адреса, без възражения.

С оглед на изложеното съдът приема, че за периода от м.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до имота е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е начислявано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.

Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки, които намират изражение в издадените от ищеца за всеки отчетен годишен период общи фактури. Ето защо за определяне на размера на дължимата цена съдът ползва данните на заключението на съдебно-техническата експертиза от 07.03.2025 г., според което размерът на потребената топлинна енергия за имота, след отчитане на сумите за изравняване, за периода от м.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е 2868,82 лева. Ответникът, съразмерно с притежаваната от същия идеална част от правото на собственост върху жилището, отговаря за половината от размера на задължението или за сумата от 1434,41 лева.

Предвид изложеното, съдът приема, че в правната сфера на ответника е възникнало задължение по договора за плащане на уговорената цена в претендирания размер от 1424,12 лева /предвид диспозитивното начало на процеса/.

По възражението за погасяване по давност на вземането.

Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия, представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Подаването на заявлението спира течението на давността. Заявлението е подадено на 19.02.2024 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 19.02.2021 г. включително /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/ – в случая това е цялото вземането за доставена топлинна енергия за процесния период м.05.2021 г. – 30.04.2023 г., доколкото задължението за заплащане на цената за месец май 2021 г. става изискуемо, съобразно уговореното от страните /чл. 33, ал.1 от Общите условия на .../, на 16.07.2021 г.

От изложеното, съдът формира извод за неоснователност на възражението.

Към горепосочената сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение в общ размер на 32,48 лева за периода от м.05.2021 г. до 30.04.2023 г. /съразмерно с частта на ответника/, които съобразно разпоредбите на чл. 36 от Общите условия на ..., чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на Раздел III от договора между ... и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

4

По гореизложените съображения се явява неоснователно и възражението за погасяване на вземането за главница за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия по давност.

По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД:

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база на изравнителна сметка, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като в случай че не платят в срока, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва върху общото задължение /чл. 33, ал. 4 от ОУ/.