Решение № 16 от 12.11.2021, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Пещера, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. ПавловаСтоименова при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Административно наказателно дело № 20215240200175 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 13-014/30.07.2021. на Началника отдел „Рибарство и контрол-Южна България“ –гр.Пловдив към ГДРК при ИАРА, Т.Т. , с което на М. ЮЛ. Ш. , ЕГН ********** от гр.К.,общ. Р, ул.”Ч.” №57, му е наложена глоба в размер на 1500лв. на основание чл. 56,ал.1 от Закон за рибарството и аквакултурите/ЗРА/ за нарушение на чл. 17, ал. 1т.1 от ЗРА.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат Й.А., в което поддържат подадената жалба, оспорват наказателното постановление и искат неговата отмяна. Правят доказателствени искания.

Въззиваемата страна редовно призована, се представлява от юрк. А..

Излагат доводи в подкрепа на тезата, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Правят доказателствени искания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна 1 страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

На жалбоподателя е съставен на 20.05.2021г. от актосъставителя Н.Х. Акт за установяване на административно нарушение № В 0017029 за това, че „ На 05.05.2021г. в 21:30ч. на яз."Батак", местност "Костандовски залив", лицето М. ЮЛ. Ш. извършва стопански риболов във воден обект, различен от Черно море и р.Дунав с 1 /един/ брой хрилна мрежа, с дължина 300м., поставена в работно положение. Мрежата е немаркирана и е с размер на „окото"- 80мм. Лицето не притежава разрешително за стопански риболов и придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми.

Описаното деяние представлява извършено административно нарушение на чл. 17, ал.1, т.1 от ЗРА.

АУАН е подписан от жалбоподателя и му е връчен, като същият е депозирал възражение „ имам възражение.“

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление 13-014/30.07.2021 н а Началника отдел „Рибарство и контрол-Южна България“ –гр.Пловдив при ИАРА, с което на М. ЮЛ. Ш. , ЕГН ********** от гр.К.,общ. Р, ул.”Ч.” №57, му е наложена глоба в размер на 1500лв. на основание чл. 56,ал.1 от Закон за рибарството и аквакултурите/ЗРА/ за нарушение на чл. 17, ал. 1т.1 от ЗРА.

Приета е по делото Заповед № РД 09-131/16.02.2021г. на Министъра на земеделието, храните и горите и Заповед № ЧР 167/12.04.2021г. на Изпълнителния директор на ИАРА, от които е видно, че актосъставителя и наказващия орган разполагат с материално правна компетентност да издадат процесните АУАН и НП.

По делото са разпитани св. Н.Х.,св. М.Т. , св. Ем. Ш. и св. Сп. Б..

Първите двама свидетели са съответно актосъставителя и свидетеля по АУАН, а третия и четвъртия свидетел са лица, които са били заедно с жалбоподателя на язовира, като първият му е роднина- чичо, а вторият е познат на жалбоподателя.

Св. Х. и св. М.Т., установиха изложеното в акта, а именно, че на 2 посочената дата са наблюдавали три лица , които са поставили мрежи, като след това са ги извадили и в момента на ваденето са били сигнализирани от служители на ИАРА, при което са се разбягали, а жалбоподателят не е могъл да избяга с джипа, т.к. са му препречили пътя и той е избягал пеша, но са го разпознали. Св. Х. депозира показания и че извадили мрежата, в която имало уловен шаран около 280 кг., 52 броя, както и че била с дължина 300 метра.

Св. Ш. и св. Б. , депозираха показания в обратния смисъл , а именно, че са били на язовира да търсят жребна кобила, не са извършвали риболов, като св. Ш. даде показания, че жалбоподателят е бил до автомобила, когато са слезли на язовира, а св. Б. депозира показания, че жалбоподателя се е качил при тях в краварника изплашен, че някакъв човек го спрял и му извадил ключовете от колата, и след като похапнали св. Ш. и жалбоподателя слезли на язовира. Когато се качили отново били с джипа, като казали че ключовете били на седалката. Не били подавали сигнал в полицията за ключовете.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Х. и Т., тъй като същите са логични, взаимносвързани и безпротиворечиви.

Не се кредитират показанията на св. Ш., които съдът намира за заинтересовани предвид близката роднинска връзка с жалбоподателя, но и отчете факта, че същите противоречат на показанията на св. Б., който твърдеше, че жалбоподателя се е качил уплашен, а св . Ш. заяви че, сами са слезли при него и той им обяснил, че някой му взел ключовете.

При пълен и всестранен анализ на събраните гласни и писмени доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, съдът направи следните правни изводи :

В НП е посочено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.

17, ал. 1т.1 ЗРА и санкциониран за нарушението по чл. 56 ,ал.1 от ЗРА.

Въпросната разпоредба- чл.17,ал.1т.1 от ЗРА предвижда правило за поведение, а именно- „Стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав се извършва след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми от: физически лица, юридически лица и еднолични търговци – за кораби с дължина до 10 метра;“.

