Определение № 4443 от 18.09.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4443 гр. Бургас, 18.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20262120102733 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Г. Б. Г. срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ при МП, иск за установяване в отношенията между страните, че ищецът има право на 123 дни допълнителен отпуск за положен от него извънреден труд в периода от 2003 г. до 2013 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

При проверка на допустимостта на предявените искове, съдът установи липса на положителна процесуална предпоставка за възникване правото на иск – липса на правен интерес от предявяването на установителен иск, което прави същия недопустим.

Съобразно чл. 124, ал. 1 ГПК установителен иск за установяване на субективно право – каквото е правото на допълнителен отпуск, е допустим при наличие на правен интерес. По принцип установителен иск за установяване на допълнителен отпуск е допустим, в случай, че правоотношението с работодателя не е прекратено, тъй като служителят – в случая ищеца по делото, не може нито да ползва отпуск без насрещно волеизявление за съгласие от страна на съответния ръководител, нито този отпуск може да се компенсира с парично обезщетение до прекратяване на правоотношението. Предвид изложеното, единствения способ на служителя да защити субективното си право на отпуск остава установителния иск, което обуславя и правния интерес от предявяването му.

В случая обаче, с отговора на исковата молба е направено възражение за недопустимост, като с молба от 14.09.2026 г. са представени доказателства, че правоотношението на ищеца е било прекратено по негово желание през 01.12.2016 г. При това положение, същият има друг способ за защита – може да предяви осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, което води до отпадане на правения интерес от предявяване на установителен иск. Последващото назначаване на ищеца на работа не променя обстоятелството, че за периода преди 01.12.2016 г., в т. ч. и исковия период, ищецът има възможност да претендира обезщетение за неползван ПГО. В този смисъл са Определение № 233/18.01.2024 г. по гр. д. № 1779/2023 г. на III г. о. на ВКС и цитираните решения в постановеното по гр. д. № 1779/2023 г. на III г. о. на ВКС решение.

Съобразно чл. 130 ГПК когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба.

По изложените съображения, исковата молба следва да бъде върната, а 1 производството – прекратено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪША искова молба с вх.рег. № 28463/09.07.2026 г., депозирана от Г. Б. Г., като прекратява производството по гр. д. № 2733/2026 г. по описа на Бургаски районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2