Решение № 130 от 22.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Пловдив, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Светлозар М. Лазаров като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600235 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 260063/01.09.2021г., постановена по НОХД № 2091/2020г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, подсъдимият Н. С. А. е признат за невинен в това на 27.12.2017г. в гр. * да е запалил имущество със значителна стойност - лек автомобил „*“, с peг. № *, собственост на К. И. С. от същия град, на стойност 6500 лв., като пожарът е представлявал опасност за живота на К. И. С., Д. А. М., А. А. М., А. К. С. и С. К. С. и е могъл да се разпростре върху други имоти /жилищни сгради/ със значителна стойност и от палежа са последвали значителни вреди върху лек автомобил „*“, с peг. №*, собственост на К. И. С., в размер на 6500 лв., както и върху жилищната сграда с идентификатор *, с площ 46 кв.м, находяща се в гр.*, ул.„*“ № *, собственост на А. А. М., в размер на 11 400 лв., всички вреди на обща стойност 17 900 лв., поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.330, ал.3, пр.1 вр. ал.2, т.1 и т.2 вр. чл.330, ал.1 от НК.

1

Предявените срещу подсъдимия граждански искове от К. И. С. и Д. А.

М. за причинени от деянието имуществени вреди в размер на 6500 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 27.12.2017г. до окончателното й изплащане, от наследниците на А. А. М. - В.

А. Т., И. А. М. и Д. А. М. за причинени от деянието имуществени вреди в размер на 11 400 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 27.12.2017г. до окончателното й изплащане, са отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Първоинстанционният съд се е произнесъл за веществените доказателства и разноските по делото.

Срещу съдебния акт е подаден протест от Окръжна прокуратура гр.Пловдив с оплакване за неправилност и незаконосъобразност. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият А. да се признае за виновен по възведеното обвинение.

Недоволни от съдебния акт са останали и частните обвинители и граждански ищци К. И. С., Д. А. М., В. А. Т., И. А. М., които го обжалват чрез техния повереник адв.И. Ш., като неправилен и незаконосъобразен. Иска се неговата отмяна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият се признае за виновен по повдигнатото обвинение, като се уважат предявените граждански искове в пълен размер, ведно със законната лихва.

По повод на горните протест и жалба е образувано ВНОХД № 188/2023г. по описа на Апелативен съд гр.Пловдив. С решение № 142/20.07.2023г., постановено по същото дело, въззивният съд е потвърдил присъдата на Окръжен съд гр.Пловдив.

С решение № 292/16.05.2024г., постановено по нак.дело № 877/2023г., ВКС, І н.о., е отменил решението на въззивния съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд гр.Пловдив от стадия на съдебното заседание.

В изпълнение на тези указания е образувано настоящото въззивно производство.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив поддържа протеста и намира, че следва да бъде уважен, като подсъдимият А. се признае за виновен по възведеното обвинение и му се наложи справедливо наказание.

Частните обвинители и граждански ищци К. И. С., Д. А. М., В. А. Т., 2

И. А. М. упражниха лично правото си на защита. Подържат жалбата си и молят да бъде уважена.

Подсъдимият А. и неговият защитник пледират, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава трябва да бъде потвърдена, а протестът и жалбата на частните обвинители и граждански ищци, като неоснователни, да се оставят без уважение.

Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в протеста и жалбата и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:

Протестът и жалбата са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни в процеса. Разгледани по същество са частично основателни.

Въззивният съд намира, че в хода на наказателното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да се отстрани от горната инстанция.

Съгласно чл.305 от НПК всяка присъда се състои от уводна част, мотиви и диспозитив. Те са различни етапи от формиране на вътрешното съдийско убеждение. Съобразно постоянната практика на ВКС по своето естество вътрешното убеждение на съда е негова субективна увереност по отношение на определени факти и обстоятелства, почиваща на доказателствата по делото, която има своя външен израз, обективиран в мотивите към съдебния акт. По този начин вътрешното убеждение на съда става достояние, както на страните, така и на всяка следваща инстанция, и прави възможно проследяване на начина на формирането му и упражняване на контрол върху този процес.

