Решение № 348 от 14.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. София, 11.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Ангелова

Членове:

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело № 20211000502860 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 263677 от 04.06.2021г., постановено по гр.д. № 17267/ 2018г., на Софийски градски съд, I ГО, 26-ти състав, ответниците В. П. В., П. В. В. и А. Д .В. са осъдени да заплатят солидарно на основание чл. 48, вр. чл. 45 от ЗЗД на Ц. В. Г. сумата от 20 000 лв., представляваща обезще- тение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 28.12.2015г. до окончателното плащане, и сумата от 5 816 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на нанесени телесни уврежда- ния на 05.01.2014г., като е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв., както и претенцията за заплащане на законна лихва за периода от 05.01. 2014 г. до 27.12.2018 г.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА да заплатят на адв. М.И., сумата от 1 304 лв., представляваща адвокатско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в пол- за на Софийски градски съд сумата от 382,92 лв., дължима държавна такса и разноски за по делото. С решението ищецът е осъден да заплати на основа- ние чл.78, ал.3 от ГПК на всеки от ответниците сумата от по 768 лв., пред- ставляваща направени по делото разноски.

Решението е обжалвано от двете страни – от ищеца в частта, с която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до 60 000 лв., а от ответниците в осъдителната част, с подробно изложени съображения в обстоятелствената част на жалбите.

1

Софийски апелативен съд, след като обсъди жалбите във връзка с ата- кувания съдебен акт, намира следното:

Жалбите са допустими - подадени са в срок и са срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.

Преценявайки основателността на жалбите, съдът намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 48, вр. чл. 45 от ЗЗД – претендира се заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от ищеца Ц. В. Г. в резултат на противоправното и виновно поведение на П. В. В., кой- то към момента на увреждането е бил непълнолетен, поради което и на осно- вание чл. 48 ЗЗД се иска ангажиране отговорността и на неговите родители за обезвреда на вредите, които той е причинил.

За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд след под- робен анализ на събраните по делото доказателства е приел за установени предпоставките за ангажиране солидарната отговорност на ответниците - из вършване от непълнолетния син на противоправно деяние, вреда, причинна връзка между противоправното деяние, вредата и вина на извършителя. При определяне размера на претендираното обезщетение за неимуществени вре- ди съдът е съобразил характера и броя на получените увреждания, продъл- жителността на възстановителния период, възрастта на ищеца, претърпени- те физически и психически страдания и неудобства, които включват физи- чески болки, затруднения при хранене и говор, стрес, продължителността на психологическите и емоционални преживявания вследствие на увреждане- то, накърнения външен вид на пострадалия, както и обществено-икономи- ческата конюнктура в страната към момента на увреждането, е приел, че справедливото в случая обезщетение е в размер на 20 000 лв.

Съдът е приел, че направените от ищеца разходи в размер от 5 816 лв. са във връзка с лечението на процесните увреждания.

В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд на- мира следното:

Предмет на въззивното производство е основателността на исковете и размерът на определените обезщетения. Макар че обжалват решението изця- ло в осъдителните части, изложените от ответниците оплаквания са по раз- мера на присъдените обезщетения, който намират за завишен и обхващаши незаявени с исковата молба увреждания, както и за липсата на основания за ангажиране отговорността по чл.48 ЗЗД.

С оглед становищата на страните във въззивното прозводство не се спори по следните релевантни за спора факти, а именно – противоправно и виновно поведение от страна на първия ответник П.В. В., изразяващо се в нанесен на 05.01.2014г. удар на ищеца с юмрук в об- ластта на челюстта, вследствие на което са му избити 1-ви и 2ри горни зъби от дясно, без които се затруднява дъвченето и говоренето, като образувано- то по случая НОХД № 5009/2014г. на СРС е приключило с одобрено спора- зумение, с което ответникът В. се е признал за виновен по повдигна- тото обивение по чл.129, ал.2,пр.3, вр. ал.1,вр.чл.63, ал.1,т.3 НК – за причи- няване на средна телесна повреда. Не се спори, че в следствие на 2 удара ище- цът е получил и липсващ алвеоларен ръб на горната челюст в същата област, установено от медицинската документация по повод първичния преглед. Няма спор, че и пострадалият и делинквентът към момента на инцидента са били непълнолетни.

Във въззивната жалба на ответниците са развити оплаквания за недо- пустимост на обжалвания акт, поради включване в обема на неимуществе- ните вреди на болки и страдания вследствие на увреждания, незаявени с ис- ковата молба, а именно - „ разкъсноконтузна рана на долната устна вдясно, контузия и подкожно кръвонасядане на главата в ляво“. Изричното непосоч- ване на иначе надлежно установени с неоспорена медицинска документация и експертно заключение, получени вследствие на удара увреждания, които са в същата засегната област на водещите травми, не обуславя нито недо- пустимост, нито до неправилност на съдебния акт. В случая се касае за пре- цизиране на получените увреждания, за които ищецът в исковата молба е посочил най-общо, че са в областта на челюстта. Нормално е да се акценти- ра на най-тежките увреждания, а именно – избиването на двата зъба, което неминуемо включва увреждания на устната и съседни лицеви повърхности. По тези съображения въззивният състав споделя извода на пъростепенния съд, че в обема на търпените болки и страдания се включват и тези, търпяни по повод разкъсноконтузна рана на долната устна вдясно, контузия и под- кожно кръвонасядане на главата в ляво, поради което оплкването в този сми- съл намира за неоснователно.

