Решение № 1151 от 19.12.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 1151 гр. Добрич, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Диана Й. Димитрова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20243230101452 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ЗЗДН.

Образувано е по молба с вх.№ 9574/15.05.2024 г. на П. А. Б., ЕГН **********, от гр. Добрич, бул. „****“ № 16, вх. А, ап. 7, с която се прави искане да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие срещу ответника Р. Г. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. А., ул. „***“ № 38, за това, че на 14.05.2024 г. в 16, 41 часа по време на телефонен разговор ответницата се е обърнала към молителя с думите: „лайно вмирисано“.

В молбата по ЗЗДН се излагат твърдения, че молителят е живял на семейни начала с К. И. К., ЕГН ********** около 10 години, като от съвместното им съжителство се е родил синът им А. П. Б., ЕГН **********.

Сочи се, че на 25.02.2023 г. К. е напуснала семейното жилище и е завела гражданско дело по чл. 127, ал. 2 от СК пред Районен съд - Варна.

Заявява се, че до постановяване на привременни мерки по гр. дело № 3316/2025 по описа на Районен съд - Варна, ответницата Р. Ж. е полагала грижи за детето А. Б..

Подчертава се, че на 14.05.2024 г. Молителят е скрил телефонния си номер и е позвънил на Р. Ж.. Последната отговорила на позвъняването, но щом чула гласа на молителя, прекъснала връзката. Молителят позвънил отново в 16, 41 часа. След като Р. Ж. отговорила на обаждането, казала:

„Разкарай се, лайно вмирисано“.

Молителят счита, че спрямо него е извършено домашно насилие от ответницата.

В законоустановения срок е постъпил отговор на молбата по ЗЗДН.

1

Ответницата заявява, че действително през процесния период се е грижила за детето А. Б.. Акцентира на обстоятелството, че по това време често е била притеснявана от молителя през късните часове на нощта. Затова се е наложило да блокира телефонния му номер.

Твърди, че на 14.05.2024 г. е била в дома на К. К., заедно с нейния баща И. К.. Двамата са полагали грижи за детето съвместно. Потвърждава, че в 16, 40 часа е получила обаждане от скрит номер. Потвърждава, че когато е чула гласа на молителя, е прекъснала връзката. По това време детето се е намирало в друга стая с дядо си И..

Получила второ обаждане, на което отговорила, за да предупреди молителя да не се обажда повече и да не я притеснява. Тогава Б. казал:

„Дърта откачалка, не искам да ми гледаш сина “. Ответницата му отговорила да се разкара и затворила телефона. Отрича да го е наричала „лайно вмирисано“.

Молителят П. Б. се явява лично в съдебно заседание, не се представлява. В хода на съдебните прения пледира за основателност на молбата.

Ответницата не се явява лично в съдебно заседание. Представлява се от адвокат И. И., която поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че Р. Ж. е баба на К. К., която е живяла с молителя на семейни начала в продължение на десет години; че К. К. и П. Б. са разделени; че са страни по гр.д. № 3316/2023 г. по описа на Районен съд Варна, образувано по иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.

От приложеното удостоверение за раждане се установява, че К. К. и П.

Б. са родители на детето А. Б., родено на 06.02.2021 г. (л. 9).

Изготвена е справка за съдимост на Р. Ж., според която последната не е осъждана (л. 69).

Изискана е докладна записка от мл. експерт З. С. – мл. ПИ при РУП гр. А. (л. 251). В същата е отразено, че на 14.05.2024 г., около 16, 55 часа, полицейските служители С. и Х. са се отзовали на сигнал за дете в риск, подаден на тел. 112. При пристигането им на адрес: гр. А., ж.к. „***“, бл. 6, вх.

2, ет. 1, ап. 22, около 17, 09 часа, са се обадили на К. К.. Две минути по-късно се е прибрала от работа и е отворила входната врата на блока. Когато са се качили до апартамента

, извела детето А. Б.. Според полицейските служители, детето е било във видимо добро здравословно състояние, с усмивка на лице, изглеждало весело. Отрича се твърдението, че детето е било в риск.