В случая липсва една от законно установените части на присъдата, а именно - мотивите. Според чл.305, ал.3 от НПК в мотивите първоинстанционният съд е длъжен да посочи какви обстоятелства приема за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия в доказателствата и тезите на страните следва да изложи аргументи защо приема доводите на едни страни и отхвърля позицията на други.

3

Присъдата на Окръжен съд гр.Пловдив не отговаря на тези стандарти.

В мотивите си първоинстанционният съд не е изложил каква фактическа установеност приема. Вместо това е посочил фактите, залегнали в обвинителния акт. След това се е спрял на установени в хода на съдебното следствие факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване, от значение за елементите от обективна страна на вмененото престъпление.

Проследил е развитието на досъдебното производство, на извършените действия по разследване и следствени действия. Обърнал е внимание и на заключенията на вещите лица. След това е пристъпил към излагане на правни изводи, спирайки се на някои доказателства и доказателствени средства, на способи за доказване, на възраженията на защитата, на установени обективни признаци от престъпния състав. Анализирал е доказателствените източници и е заключил, че не може да се направи категоричен и несъмнен извод, че подсъдимият А. е автор на престъплението по чл.330, ал.3, пр.1 вр. ал.2, т.1 и т.2 вр. чл.330, ал.1 от НК, поради което на основание чл.304 от НПК не следва да носи наказателна отговорност по това обвинение. Не е подминал предявените граждански искове, веществените доказателства и разноските по делото.

Настоящият съдебен състав намира, че мотивите на първостепенния съд, с оглед начина на структуриране, въпреки техния обем, не отговарят на изискванията на чл.305, ал.3 от НПК. На първо място, липсва приета от него фактическа установеност.

На следващо място, не е обсъдил всички доказателствени материали.

Не е изложил съображения относно присъствието на подсъдимия в района на местопроизшествието, далеч от дома му, зимно време, в късен час, въпреки че е приел, че изложената от него версия не намира опора в показанията на свидетелите И. П. и Р. Б.. Подминал е и такива обективни факти, като намерените и иззетите от жилището и лекия му автомобил множество бутилки, туби с леснозапалими течности. Не е обсъдил, че при задържането му подсъдимият А. е носел същите дрехи - яке и панталон, с които е бил заснет на мястото на палежа и, по които, съобразно заключението на физикохимичната експертиза, има следи от петролен продукт.

Контролираният съд не е анализирал различните кадри от видеозаписите, на част от които подсъдимият е с чувал в ръце, а на други без чувал. Не е оценил 4 в достатъчна степен изводите на вещите лица от комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза за личностовите особености на подсъдимия А..

Липсата на мотиви представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 вр. ал.1, т.2 от НПК. Неизлагането на дължимия правен анализ е пречка да се извърши проверка от втората инстанция според правилата по НПК и съществено нарушение на процесуалните права на страните. Очертаното процесуално нарушение опорочава постановената присъда и е основание за нейната отмяна, защото неминуемо накърнява процесуалното право на страните да получат в пълен обем охрана на своите интереси чрез достъп до съд.

Практиката на Европейския съд по правата на човека е последователна, че вътрешните съдилища трябва да излагат ясни и изчерпателни мотиви в съдебните си актове, което е предпоставка за пълноценно упражняване на правото на обжалване. Неизлагането на съображения ограничава справедливостта в процеса.

Липсата на мотиви е процесуално нарушение, което е неотстранимо от въззивния съдебен състав, тъй като би лишило страните от една инстанция, и има за последица отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Окръжен съд гр.Пловдив от стадия подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.

С оглед на изложеното и на основание чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.2, пр.1 вр. ал.1, т.2 от НПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда № 260063/01.09.2021г., постановена по НОХД № 2091/2020г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд гр.Пловдив от стадия подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.

Решението не подлежи на протест и обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6