Решение № 480 от 31.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. Пловдив, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20235330112476 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Н. Н. Т. против „Профи Кредит България“ ЕООД - гр. София, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 5, вр. ал. 4 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че клаузата от раздел VI- ти от Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***********************, касаеща заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер от 525 лв. е нищожна, тъй като с включването на нейната стойност, ГПР по договора е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, както и че същата накърнява добрите нрави.

В исковата молба се излагат съображения, че на 16.04.2022 г. страните са сключили Договор за потребителски кредит № ************, по силата на който на ищцата е предоставена в заем сумата в размер на 1500 лева при фиксиран лихвен процент 41,00% и ГПР в размер на 48,62% за срок от 18 месеца. В Глава VI от договора било предвидено заплащане на възнаграждение в размер на 525,00 лева за допълнителна услуга „Фаст“, предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит. Излагат се съображения, че с уговарянето на допълнителен пакет услуги се заобикаля изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Претендира се, че възнаграждението за допълнителна услуга води до скрито оскъпяване на кредита и допълнителна печалба за заемодателя, което създава предпоставки за неговото неоснователно обогатяване в ущърб на потребителя. Поради изложеното се възразява, че посочената клауза е нищожна като противоречаща на добрите нрави и заобикаляне на законовите изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Моли се предявеният иск да бъде уважен, Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД - гр. София. В същия се признава, че между страните е сключен 1

Договор № ************, като ищецът сам е изявил желание да закупи предлагана от ответното дружество незадължителна допълнителна услуга „Фаст“, за която е било уговорено възнаграждение в размер на 525.00 лева. Навеждат се съображения, че клаузата, предвиждаща възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ не противоречи на добрите нрави, като на ищцата е предоставена необходимата преддоговорна информация с ясно дефиниране на допълнителните услуги и тяхната цена. Твърди, че дължимото възнаграждение за пакет допълнителни услуги се дължи от заемополучателя независимо и отделно от цената на самия кредит, поради което не представлява разход и не следва да се включва при изчисляването на ГПР. Оспорва твърденията на ищеца, че поради невключването на възнаграждението за предоставения пакет от допълнителни услуги в ГПР се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поради изложеното моли да се отхвърли предявеният от ищцата иск като неоснователен и недоказан. Претендира се разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „Профи Кредит България” ЕООД и Н. Н. Т. е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***********************, по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 1500 лв. / л. 5- 6/. Отразеният в договора годишен лихвен процент е 41, 00%, годишният процент на разходите е 48. 62%, а задължението следва да се погаси на осемнадесет месечни анюитетни вноски. В раздел V- ти от посочения договор за кредит, ясно е посочено, че се предоставят допълнителни услуги „Фаст“приоритетно разглеждане и изплащане на кредита и „Флекси“- право на промяна на погасителния план. Допълнително, в раздел VI- ти от договора за кредит, посочените услуги вече са остойностени, като за услуга „Фаст“ се заплащат 525 лв., а за услуга „Флекси“ се заплащат 825 лв. Ярко впечатление оставя и обстоятелството, че в раздел VI- ти първоначално за потребителя е определена обща сума за плащане от 2008, 29 лв., а след включване на възнаграждението по двата пакета за „услуги“ сумата се увеличава на 3358, 29 лв.

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно – счетоводна експертиза / л. 43- 44/ се изяснява, че чистата стойност на усвоения от ищеца финансов ресурс възлиза на 1500лв. Вещото лице е посочил и че при формиране на ГПР по договора е взета предвид единствено договорната лихва, без да се отчита възнаграждението за допълните услуги. В заключението е отразено, че при включване на допълнителното възнаграждение на услуга „Фаст“ в размер от 525 лв. ( което е и предмет на настоящото производство ), ГПР по договора нараства до величина от 109, 12 %.

Съдът кредитира заключението на вещото лице в цялост, доколкото същото е обективно, обосновано и съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Профи Кредит България" ЕООД като заемодател и Н. Н. Т. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1500 лв. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани 2 чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съдът счита за нужно да посочи и че предмет на настоящия процес еединствено клаузата от договора за кредит, установяваща задължение за потребителя да заплати на кредитора допълнителното възнаграждение на услуга „Фаст“ в размер от 525 лв.

Не съществува съмнение, че между страните, освен сумите за главница и договорна лихва, е договорено да се заплати и възнаграждение в размер от 525 лв. за услугa „Фаст“. В подкрепа на този извод е и конструкцията на самия договор за потребителски кредит ( л. 5 от делото ) - в раздел V- ти изрично са маркирани посочените услуги, а в раздел VI- ти вече е посочено и каква е тяхната стойност и колко общо трябва да заплати потребителят с включеното възнаграждение за допълнителни услуги.

Съдът счита, че клаузата от договора за кредит, по силата на която се възлага задължение на потребителя да заплати сумата от 525 лв. за допълнителнa услугa “Фаст“, предмет на настоящото производство ( раздел VI- ти от договора, част „По поискана и закупена допълнителна услуга”), не е и индивидуално договорена. В тази връзка, тя се явява част от типовата бланка, по която се сключва договорът и противно на тъврдяното от ответното дружество, предоставянето на допълнителни услуги не е по избор на длъжника.

Отделно от гореизложеното, то следва да се посочи, че кредиторът задължава ищеца ( длъжник по договора ) да му заплати възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на обичайната му дейност ( доколкото ответникът предоставя кредитно финансиране по занятие). Дейностите за услугата „Фаст“ по разглеждане на документите за отпускане на кредит, оценка на кредитоспособността на потребителя, отпускането и управлението на кредита са присъщи за ответното дружество и в този смисъл те не представляват допълнителни услуги, които се предоставят на потребителя. Предвид това, частта от раздел V I - ти от договора установяваща задължение за потребителя да заплати възнаграждение за услугата „Фаст“ се явява в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК („Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита“ ).

По отношение размера на ГПР по процесния договор за кредит: съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички 3 разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48, 62%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин се формира същият. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които се предоставя услугата „Фаст“, то същата е с характер на възнаграждение и е следвало стойността й да бъде включена изначално при формирането на ГПР ( стойността на услугата е сигурен разход за потребителя ). Впрочем, съобразно заключението на вещото лице, ако възнаграждението за „допълнителната услуга Фаст” бъде включено в ГПР, размерът му ще бъде равен на 109, 12%. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че това е следвало да се включи в процента на разходите по кредита.

Предвид изложеното, посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР и неясната методика на формирането му, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, което следва да се окачестви като нелоялна и по – специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО /директивата адресира нелоялните търговски практики/, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика кредитът му се оскъпява двойно ( предвид установения действителен ГПР от 109, 12% ). Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, § 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да стори информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. С оглед приетите по-горе постановки, съдът приема, че с включването на възнаграждението по услугата „Фаст“ в размер от 525 лева, разписано в раздел VI- ти от договора за кредит, ГПР е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.