Решение № 260133 от 14.06.2021, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260133 гр.

Кюстендил, 14.06.2021 г.

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева

ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова

Веселина

Джонева при секретаря Вергиния Бараклийска като разгледа докладваното от съдия

Ваня Богоева в.гр. д. № 163 по описа за 2020 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:

Постъпила е въззивна жалба от адв. А.К.В. от САК, в качеството й на процесуален представител по пълномощие на О.Н.М., със служебен адрес: ***, насочена срещу решение № 795 от 31.12.2019 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д. № 1862 по описа на съда за 2019 г.

С оспорваният първоинстанционен съдебен акт ДнРС е осъдил О.Н.М., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Н.П.Б., ЕГН: *********, с постоянен адрес:***, сума в размер на 10 000.00 /десет хиляди/ лева, частично предявена от общо дължимата сума в размер на 18 060.00 /осемнадесет хиляди и шестдесет/ лева, представляваща дължим остатък от главницата по сключения между страните договор за заем от 06.10.2009 г. и Анекс № 1/27.08.2014 г. към него.

Осъдил е О.Н.М., ЕГН: **********, с адрес: *** заплати на Н.П.Б., ЕГН: *********, с постоянен адрес:***, сума в размер на 1187.44 лева /хиляда сто осемдесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки/, частично предявена от общо дължимата сума в размер на 2187.44 лева /две хиляди сто осемдесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено за периода от 01.07.2018 г. до 09.09.2019 г., върху дължимия остатък от главницата по сключения между страните договор за заем от 06.10.2009 г. и Анекс № 1/27.08.2014 г. към него.

Осъдил е, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, О.Н.М., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Н.П.Б., ЕГН: *********, с постоянен адрес:*** сторените разноски в производството в размер на общо 500.00 /петстотин/ лева.

Осъдил е, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. О.Н.М., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на адв. Н.П. от САК, с адрес: ***, офис 3, възнаграждение в размер на 865.62 лева /осемстотин шестдесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Първоинстанционният съдебен акт се обжалва изцяло, като се релевират доводи за неговата неправилност, породена от незаконосъобразността и необосноваността му, както и постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан, алтернативно връщане на делото за разглеждане от друг състав на същия съд.

Оспорва се извода на районния съд, че заемната сума от 59 670 лева е била предадена на въззивницата на ръка още преди сключването на договора за заем и този факт не се нуждаел от доказване, тъй като предаването било отразено в самия договор. Изтъква процесуално нарушение на районния съд, който приемайки, че всички искания на ответницата във връзка с оспорването на факта на предаването е отказал същите като „неотносими“. Въззивницата също така оспорва некредитирането от страна на съда на показанията на посочените от нея свидетели – В. М. и Н. М. единствено по съображението, че били заинтересовани. Изтъква, че тези свидетели потвърдили факта, че въззивницата била подведена от ищцата да подпише договора с измамно обещание, че ще й бъде доставяна стока на изгодни цени, каквото обещание не е имала намерение изобщо да изпълнява. Сочените свидетели от своя страна установили факта, че такава сума не е постъпвала в техния дом, както и че въззивницата и св. М. били поставени под постоянна заплаха и тормоз от страна на ищцата, което ги принудило да продадат семейното жилище, което изтъква, че не биха сторили, ако имали на разположение процесната сума от 59 670 лева.

На следващо място твърди, че съдът не е разграничил двата фактически състава по чл.27, ал.1 ЗЗД, а именно измамата и заплахата. Оспорва се като неправилен извода на съда, че на въззивницата е била предадена сумата от 59 670 лева с факта, че същата е прехвърлила семейното си жилище. Сочи, че тази продажба била мотивирана от постоянните закани за живота и здравето й. Твърди също така, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл.42, ал.2 от ЗЗД, изискваща специална форма за потвърждаване. Обобщава, че изтъкнатите процесуални нарушения на районният съд е лишило въззивницата от възможността да докаже генералното си възражение, че посочената в договора за заем сума, никога не е предавана, което прави договора недействителен. В тази насока се правят и посочените по-горе доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Н.П.Б.. Оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Оспорва се възражението за непредаване на заемната сума, като се твърди, че видно от т.2 на договора от 06.10.2009 г. пълния размер на заемната сума е предаден преди сключване на договора, като същият служи за разписка за дадената сума. В тази връзка цитира съдебна практика. Оспорва се срещу заявените доказателствени искания по реда на чл.266, ал.3 ГПК като твърди, че същите са основателно отхвърлени от районният съд. Излага, че дадените от

- 2 - св. М. и М. показания не кореспондират със събрания доказателствен материал и потиворечат на хронологията на събитията. Приема обжалваното решение за правилно и иска потвърждаване на същото. Претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОС-Кюстендил, след като прецени становищата на страните и се запозна с материалите по делото, счете, че въззивната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Предмет на разглеждане в първоинстанционното производство е бил предявен от Н.П.Б. срещу О.Н.М. частични искове с правно основание чл. 240, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да й заплати следните суми: сума в размер на 10 000.00 лв., частично предявена от общо дължимата сума в размер на 18 060.00 лв., представляваща неизплатено задължение по сключения между страните Договор за заем от 06.10.2009г. и Анекс № 1 към него от 27.08.2014г., както и сума в размер на 1187.44 лв., частично предявена от общо дължимата сума в размер на 2187.44 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, за периода от 01.07.2018г. до 09.09.2019г.

Претендира разноски.

