Решение № 772 от 01.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 772 гр. С., 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Лилия Н. Георгиева

Атанас Н. Атанасов при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221100602613 по описа за 2022 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда от 15.02.2022 г. постановена по НОХД №10220/2019 г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав е признал подсъдимия Н. В. И. за виновен в това, че на 23.05.2019 г., около 22:30 ч., в гр. С., в парка „Заимов“, на детската площадка срещу Младежкия дом, чрез нанасяне на удар с крак в областта на главата, причинил на М. К. Д., с ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в навяхвания на шията, оток и охлузване на долната устна, които реализират медико-биологичния признак временно разстройство на здравето неопасно за живота, явяващо се престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и при условията на чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева.

С присъдата, съдът е уважил приетия за съвместно разглеждане граждански иск, като е осъдил подсъдимия Н. В. И. да заплати на М. К. Д., с ЕГН ********** сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от последната неимуществени вреди, причинени от деянието.

В резултат от осъждането, в тежест на подсъдимия Н. И. са възложени сторените по делото разноски, както и тези направени от частния тъжител.

Срещу присъдата, в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от защитникът на подсъдимия И. – адв. М., с искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова такава, с 1 която подсъдимият И. бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Алтернативно се моли за намаляване на размера на наложеното наказание, както и намаляване на размера на присъденото обезщетение на основание чл. 45 ЗЗД, а също и за отмяна на атакуваната присъда постановена от първия съд и връщане на делото за разглеждане на друг състав на същия съд, в случай на допуснати съществени процесуални нарушения.

С въззивната жалба и допълнението към нея се иска събиране на нови доказателства, а именно разпит на двама свидетели, без обаче същите да са конкретизирани и без да са посочени съответните обстоятелства, които се цели да се установят посредством техния разпит.

В разпоредително заседание от 18.07.2022 г., въззивният съд прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушване на вещи лица, както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото, поради което остави без уважение направените доказателствени искания.

В открито съдебно заседание пред настоящия съд, защитникът на подсъдимия И., в лицето на адвокат М., поддържа позицията застъпена във въззивната жалба и допълнението към нея. Твърди, че подсъдимият не е присъствал на съдебното заседание, в което са разпитвани свидетелите Ангелови, поради което е необяснимо свързването на техните показания с неговата личност, при отсъствие и на извършено по делото разпознаване с негово участие. Сочи, че в показанията на въпросните свидетели не се твърди, че инкриминираното деяние е извършено именно от подсъдимият. Счита, че независимо от естеството на наказателното производство, несъществува причина да не бъде извършено процесуално-следствено действие по разпознаване. Намира, че приобщения по делото запис, не би могъл да залегне в основата на обвинителната теза, тъй като същият не е бил изгледан с участието на страните. Подчертава, че съдебно-техническата експертиза е използвала произволен брой кадри, като според заключението на същата наблюдаваните на тях лица не са годни за идентификация, както и не могат да се установят извършваните от тях действия. С оглед на така изложените аргументи, защитата намира, че инкриминираното деяние е останало недоказано, поради което пледира за оправдателна присъда. Алтернативно, настоява за изменение на първоинстанционната присъда в санкционната й част, като наложеното на подсъдимият административно наказание бъде намалено по размер, както и за намаляване на размера на присъденото обезщетение по гражданския иск.

Повереникът на частния тъжител и граждански ищец Д., в лицето на адв. Ч. намира депозираната жалба срещу първоинстанционната присъда за 2 неоснователна и като такава моли съда да я остави без уважение и да потвърди присъдата на СРС, като правилна и законосъобразна.

Частният тъжител и граждански ищец М. К. Д., редовно призована, не се явява и не изразява становище по делото.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивният съд при самостоятелния си прочит на данните по делото прецени, че фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата, е правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност.

Въззивният съдебен състав не намира причини за корекция на данните по фактическата обстановка, тъй като при прочита на доказателствата си изгради същата представа за нея, която е следната:

Подсъдимият Н. В. И., с ЕГН **********, е роден на ******* ф., в гр. С., българин, български гражданин, с висше образование, неженен.