Молителят е приложил декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, с която декларира, че на 14.05.2024 г., по време на телефонен разговор, ответницата Р.

2

Ж. се е обърнала към него с думите: „лайно вмирисано“. (л. 187).

По делото са приложени болничен лист и епикриза на УМБАЛ „Канев“ АД гр. Русе, ул. „Независимост“ № 2, отделение по Кардиология. От същите е видно, че И. К. е постъпил в болницата за лечение на 15.04.2024 г. и е изписан на 21.04.2024 г. (л. 284).

По делото се събраха гласни доказателствени средства. Като свидетели бяха разпитани лицата А. Б. – баща на молителя; И. К. – зет на ответницата; К. К. – внучка на ответницата; З. С. и Д. Х. – полицейски служители от РУ А..

Свидетелят А. Б. разказа пред съда, че на 14.05.2024г. се е намирал в гаража си в гр. Добрич. Молителят П. Б. е отишъл при него около 17, 30 часа.

Според свидетеля, последният е бил разтревожен и разстроен. Обяснил му, че детето му е болно. Казал му също, че е позвънил на К. К., но последната не му вдигнала телефона. Затова се е обадил на Р. Ж.. Когато отговорила на обаждането, чул писъците на сина си. Вместо да му даде информация за състоянието на детето, го нарекла „лайно вмирисано“ и му казала „Разкарай се от тук“. Свидетелят сподели, че след случая е посещавал психолог.

Свидетелят И. К. обясни, че на 14.05.2024 г. е бил в апартамента на К.

К. в гр. А.. Заедно с ответницата са се грижили за сина на молителя и К. К. – А. Б.. И. К. поясни, че е чул телефонен разговор на Р. Ж. с П. Б.. Той се е намирал в едната стая с детето, а тя в другата. Чул Р. Ж. да казва: „Не искам да говоря с теб“ и прекъснала разговора. След това казала на И. К., че П. Б. се е обърнал към нея с думите: „Дърта откачалка! Не искам да гледаш повече детето ми“. Свидетелят заяви също, че по-късно на място са пристигнали полицейски служители и К. К.. Свидетелят не им се е показал. Останал във вътрешна стая на апартамента.

Свидетелката К. К. разказа, че е била на работа до 17, 00 часа на 14.05.2024 г. След кР. на работния ден е тръгнала към дома си. Малко преди да пристигне е получила обаждане от кварталния инспектор, който казал, че има подаден сигнал за дете в риск. Пред блока заварила полицейските служители. Придружили я до апартамента и видели детето, което било в апартамента с ответницата. В същото време И. К. се е намирал в кухнята, но не е излязъл на площадката пред апартамента. След заминаването на полицейските служители, ответницата казала на свидетелката, че П. Б. се е обадил от непознат номер, като казал: „Дърта откачалка! Не искам да гледаш повече детето ми“.

Полицейските служители З. С. и Д. Х. разказаха, че на 14.05.2024 г. са се отзовали на сигнал за дете в риск в гр. А.. В блока ги въвела К. К.. С нея са се качили до процесния апартамент. Обясниха, че вратата на апартамента я е отворила ответницата Ж.. На място установили детето А. Б..

Анализът на показанията на свидетелите И. К., А. Б. и К. К. следва да бъде съобразен с нормата на чл. 172 от ГПК, която установява задължение за съда да преценява показанията на роднините на страна, с оглед всички други 3 данни по делото и като се вземе предвид възможната тяхна заинтересованост.

Съдът не приема за достоверни показанията на свидетеля И. К. в частта, в която заявява, че е чул телефонните разговори между страните.

Налице е противоречие между заявеното в исковата молба, твърденията на процесуалния представител в съдебно заседание на 14.08.2025 г. и показанията на свидетеля К.. В исковата молба се твърди, че по време и на двата телефонни разговора между страните, свидетелят И. К. се е намирал в друга стая на процесния апартамент с детето А. Б.. По време на първото по делото открито съдебно заседание, на 14.08.2025 г., процесуалният представител на ответницата заяви нещо различно – че И. К. е отишъл в апартамента непосредствено след първото обаждане. Свидетелят, от своя страна, разказа, че е бил в другата стая и при двата телефонни разговора.