По размера на присъденото с обжалваното решение обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., намира следното:

От медицинското заключение на вещото лице д-р Д. – лицево-че- люстен хирург се установява, че в следствие на удара ищецът е получил из- биване на два броя зъби, разкъсно-контузна рана в долната устна в дясно, контузия и подкожно кръвонасядане в областта на главата в ляво. Лечението в УМБАЛСМ Пирогов е включвало първична хирургична обработка на на- раняванията на лицето – шев на раната на устата и назначено антибиотично лечение и разтвори за плакнене на уста. Извършено е и лечение за временно заместване на зъбите от ортодонт, видно от фактура от доц. Й. от 27.04.2016г. на стойност 660лв. Последващото късно лечение на избитите зъби се е изразявало в поставяне на изкуствена кост и мембрана, видно от фактура от Мултидент груп от 08.03.2016г. на стойност 685лв., чиято цел е да я задържи, с цел увеличаване обема на костта за последващо импланто- логично лечение на липсващите зъби. Последвало е и имплантологично лечение, видно от фактура на д-р П. от 08.11.2018г. на стойност 4 360лв., с което действие е постигната рехабилитация и възстановяване на захапката и на липсващите зъби. От момента на избиването на зъбите до мо- мента на дефинитивното им възстановяване с импанти ищецът е имал за- труднение в храненето и говора, както и на премолбидната естетика. От мо- мента на травмата до зарастване на раните, което става за период от 10-15 дни, ищецът е изпитвал болки и страдния. Към момента на прегледа – 25. 01. 2021г. е с изцяло възстановени зъбно-члюстни взаимоотношения, липсват отклонения в захапката, възстановени са храненето и говора, лицето е със за- доволителна естетика. При правилна експлоатация на зъбите и имплантите и при нормални обстоятелства не се очакват 3 неблагоприятни последици за здравето в бъдеще. Посочено е също, че всички направени разходи по при- ложените фактури са относими към лечението на получените травми. При приемане на заключението в с.з. експертът е разяснил, че може да се при- стъпва към временно възстановяване на съзъбието, подпомагащо говор, хра- нене и естетика, до момента на завършване на костното развитие на тялото и възможността да се поставят дефивнитивно после и окончателно стуктури в устата, т.нар. импланти. Понастоящем зъбите му са възстановени инеросал- но, т.е вътре костни импланти, върху които са поставени изкуствени зъби, коронки, поставени върху импланти. В костта се навиват дюбели, в които се поставят настройки, които са метална част и видимата част над венеца и върху тази надстройка се поставя естетичната част на конструкцията /корон- ката/.

От заключението на психиатричната експертиза се установява, че до- колкото по делото няма данни относно повлияването на психичното здраве на ищеца вследствие на инцидента, може да се допусне, че е преживял дис- комфорт поради болковите усещания, промяната на фациеса и необходимо- стта да се подлага на различни лечебни процедури. Подобен тип инциденти е малко вероятно да доведат до душевна болест предвид твърде сложната патогенеза на установената при ищеца към 2017г. параноидна шизофрения и при наличието в конкретния случай и на други много по-вероятни и по-реал- ни фактори. В с.з. при приемане на заключението експертът категорично е обобщил, че няма такъв механизъм, който да предизвика подобно заболя- ване, тъй като има тригодишен интервал.

От заключението на психологическата експертиза се установява, че претърпеният от ищеца инцидент с физическо насилие на 13 годишна въз- раст, представлява тежко травматично обстоятелство в живота му, нарушило за продължителен период от време психологичното му благополучие и до- вело до промяна на усещането му за света и поведението му като цяло, с не- благоприятни последици за по-нататъшното му развитие като личност. При приемане на заключението вещото лице е разяснило, че няма данни да е пол- звана псилогична или психиатрична помощ, каквато не е задължителна при такива обстоятелства, въпрос е на личен избор. Добре е да има психотера- певтична подкрепа, но медикаментозна терапия на тази възраст не е пре- поръчителна. Рядко се сеща за случилото се, продължава да има чувство на гняв, тъй като е било незаслужено. Обезобразяването на дете на 13 години поражда чувство за непълноценност. Тази травма остава като значим спо- мен, ищецът има чувство на страх от нападение. Това може да се дължи на преживяванията от инцидента, като симптомите на болестта му също не из- ключват такава симптоматика. В случая трудно може да се разграничи, но травмата си остава, защото на тази възраст му е причинила тревожно очак- ване за това, което се случва с него, усещане за дискомфорт към останалите, за затвореност, смяна на средата, поведението, травмата не е без значение за психологичното му състояние.

Въззивният състав кредитира медицинските заключения, изготвени на база представената медицинска документация, личен преглед и освидетел- стване на ищеца, подробно и експертно аргументирани в съответствие със съотвената специалност на всяко вещо лице.

От показанията на свидетеля В. Г., баща на ищеца, се установява, че в същия ден от 4 телефона на сина му му се обадил началника на охраната на МОЛ “Парадайс“, който го уведомил, че детето е в безпо- мощно състояние и да го прибере. Бил целиял в кръв, станал жертва на побой на пет малко по-възрасти от него деца. След нанесения му от В. удар, бил свален на земята и ритан. Бил в стрес, под силен шок, с два избити зъба и обилно кръвотечение. Изкарали цяла вечер в Пирогов, където го шили, правили му снимка. След това три-четири седмици отсъствал от училище, бил на течна храна, имал силно главоболие, мното спял. Бил емо- ционален, търсел контакт в семейството, оплаквал се. След свалянето на конците почнал да се храни по-нормално. Дълго време носел протезата и бре кетите, които свалил на 18 години, а протезата – до 2017г., когато му сложили импланти. Умишлено по-рано не му сложили импланти, тъй като до 18 години организмът се развива, израства, промнят се костите, което било препоръка на лекарите. Два пъти му било присаждано костно веще- ство, тъй като от снимките се установило стапяне на костта в този участък.