Следователно стопански риболов може да се извършва от физически лица, какъвто е жалбоподателя, само във водите на Черно море и река Дунав 3 и то с изрично разрешително. Няма спор, че язовир "Батак" не попада в разрешените водоеми за извършване на стопански риболов.

Съдът намира, че възражението, че не е осъществен състава на вмененото нарушение, тъй като жалбоподателят не е извършвал "стопански риболов" е неоснователно.

Легалното определение за "Стопански риболов" е дадено в §1, т.28 от ДР на ЗРА. Настоящия съдебен състав счита, че извършваният от жалбоподателя риболов е именно стопански по смисъла на §1, т.28, изр.2 от ДР на ЗРА според която "За стопански риболов по смисъла на този закон се смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл. 24, ал.1, и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал.3 количества.

Според чл. 24, ал.1, т.1 от ЗРА лицата, упражняващи любителски риболов, са длъжни да използват не повече от 3 броя въдици (пръчки) за риболов с монтирани на тях до две куки (единични или двойни) в изкуствените водни обекти, какъвто е яз."Батак".

Както се установи от непротиворечивите показанията на свидетелите Х. и Т., жалбоподателят е извършвал риболов с риболовна мрежа, която несъмнено представлява уред различен от описаните в чл. 24, ал.1, т.1 от закона.

Това е достатъчно да се приеме, че е осъществен "стопански риболов", дори и без да се взема предвид уловеното количество риба, което както става ясно от показанията на цитираните свидетели е било 280 кг. шаран и далеч надхвърля определените в чл. 24, ал.3 от ЗРА количества.

При тези данни съдът счита за безспорно установено, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл. 17, ал.1, т.1 от ЗРА, извършвайки стопански риболов във воден обект различен от Черно море и р.Дунав.

В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 270 от 25.04.2018 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 267/2018 г. , Решение № 355 от 11.06.2018 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 355/2018 г. и др.

На следващо място неоснователен е доводът на защитата, че авторството не било изяснено. Свидетелят Т. е видял жалбоподателя през 4 светлата част на денонощието заедно с други лица, едно от които било и св.

Ш., след това св. Х. и св. Т. са видели три лица да поставят мрежа в язовира, и след няколко часа именно тези три лица са започнали дейност по нейното изваждане. При легитимиране на органите на ИАРА лицата са се разбягали, като именно жалбоподателят се е опитал да избяга с джипа, с който са дошли, но не е успял, тъй като са му попречили членове на риболовното дружество и са го разпознали. Предвид на което авторството е безспорно установено.

Съдът приема и че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. При определяне на обществената опасност на конкретното деяние, следва да се изхожда от цялата съвкупност на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, при които е извършено нарушението и кръга на засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените отношения с конкретното деяние /нарушаване реда за ползването и опазването на рибните ресурси във водите на Република България, с което са застрашава устойчивото развитие на рибните ресурси и опазването на биологичното равновесие/. Не е без значение е факта, че жалбоподателят е реализирал успешен улов на риба в значително количество. Всичко това не дава основание да се направи извода за наличието на очевидна и несъмнена маловажност на конкретно извършеното нарушение.

При определяне размера на санкцията, административно наказващият орган е съобразил изискванията на чл. 27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания. Като е взел предвид тежестта на нарушението, наказващия орган е определил санкция в размера на минимума на предвидената такава в чл. 56, ал.1 от ЗРА.

С така наложената санкция ще бъдат постигнати целите предвидени в чл. 12 от ЗАНН и ще съответства на тежестта на нарушението.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното постановление са спазени формалните изисквания на ЗАНН и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната им. Двата акта са съставени от оправомощени длъжностни лица, съдържат изискуемите от закона реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, включително подробно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.

Спазени са процесуалните срокове за издаване на АУАН и 5 наказателното постановление.

В тази връзка наказателното постановление е правилно и законосъобразно, издадено съобразно с изискванията на чл. 57 от ЗАНН и следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски по реда на чл. 63 ал. 5 ЗАНН в размер на 80,00 лева съгласно чл. 27е от НЗПП

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-014/30.07.2021. на Началника отдел „Рибарство и контрол-Южна България“ –гр.Пловдив към ГДРК при ИАРА, Т.Т. , с което на М. ЮЛ. Ш. , ЕГН ********** от гр.К.,общ. Р, ул.”Ч.” №57, му е наложена глоба в размер на 1500лв. на основание чл. 56,ал.1 от Закон за рибарството и аквакултурите/ЗРА/ за нарушение на чл. 17, ал. 1т.1 от ЗРА.

ОСЪЖДА М. ЮЛ. Ш., ЕГН ********** от гр.К.,общ. Р, ул.”Ч.” №57, да заплати на ИАРА със седалище в гр. Бургас, разноски в размер на 80,00 лева.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пазарджик по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ 6