Определение № 96 от 11.02.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 96 гр. Монтана, 11.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500058 по описа за 2026 година Производството по делото е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от ЕАД Е. И., Булстат *, със съдебен адрес: гр. *, ул. „*" №*, п/к на В. Г. против Определение № 1744/15.12.2025г., поставено по гр. дело № 1206/ 2024г., 3 гр. състав по описа на Районен съд Монтана.

С атакуваното Определение № 1744/15.12.2025г., поставено по гр. дело № 1206/ 2024г., 3 гр. състав по описа на Районен съд Монтана е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за изменение на решението по делото в частта за разноските на основание чл.248 от ГПК Жалбоподателката ЕАД Е. И. счита постановения съдебен акт за неправилен, досежно доводите за разумност и пропорционалност на присъденото адвокатско възнаграждение Аргументът, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в по-малък размер поради липса на фактическа и правна сложност, е неоснователно, доколкото подобен критерий не намира приложение при изчисляването на дължимата държавна такса.

Размерът на държавната такса се определя като процент от цената на иска - обективна величина, която не подлежи на редукция в зависимост от степента на сложност на делото. Съдът не намалява дължимата такса само защото делото е с правно ясен предмет или не изисква значителни усилия за 1 доказване на изложените в ИМ обстоятелства.

По аналогия твърди, че адвокатското възнаграждение, което също се определя въз основа на цената на иска съгласно Наредба № 1/2004 г., следва да се разглежда по същия обективен начин. Ако делото е с конкретна стойност и адвокатът е ангажиран с процесуално представителство, възнаграждението, което съответства на обичайните ставки за такъв тип дела, не следва да бъде редуцирано само на базата на субективна преценка за „несложност".

Първоинстанционният съд при определяне на размера на адвокатското възнаграждение не е зачел член 101, пар. 1 ДФЕС, гарантиращ, че в интерес на потребителите икономическите оператори - предприятия ще се конкурират като формират свободно своите цени.

Определяйки произволно адвокатското възнаграждение в условията на неразумност и непропорционалност, съставът демонстрира непознаване на основите на конкурентното право.

Моли съда да отмени Определение № 1744/ 15.12.2025г., поставено по гр. дело № 1206/ 2025г., 3 гр. състав по описа на Районен съд Монтана, като постанови съдебен акт, с който определите адвокатско възнаграждение съобразно цената на иска и Наредба №1 за адвокатската работа.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „И.А.М.“ ГР.* чрез процесуален представител главен юрисконсулт Д. К. с изложени доводи за неоснователност на жалбата.Счита, че спорът между страните в основната си част е бил от правно естество и е свързан с тълкуването съдържанието на договорите от съда, като по въпроса е налице многобройна и константна съдебна практика, което означава, че същият не се характеризира с голяма правна сложност.

Моли съда да остави без уважение депозираната от ответника частна жалба и да потвърди като законосъобразно и правилно атакуваното определение.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор на частната въззивна жалба и от „Ф.Б.“ ЕООД чрез юрисконсулт М. З. с изложени доводи за нейната неоснователност.Отговора е подробно мотивиран.Моли съда да остави без уважение подадената частна жалба.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията в частната жалба, въз основа на закона и събраните доказателства, приема следното:

2

Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, при спазване на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството пред първостепенния съд е образувано по предявени от М.И. с адрес: с.*, искове против ответниците ,,И.А.М.‘‘АД, и

,,Ф.Б.‘‘ЕООД, и двете дружества със седалище и адрес на управление: гр.* 1324, ж.к.,,*‘‘ №*, , за прогласяване спрямо ,,И.А.М.‘‘АД нищожността на сключения между дружеството и ищцата Договор за паричен заем №* г., като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК; и да се прогласи спрямо ,,Ф.Б.‘‘ЕООД нищожността на сключения между дружеството и ищцата Договор за предоставяне на гаранция №* г., като противоречащ на добрите нрави и на основание обстоятелството, че обезпечава нищожна кредитна сделка.

С Решение №526/28.10.2025година съдът е признал ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между: ,,И.А.М.‘‘АД, и М.И., че сключеният между тях Договор за паричен заем №* г. е недействителен по смисъла на чл.

22 от ЗПК, поради противоречието му със закона.

Със същото решение е признато за УСТАНОВЕНО в отношенията между:,,Ф.Б.‘‘ЕООД, и М.И., , че сключеният между страните Договор за предоставяне на гаранция №* г. е нищожен, като противоречащ на добрите нрави и на основание обстоятелството, че обезпечава нищожна кредитна сделка., като на на основание. чл.78, ал.6 от ГПК ,,И.А.

,,И.А.М.‘‘АД, и ,,Ф.Б.‘‘ЕООД, са осъдени ЗАПЛАТЯТ солидарно на ЕАД Е.

И., БУЛСТАТ: *, с адрес: гр.*, ул.,,*‘‘№* сумата от 600 лв. с ДДС -адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на ищцата.

На 11.11.2025година е постъпила молба ЕАД Е. И. за изменение на решението в частта за разноските, като и бъде определено такова в справедлив размер ведно с ДДС.

Ответните страни по делото неоснователност на молбата. са изложили становище за

С обжалваното Определение №1744 МРС се е произнесъл по молбата, като е оставил същата без уважение като неоснователна като е приел, че 3 предвид спесификата на делото, неголямата фактическа и правна сложност, проведеното едно заседние, съдът е определил адвокатското възнаграждение в оптимален размер, като друго по-високо от това би довело до неоснователно обогатяване на процесуалния представител.

МОС намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното определение правилно и законосъобразно.

Като се прецени фактическата и правна сложност на делото , проведените съдебни заседаняе и събраните доказателства, както и установената трайна съдебна практика по спорните правни въпроси, предмет на иска, адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 300 лв (с ДДС) за всеки от исковете е справедливо и съответно на положения труд по двата иска.С атакуваното определения е предвидено и ДДС и сумата общо в размер на 600лева е напълно съответстваща и справедлива. Настоящият съдебен състав изхожда и от това, че адвокатският труд е високо квалифициран, в производството пълномощникът на ищцата е защитила интересите й, тъй като е постановено решение за уважаване на иска. Размерът на възнаграждението е под предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, но това е допустимо като се вземе предвид, че производството се е развило само в едно открито съдебно заседание и не се е наложило допълнително събиране на нови доказателства и отлагане на делото, не са били разглеждани насрещни искове. Не са налице условия за допълнително изменение на определения размер на адвокатското възнаграждение, поради което обжалваното определение е правилно и законосъобразно и МОС го потвърждава.

На основание горното МОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на ЕАД Е. И., Булстат *, със съдебен адрес: гр. *, ул. „*" №*, п/к на В. Г. против Определение № 1744/15.12.2025г., поставено по гр. дело №1206/ 2025г., 3 гр. състав по описа на Районен съд Монтана, като потвърждава същото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5