Същият не е освобождаван от наказателна отговорност.

На 23.05.2019 г., около 22:00-22:15 часа, частната тъжителка М. Д., заедно със свидетелите А.А. и Ц.А. била на вечеря в заведението „Бирария Дървеното“, намиращо се в парка „Заимов“ в гр. С.. С тях били децата на Ангел и Ц.А. – Н.И И.А., както и детето на М. – С.Ж.М.. След като възрастните се настанили в заведението, децата отишли да си играят на детската площадка, намираща се в непосредствена близост до заведението и срещу Младежкия дом.

На същите катерушки (направени от опънати въжета) на детската площадка в това време бил и подсъдимият Н. И., заедно с три-годишната си дъщеря.

Н.А.И С. М. се качили в горната част на въжената катерушка, а И. си играела с детето на подсъдимия в долната част на същото съоръжение, тъй като били по-малки. Те също поискали да се качат в горния край на въжената катерушка, но понеже били по-малки от Н. и С., те им казали, че трябва да внимават, защото ще паднат. Тогава Н. И. се намесил и казал на малката си дъщеря, че каките са лоши и че имат лоши родители, които били пропадняци и т.н. тогава Н.А. се възмутила и го попитала как може да говори така за родителите й, а И. започнал да казва на момичетата, че ще им счупи носовете и да ги заплашва, че ще им счупи главите, след което С. М. се обадила на майка си – М. М., разказала й какво им говори непознатият за тях човек, след което М. помолила А.А. да отиде и да види за какво става въпрос на детската площадка.

А.А. отишъл на въпросната площадка, като заварил Н. и С. качени най-отгоре на катерушката, а И. в долната част на площадката, както и 3 подсъдимият Н. И., заедно с малката си дъщеричка. А.А. попитал децата какво става, а те му отговорили, че И. ги заплашва, след което той се обърнал към подсъдимия и го попитал защо заплашва децата, при което между тях двамата възникнала конфронтация и И. казал на Ангелов, че ще му счупи носа и на него, нахвърлил се върху А.А., блъснал го и опитал да го удари, но той успял да отблъсне ударите му. През това време на мястото на инцидента пристигнали и частната тъжителка М. и свидетелката Ц.А.. А.А. бил посилният физически от двамата и успял да хване двете ръце на И. и го изблъскал назад, за да не може да го удари. При настъпилата физическа саморазправа между двамата, присъстващите деца се изплашили и разплакали. В този момент М. М. забелязала, че детето на подсъдимия плаче и се навела до него, за да го успокои. Същата се намирала в надвесено положение над детето, което е питало къде е майка му.

На телефон 112 бил подаден сигнал за въпросния инцидент, а С. М. заявила, че е заснела целия инцидент на телефона си. Тогава И. видял, че М.

М. се надвесена над детето му. Същият отишъл към тях и без никаква причина или насрещна провокация И. изритал с шут частната тъжителка в лицето, след което тя залитнала назад. В този момент И. грабнал детето си и хукнал да бяга в посока към бул. „Дондуков“.

Отново бил проведен разговор с телефон 112, откъдето са посъветвали М. да отиде до най-близкото районно управление и да подаде сигнал за посегателството срещу нея. Същата вечер М. посетила 05 РУ-СДВР и подала сигнал за нанесения й удар.

На 25.05.2019г., в 11:00 часа М. М. била освидетелствана от съдебен лекар, след проведен личен преглед, резултатите от който били обективирани в съдебномедицинско удостоверение № 148.05/2019 г., като било констатирано, че е налице по лигавицата и предлигавицата на долната устна срединно добре изразен оток с диаметър 2 см., в средата на който имало червеникаво охлузване с диаметър 0,5 см. Констатирано било още, че на шията на М. имало поставена мека имобилизираща шийна яка. Установено било, и че е налице навяхване на шията.

От заключението на изготвената в хода на съдебното следствие съдебна медицинска експертиза се установява, че получените от М. телесни увреждания са следните – навяхвания на шията, оток и охлузване на долната устна, които реализират медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

Според вещото лице процесните травми са причинени от действието на твърди тъпи предмети и добре отговарят да са получени по начина посочен от пострадалата – с ритник в лицето.

Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е приел за надлежно установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите Ц.А., 4

А.А., Н.А., частично и от показанията на свидетеля Й.А. и от обясненията на подсъдимия (също частично); заключението на назначената и изслушването на СМЕ, заключението на съдебната видеотехническа експертиза, както и писмените доказателства – съдебно медицинско удостоверение, амбулаторни листа, свързани с лечението на М., веществените доказателства, съдържащи видеозаписи от процесната вечер, справка за съдимост на подсъдимия, както и останалите писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото по установения за това ред и прочетени по реда на чл. 283 от НПК.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след анализ на събраните в хода на съдебното следствие, протекло пред него, доказателства, като не са налице основания за изменение във възприетата от контролираната инстанция фактическа обстановка относно съществените и значими за правилния изход на делото факти - наличието на престъпление, участието на подсъдимия в извършването му, настъпилия противоправен резултат и механизма на извършването му. Този фактически извод на съда е следствие от доказателствения такъв за недостоверност на застъпената от подсъдимия И. и свидетелката Й.А. версия за станалото на 23.05.2019 г. на детската площадка в парка „Заимов“. Последната свидетелства, че подсъдимият И. й е споделил за възникналия инцидент, като конкретно е отрекъл да е имал физическо съприкосновение с тъжителката Д., а в обясненията си подсъдимият пък сочи, че не е изритал Д. в лицето, като единствено я е бутнал с крак в областта между рамото и кръста. Относно показанията на свидетелката Й.А., въззивният съд отчете факта на близки отношения на свидетелката с подсъдимото лице, което преценено в съвкупност с липсата на доказателствена подкрепа от останалите гласни и писмени доказателства на твърденията на свидетелката, компрометира достоверността на изнесеното от нея. Ето защо и настоящият съдебен състав не възприема и не кредитира показанията на обсъжданото лице като неистински, опосредени и противоречащи на останалия събран по делото доказателствен материал, като следва да се отбележи, че при същите ясно личи опит за прикриване на някои факти, имащи пряко съставомерно значение, поради което и според мнението на съда се явяват единствено с цел да осигурят благоприятен изход от настоящето наказателно производство за подсъдимия. Касателно обясненията на подсъдимия И., за които е ноторно, че имат двойнствена процесуална природа, а именно на защитно средство и на доказателствено такова, настоящият съд намира, че в случая са използвани изцяло за обслужване на защитната теза на подсъдимото лице. Преценявайки обясненията, наред с останалите доказателствени материали, въззивният съд на свой ред прие, че изложеното от подсъдимия е недостоверно в частта, в която той заявява, че не е ритал частната тъжителка в лицето, а единствено я е бутнал с крак в друга телесна област (между рамото и кръста). Подобно твърдение е невярно, доколкото характерът и вида на причинените телесни увреждания на тъжителката са несъмнено установени – касае се за увреда в 5 областта на шията и долната устна, а експертното становище изключва възможността измененията в областта на лицето (и шията) да бъдат получени по начин, различен от съобщения от тъжителката или от бутане с крак в областта между рамото и кръста. В тази връзка, следва да се отбележи, че в подкрепа на интензивността и характера на упражненото от подсъдимия върху тъжителката Д. физическо въздействие, по делото са събрани убедителни писмени доказателства (СМУ № 148.05/2019 г. и листа за преглед на пациент от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“). От тях несъмнено се установява, че непосредствено след събитието в 00:08 часа на 24.05.2019 г., тъжителката Д. е отишла в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където била прегледана в неврохирургичен кабинет, а на следващия ден, 25.05.2019 г., била прегледана и от специалист по съдебна медицина. В резултат на прегледа на тъжителката било издадено съдебномедицинско удостоверение № 148.05/2019 г., в което били констатирани увреждания в съответствие с дадените от нея сведения за тяхното получаване, а именно – навяхване на шията на пострадалата, състояние след контузия на дясната буза, оток и охлузване на долната устна.