Констатира се и друг недостатък на показанията на свидетеля в коментираната част. Свидетелят подчерта, че е чул ясно двата телефонни разговора на страните от друга стая в процесния апартамент, докато се грижи за малолетния А. Б.. Същевременно обаче, не е успял да чуе позвъняването на звънеца при посещението на полицейските служители. Впоследствие не се е показал при пристигането им пред вратата. Показанията на свидетеля не звучат правдоподобно. Логично е той сам да потърси контакт с полицейските служители, а не да остави осемдесетгодишната прабаба на детето да разговаря с тях. Изложеното не позволява на съда да направи положителен извод за истинност на показанията на свидетеля в разглежданата част.

В останалата част показанията на свидетелите са ясни и кореспондират както помежду си, така и с останалата част от доказателствата по делото. Поради тази причина съдът ги възприема в цялост.

Извършен е оглед на диск с надпис „7049-2 РП Варна“. От изслушаният в съдебно заседание звуков файл се установява, че е подаден сигнал на тел. 112 на 14.05.2024 г. Лице от мъжки пол подава сигнал, че детето А. Б. е в риск. Заявява също, че към момента на обаждането то е с прабаба си, която е в недобро психично състояние. Опитал се е да проведе разговор с нея, но тя го нарекла „лайно вмирисано“ и прекъснала връзката.

Обяснява, че е информирал майката на детето, но тя му затворила. Обяснява случилото се и на дежурен от РУ А., след прехвърляне на разговора към него.

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съдът е сезиран с молба по чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.

В тежест на молителя е да докаже, че на 14.05.2024 г., в телефонен разговор, ответницата го е нарекла с думите: „лайно вмирисано“.

Ответницата, от своя страна, следва да проведе насрещно доказване относно твърденията в декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН За установяване на твърденията си молителят представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Ответницата, от своя страна, противопостави гласни 4 доказателствени средства.

Съдът счита, че представените доказателства са достатъчни за формиране на категоричен извод, че на 14.05.2024 г. Р. Ж. е извършила психическо насилие спрямо молителя. В подкрепа на този извод могат да бъдат изложени следните съображения.

Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН „Когато няма други доказателства за конкретни факти и обстоятелства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3“. Законодателят е установил нормативно предварителна доказателствената стойност на декларацията, която обаче се проявява при наличие на една отрицателна предпоставка – липса на други доказателства за конкретни факти и обстоятелства. Това законодателно решение лесно може да бъде обяснено с обстоятелствата, при които обикновено протичат взаимоотношенията между лицата по чл. 3 от ЗЗДН. Касае се за лица в близки родствени или други връзки, които живеят в едно домакинство. Нормално, поради неприкосновеността на дома, присъствието на други лица там става по изключение. Поради тази причина изключение е и непосредственото възприемане на взаимоотношенията между страните по делото от трети лица, в това число и на актовете на домашно насилие. Така възможността за доказване на извършено домашно насилие, а и възможността за защита от подобни противоправни посегателства, биха били силно ограничени. Затова, за да компенсира доказателствената недостатъчност, произтичаща от уединеността на взаимоотношенията между лицата по чл. 3 от ЗЗДН, законодателят е установил правилото на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН.

Неговият ефект върху процеса на доказване се тълкува противоречиво от съдилищата. В два свои акта – Решение № 74/02.04.2025г. по в.гр.д. № 678/2024 г. и Решение № 79/04.04.2025 г. по в.гр.д. № 677/2024 г., Окръжен съд Добрич е приел следното: „Декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН се ползва с материална доказателствена сила и в тежест на ответника е оборването . Този извод следва от разпоредбата на чл. 13 ал. 3 от ЗЗДН, съгласно която, когато няма други доказателства за конкретни факти и обстоятелства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9 ал. 3.“.