Решение № 160 от 11.07.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Враца, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. Петрова

Камелия Пл. Колева при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20221400500100 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Образувано е по въззивна жалба вх.№163460/15.12.2021 г. на Н. С. З. от гр.***, депозирана чрез адвокат В.В. от АК-Враца срещу Решение №260185 от 26.11.2021г, постановено по гр.дело № 64/2021 година по описа на Районен съд - гр.Козлодуй, с което съдът е признал за установено на основание чл.422 от ГПК, че Н. С. З., ЕГН **********, е адрес град ***, община Мизия, област Враца дължи на В. С. З., ЕГН **********, с адрес град *** вземането присъдено в заповедно производство по частно гражданско дело № 270/2020г. по описа на PC Оряхово, сумата от 24 200,00 лева /двадесет и четири хиляди и двеста лева и 00 ст./ за извършени през периода от 2017г. до 2020г. укрепителни и необходими ремонтни работи от В.З. в съсобственият му и на неговият брат Н.З. недвижим имот, находящ се в град ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в PC -- Оряхово на 13.07.2020г., до окончателното изплащане на сумата.

В депозираната въззивна жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено, а иска по същество да отхвърлен, като на жалбоподателя бъдат присъдени деловодните разноски.

Въззивната жалба е връчена на въззиваемия В.З., който в срока по чл. 263 ал.1 ГПК, чрез адв.С., е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва изцяло подадената от 1 ответника въззивна жалба срещу първоинстанционното решение.

Счита жалбата за неоснователна и моли на основание чл.272 от ГПК решението на районен съд Козлодуй да бъде потвърдено изцяло, като валидно, допустимо и правилно, като на въззиваемия бъдат присъдени сторените от него разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.

Във въззивната инстанция не са събирани доказателства. За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против обжалваем съдебен акт.

Районен съд Оряхово е сезиран с искова молба с правно основание чл. 422, вр. чл.

415, ал. 1, от ГПК на В. С. З., ЕГН **********, е адрес град ***, чрез пълномощника си адвокат П.С., със съдебен адрес град *** против Н. С. З., ЕГН **********, с адрес град ***, община Мизия, област Враца.

С молбата се иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато по отношение на Н. С. З., ЕГН **********, с адрес град ***, община Мизия, област Враца, че същият дължи на В. С. З., ЕГН **********, с адрес град *** сумата от 24 200.00 лева, представляваща припадащата му се част от заплатената сума в размер на 32 266лв./тридесет и две хиляди двеста шестдесет и шест лева/ за извършване на необходими ремонтни дейности за запазване и възстановяване на съсобствения им урегулиран поземлен имот находящ се в гр.***, съответстваща на собствените му 3/4 ид. ч. от имота, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 270/2020 год.

Поради отвод на всички съдии в РС Оряхово делото е изпратено за разглеждане на РС Козлодуй, където е образувано гр.дело № 64/2021 година по описа на Районен съд гр.Козлодуй.

В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на урегулиран поземлен имот, находящ се в град ***, като ищецът притежава 1/4 идеална част, а ответникът – 3/4 от имота.

Ищецът, твърди, че от раждането си до настоящият момент той и семейството му живеят в процесния имот и се грижат за него, както и че само той влага лични средства и труд за да го поддържа и правят подобрения. Ответникът притежава друго жилище в гр. ***, където живее със семейството си. Заявява се, че в следствие на наводнението в гр. Мизия през 2014 год. съсобственият имот е бил залят, което наложило в последствие възстановяването му. Твърди още, че до настоящия момент средствата които е заплатил по възстановяване на имота възлизат на обща стойност 32 266лв./тридесет и две хиляди двеста шестдесет и шест лева/.

Според изложеното в исковата молба ответникът не се е интересувал от състоянието на имота след наводнението, нито пък е участвал в извършването на укрепителните и ремонтни дейности за възстановяването му. Поради тези обстоятелства ищецът подал в Районен съд гр. Оряхово заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата в размер на 24 200 лева, представляваща припадащата му се част 2 от заплатената от него сума в размер на 32 266лева за извършените необходимите ремонтни дейности за запазване и възстановяване на съсобствения ив урегулиран поземлен имот находящ се в гр.***, съответстваща на собствените му 3/4 ид. ч. от имота, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането В законоустановения срок ответникът депозирал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 270/2020 год. в резултат на което е подадена настоящата искова молба.

Препис от исковата молба, както и уточнение на исковата молба, в едно с доказателствата, са връчени на ответника и в срока по чл.131 от ГПК са депозирани такива.

В отговора на исковата молба ответникът Н.З., чрез пълномощника си адвокат В., оспорва допустимостта и основателността на иска, като се излагат и доводи в подкрепа на това оспорване. Същият е изразил становище, че липсват доказателства в исковата молба за част от направените разходи в размер на 18 616 лева.

В отговора се твърди, че Заповедта за изпълнение е връчена на ответника на 23.07.2020 година и същия е подал възражение по чл.414, ал.2 от ГПК на 29.07.2020 година.

С оглед нормата на чл.415, ал.1 от ГПК е указано на заявителя, че може да предяви установителен иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. Твърди се, че заявителят е подал исковата молба на 25.09.2020 година в PC - Оряхово, поради което се счита, че исковата молба с доказателствата е депозирана след изтичане на едномесечният срок, поради което е налице задължение на съдът да обезсили издадената заповед за изпълнение.