Ищцата твърди, че на 06.10.2009г. сключили с ответницата Договор за заем, по силата на който първата е предоставила в заем на втората сума в размер на 59 670.00 лв., която сума е била предадена на ответницата в пълен размер преди подписването на договора, като договорът служи за разписка за дадената в заем сума. Страните са се уговорили, че заемната сума следва да бъде върната не по-късно от 30.06.2018г. на равни месечни вноски, всяка по 500.00 лв., платими в брой до 30-то число на месеца, за който се отнася плащането. По-късно, на 27.08.2014г., страните подписали Анекс № 1 към договора за заем, по силата на който О.М. е признала за дължим остатък сумата от 23 000.00 лв., която е следвало да бъде върната най-късно до 30.06.2018г., а останалата част от заетата сума в размер на 36 670.00 лв. е погасена чрез прехвърляне на недвижим имот от заемателя в собственост на заемодателя. Имотната сделка е обективирана в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу частично погасяване на паричен дълг № 38, том ІІ, рег. № 3538, дело № 189 от 27.08.2014г. на нотариус Д.Г., рег. № 518 на НК, с район на д-вие РС-Дупница.

Ответницата е извършвала частични плащания по сключения Договор за заем и Анекс № 1 към него, по банков път, в общ размер от 4 940.00 лв., като остатъкът от задължението й е в размер на 18 060.00 лв. Поради забавеното плащане, ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.07.2018г. до 09.09.2019г., в размер на 2187.44 лв.

В подадения от ответницата отговор, същата твърди, че никога не е получавала посочената сума от 59 670.00 лева от ищцата, поради което, предвид реалния характер на договора за заем, такъв не е сключен. Твърди, че вместо посочената сума в договора, се е съгласила да й бъде доставяна стока на тази цена, което впоследствие не се е осъществило. Прави възражение на недействителност на процесния договор, тъй като е сключен при условията на измама по смисъла на чл.

27, предл. 3 от ЗЗД. Не оспорва, че е подписала договора за заем, но единствено поради отправени от ищцата заплахи, че ще я „изхвърли“ от единственото й жилище, закани със саморазправа и психически тормоз на цялото й семейство.

Фактическата обстановка по делото е установена правилно от първоинстанционния съд, въз основа на надлежно събрани доказателства.

Между страните по делото е сключен договор за заем на 06.10.2009 г., съдържанието на който е посочено, че ищцата като като заемодател е предоставила на ответницата като заемополучател сумата от 59 670 лева, като сапостигнали съгласие, че сумата да бъде върната не по-късно от 30.06.2018г. на равни месечни вноски, всяка по 500.00 лв., платими до 30-то число на месеца, за който се отнася плащането.

Съгласно чл. 2 от договора за заем, сумата е била предадена на заемателя в пълен размер преди подписването на договора, като е уговорено, че договорът служи за разписка за дадената в заем сума.

Към договора е сключен и Анекс № 1/27.08.2014г., в който ответницата О.М. е признала за дължим остатък по договора за заем от 06.10.2009г., сумата от 23 000.00 лева, която се задължила да изплати до 30.06.2018г., на равни месечни вноски, всяка по 500.00 лева, платими до 30-то число на месеца, за който се отнася плащането.

Със същия Анекс страните са приели за установено в отношенията си, че останалата част от заетата сума, в размер на 36 000.00 лева е погасена от заемателя чрез прехвърляне на недвижим имот в собственост на заемодателя, съгласно Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу частично погасяване на паричен дълг № 38, том ІІ, рег. № 3538, дело № 189/27.08.2014г. по описа на нотариус Деница Гърнева, с район на д-вие РС-Дупница.

Ищцата признава, че ответницата е направила плащания по договора за заем в размер на общо 4940.00 лева. този факт не се оспорва и от ответницата що се касае до размера на сумата, но твърдението, че това е равностойност на доставяни от ищцата стоки.

Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу частично погасяване на паричен дълг № 38, том ІІ, рег. № 3538, дело № 189/27.08.2014г., О.Н.М. и В. И. М. са прехвърлили на Н.П.Б. собствеността върху Поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Дупница, с административен адрес: гр. Дупница, ***, с площ от 762 кв.м., ведно със съществуващата в поземления имот двуетажна сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 106 кв.м. Изрично в т.

ІІ от нотариалния акт е посочено, че описаният недвижим имот се прехвърля на основание чл. 65, ал. 2 от ЗЗД, за погасяване на част от паричното задължение на прехвърлителите към Н.П.Б., произтичащо от Договор за паричен заем, сключен на 06.10.2009г., съгласно който заемателите дължат на заемодателя сума в размер на 59670.00 лв., от които с прехвърлянето на недвижимия имот се погасяват 36670.00 лв., а останалата част от заемната сума в размер на 23 000.00 лв. остава дължима.

В първоинстанционното производство по искане на ответницата са събрани гласни доказателства, като са разпитани свидетелите В. И. М.-съпруг на ответницата, Н.

В. М.-ней дъщеря, Д. Г. Г.-нотариус с район на действие РС-Дупница и К.Й.К.-управител на клон на „Пощенска банка“ в гр. Дупница.

Св.

В. М. в показанията си твърди, че съпругата му била принудена да подпише процесния договор за заем, като уговорката между нея и ищцата била последната да й доставя стоки на по-ниска цена до размера на заемната сума. Б. доставяла некачествена стока, вследствие на което, през 2014 г. отношенията между двете се изострили. Изрично в показанията си свидетеля сочи, че в началото, включително и към момента на сключване на процесния договор отношенията им били