Определение № 843 от 02.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 843 гр. София, 02.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500159 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

С определение № 15469 от 19.12.2023 г., постановено по гр.д. № 4404/2023 г. на Софийски градски съд, е прекратено производството по предявения от Г. Ю. Г. срещу Т. Д.

Ц.

Определението е обжалвано с частна жалба от ищеца с оплаквания за неправилност и с искане да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за извършване на следващите се действия по разглеждането на предявения иск.

Частната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок от страна в производството, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

Производството е образувано по предявен от Г. Ю. Г. срещу Д. К. К. конститутивен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. В хода на производството се установило, че посоченият ответник е починал на 31.03.2022 г., преди подаване на исковата молба от 11.04.2023 г. Въз основа на данните от удостоверенията за наследници съдът конституирал като ответник на мястото на първоначално посочения Д. К. неговия наследник по закон Т. Д. Ц.. Впоследствие като съобразил, че конституираният ответник е роден през 1911 година, съдът прекратил производството, приемайки, че не е възможно същият да е жив към датата на образуването на делото.

Определението е правилно като краен резултат. Правилно първоинстанционният съд е приел, че следва да съобрази редовността на сезирането към момента на образуване на производството, по-точно към подаване на исковата молба в съда – в случая 11.04.2023 г.

1

Към този момент посоченият от ищеца ответник Д. К. К. е починал. По въпроса относно допустимостта на исковото производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяване на иска, е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2017 г. от 09.07.2019 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск. Исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение. В този случай не се касае до нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, която може да бъде поправена по реда на чл. 129 от ГПК (респ. да породи и задължение за съда да даде указания за отстраняване на недостатъците), а до липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса. Това обуславя и невъзможност процесът да продължи по реда на чл. 227 от ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение. След като процесуално правоотношение не е възникнало, то не може и да бъде "продължено" при условията на чл. 227 от ГПК. Законодателят не е уредил правно основание, по силата на което да се приеме, че и в този случай, за целите на гражданското съдопроизводство, процесуалното правоотношение с несъществуващия правен субект се поражда, а след това производството продължава с участието на неговите правоприемници.

Прекратяването на производството е правилно. Съдът е бил длъжен да го постанови още при получаване на информацията, че посоченият в исковата молба ответник Д. К. К. е починал преди датата на подаването й. Основателно е оплакването на частния жалбоподател, че първоинстанционният съд е действал незаконосъобразно като не е изискал служебно данни за наследниците на Д. К. К. до шеста степен, но това не рефлектира върху законосъобразността на прекратяването на производството. В случая ищецът може да защити правата си чрез предявяване на иск срещу наследниците на Д. К. К. и в това ново производство да установява лицето, към което са преминали правата и задълженията на последния.

Предвид изложените съображения, настоящият състав намира, че атакуваното определение на първоистанционния съд, като правилно, следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу него следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 15469 от 19.12.2023 г., постановено по гр.д. № 4404/2023 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от 2 съобщаването му. Препис да се връчи на частния жалбоподател.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3