В срок е получен отговор и на уточнението на исковата молба. С него изцяло се оспорва допустимостта и основателността на иска. Пълномощникът на ответника счита, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.З, т.4 и т.5 от ГПК и че същата е абсолютно формална.

Твърди се, че от приложеното уточнение на искова молба не става ясно кои от претендираните подобрения представляват необходими разходи и кои само подобрения, ако въобще такива съществуват, както и че не става ясно съсобственикът - ищец, дали претендира за подобрения като владелец или като държател. Не става ясно, както от исковата молба, така и от последващото уточнение на исковата молба, дали съсобственикът претендира за извършени подобрения в качеството си на владелец на своя идеална част и държател на идеалните части на другите съсобственици. Същият счита, че не става ясно дали се претендира за отношения визирани в разпоредбите на чл. 30, ал.З от ЗС - дали е извършено подобрението със съгласието на останалите съсобственици, както и дали се претендират подобрения визирани в разпоредбата на чл.60 и сл. от ЗЗД, в случай, че не е било на лице такова съгласие от другите съсобственици - правилата за водене на чужда работа без пълномощие. Не е уточнено дали е налице противопоставяне на другите съсобственици, което би довело до разглеждане на делото по правилата на чл.59 от ЗЗД. Не е уточнено също така дали ищеца претендира за подобрения извършени при условията на 3 чл.72-74 от ЗС, а именно при хипотезата на отричане на правата на останалите съсобственици и ищеца е владеел еднолично цялата вещ. В отговора се твърди, че е налице разлика в претендиралата сума.

Районният съд е приел за безспорно по делото, че страните по делото са съсобственици при права 1/4 ид.ч за ищеца и ¾ за ответника на урегулиран поземлен имот с кад. № 501.1312 по кадастралния план на гр.Мизия, одобрен със заповед №629/24.09.1985г на ОНС Враца, с площ от 1212 кв.м., ведно с находящите се в имота сгради 1. Масивна жилищна сграда , еднофамилна с № 501.1312 .1 на един етаж със ЗП 106 кв.м. 2. Масивна жилищна сграда, еднофамилна с № 501.1312.2 на един етаж със ЗП 31 кв.м. 3. Полумасивна друга сграда за обитаване с № 501.1312.3 на един етаж със ЗП 42 кв.м. 4. Паянтова селскостопанска постройка с № 501.1312.4 на един етаж със ЗП 15 кв.м, 5. Паянтова сграда гараж № 501.1312.6 със ЗП 21 кв.м, находящ се в гр.***.

С оглед събраните доказателства съдът е приел за установено от фактическа страна следното

Ищецът З. придобил имота по наследство, оставено от баба му и майка му и от раждането си до приключван на делото живее в него със семейството си. След смъртта на майката на страните само ищецът е влагал средства за поддържането му, като никой от наследниците, вкл. и ответникът не го е ползвал и не е предявявал претенции за това.

Същият с грижата на добър стопанин е влагал средства и труд за поддръжката на наследствения си имот и неговото подобрение, за да може да се използва по предназначение и да съхрани неговата стойност.

Съдът приел още, че в следствие на наводнението в гр. Мизия през 2014 год. имотът бил залят. Основите на къщата били подгизнали, като имало опасност същата да се срути.

Дограмата на къщата била изметната, стъклата на прозорците счупени. Дворът бил като блато, а стопанските постройки - почти разрушени. Наложило се ищецът да се изнесе от имота, тъй като не разполагал със средства да започна веднага възстановяването му. През 2016 год. започнал да възстановя имота, за да не погине напълно. В този смисъл са и дадените свидетелски показания от водените от него свидетели.

Съдът приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установило още, че ремонтите които се наложило да извърши ищецът след наводнението през 2014г. в гр. Мизия, за да запази имота и да може да го ползва по предназначение, са извършени през периода 2016г. до 2020г., а нито ответникът, нито дарителите му са се интересували от състоянието на имота преди и след наводнението, нито пък са участвали в извършването на укрепителните и ремонтни дейности за възстановяването му, нито пък са давали средства за това.

Правния интерес на ищеца за предявяване на иска произтича от факта, че през месец март 2020г. ответника му изпратил нотариална покана, с която го поканил да изкупи притежаваните от него 3/4 ид.ч. за сумата от 9 900, като го уведомил че в противен случай има намерение да ги продаде на трето лице, въпреки че е знаел, че единствено и само 4 ищецът е влагал средства и труд за поддръжката на наследствения ни имот и неговото подобрение, като и че почти го е възстановил след големите щети от наводнението през 2014г. и го е направил годен за живеене.

За безспорно установено от заключенията на съдебно - техническите и оценителните експертизи, съдът приел, че ищецът е извършил описаните в исковата молба строителни дейности и същите възлизат на сумата над 31509,47 лв.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд постановил Решение №260185 от 26.11.2021г, с което е признал за установено на основание чл.422 от ГПК, че Н. С. З., ЕГН **********, е адрес град ***, община Мизия, област Враца дължи на В. С. З., ЕГН **********, с адрес град *** вземането присъдено в заповедно производство по частно гражданско дело № 270/2020г. по описа на PC-Оряхово, сумата от 24 200,00 лева /двадесет и четири хиляди и двеста лева и 00 ст./ за извършени през периода от 2017г. до 2020г. укрепителни и необходими ремонтни работи от В.З. в съсобственият му и на неговият брат Н.З. недвижим имот, находящ се в град ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в PC -- Оряхово на 13.07.2020г., до окончателното изплащане на сумата.