Решение № 97 от 19.03.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Благоевград, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калинка К. Иванова при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова като разгледа докладваното от Калинка К. Иванова Административно наказателно дело № 20231210201324 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е с жалба на В. В. К. с ЕГН **********, с адрес ж.к. „Е.”, бл.№ , вх., ет. против Наказателно постановление № 01-2300291 от 04.08.2023 г, издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда"- Благоевград, с което на жалбоподателя на основание чл.414, ал.3 КТ е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500лв. за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 КТ. Искането е за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно поради допуснати нарушения на процесуалните правила и поради това, че санкционираното нарушение не е извършено. В съдебно заседание страните се представляват от процесуални представители, които поддържат техните становища, претендират се разноски за процесуално представителство.

Анализ на представените по делото доказателства дава основание на съда да приеме за установени следните съществени за случая факти:

На 19.05.2023 г. свидетелите В. Н., Л. Д., С. А.а и Б. И. - служители на Дирекция "Инспекция по труда" – Благоевград, извършили проверка по работни места за спазване на разпоредбите на трудовото законодателство на строителен обект – „жилищна сграда”, находяща се в имот с идентификатор №77.2484 по плана на новообразуваните имоти в местността „К.” в землището на с. Р., общ. Благоевград - ниско свободно жилищно застрояван.

Строежът се изпълнявал от В. В. К.. Служителите установили, че на строежа работят няколко лица, като свидетелят Н. К. Г. връзвал арматура. В предоставената му за попълване декларация по образец, Г. декларирал 1 собственоръчно, че от 1 месец работи при В. К. като строител с работно време от 08.00ч. до 17.00ч., почивни дни – събота и неделя и почивка за хранене от 12.00ч. до 13.00ч. и уговореното трудово възнаграждение в размер на 780 лв.

Посочил също, че последното трудово възнаграждение в размер на 780 лв. му е изплатено на ръка на 20.04. До К. на основание чл. 45, ал.1 АПК била изпратена призовка, в която са указани документите, които следва да представи на проверяващите органи. На 25.05.2023 г. К. предоставил изисканата с призовката документация, като не бил представен писмен трудов договор, сключен между него в качеството му на работодател и Н. Г.. От служебно извършената справка чрез информационната система на ИА „ГИТ“ в регистъра на трудовите договори на ТД на НАП е установено, че К. не е изпращал уведомление по чл.62, ал.3 КТ за регистриране на трудов договор, сключен с Гълъбов за полагания от него труд на 19.05.2023 г. Резултатите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка с изх. № ПР2319119/31.05.2023г., с който на К. са дадени и предписания за предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения. От направените при извършената проверка констатации, служителите на ДИТ[1]Благоевград, приели че в случая били налице условията за съществуване на трудово правоотношение с Н. Г. и е направен извод, че жалбоподателят е имал качеството на работодател, който на 19.05.2023 г. не е сключил писмен трудов договор с Н. Г. за предоставяната от него работна сила в строителния обект, като по този начин е допуснал нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 КТ. За установеното нарушение е съставен АУАН № 012300291/31.05.2023г., който е връчен на К.. В предвидения с чл. 44, ал.1 ЗАНН срок са депозирани писмени възражения пред наказващия орган, в които К. потвърдил твърденията си по време на проверката за това, че не е работодател на Н. Г., който е негов приятел и е дошъл да му помага за изграждане на собствената му жилищна сграда. Възраженията са преценени като неоснователни и въз основа на акта е издадено Наказателно постановление № 01-2300291/04.08.2023 г. от директор на Дирекция "Инспекция по труда"- Благоевград, с което на основание чл.414, ал.3 КТ на В. К. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500лв. за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 КТ. Наказателното постановление е връчено на 15.08.2023 г. и е обжалвано пред РС Благоевград при спазване на правилата на чл. 59 от ЗАНН.

В хода на съдебното производство контролните органи на ДИТ Благоевград потвърждават извършената проверка и спазените изисквания на ЗАНН за съставяне и връчване на акта за установеното административно нарушение.

Като свидетели са разпитани Н. Г. и Б. С., който също е бил на обекта по време на проверката и те твърдят, че като приятели на В. К. са отишли да му помогнат при изграждане на неговата къща, когато там е извършена проверка от ДИТ. Незнанието им е станало причина за попълване на неверни данни в декларациите, които са им раздадени от инспекторите, но в действителност те не са били работници на К..

Анализ на свидетелските показания дава основание на съда да посочи, че те следва да бъдат ценени като достоверни както по отношение на времето, 2 мястото и обстоятелствата на извършената проверка, така и за действителното положение относно извършената от Г. работа на строежа. По отношение на съдържанието на попълнената от него декларация съдът посочва, че този документ не притежава предварително определена доказателствена сила, като доказателствената стойност се оценява наред с останалите доказателства. В декларацията действително се съдържат данни за извършена от Г. работа, която има типични за трудовото правоотношение характеристики като работно време, място, възнаграждение, почивки в работния ден, междуседмични почивки и пр. Данните за такова правоотношение обаче са отречени от Н. Г., от свидетеля Б. С. и от В. К., а същевременно не са събрани други, независими доказателства, в подкрепа информацията в декларацията, попълнена по време на проверката. Поради това и като отчита обстоятелствата, при които е попълнена декларацията и дадените в последствие от Н. Г. свидетелски показания, съдът преценява, че посочената декларация не установява по категоричен начин наличието на трудово правоотношение между жалбоподателя и Г.

Тези установени по делото обстоятелства дават основание на съда да прецени, че жалбата е допустима и по съществото си е основателна. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Трудовият договор следва да бъде писмен, да се сключи между работника и работодателя преди постъпването му на работа, като писмената форма на договора е условия за неговата действителност. Трудовото правоотношение се характеризира с някои ясно различими характеристики, каквито са продължителността на полагането на труда, ясно определена длъжност, работно време, работно място, където работата се извършва със средства и материали на работодателя, а работникът има задължение да спазва определен ред и трудова дисциплина, да получи трудово възнаграждение и др. За извършване на дадена работа или предоставяне на услуга може да бъде сключен граждански договор, при който се дължи конкретен трудов резултат и това облигационно отношение между страните дава възможност на изпълнителя сам и по своя преценка да организира работата така, че уговорения трудов резултат да бъде постигнат. Анализ на обстоятелствата, установени по време на проверката и в хода на съдебното производство дават основание на съда да прецени, че съществуващото правоотношение между жалбоподателя и свидетеля Г. не е притежавало характеристиките на трудово такова, тъй като Г. инцидентно е извършвал работа по изграждане на арматура на сградата – тази работа е била кратковременна и е целяла постигане на определен резултат, който е предмет на облигационни отношения между жалбоподателя и Г. Това правоотношение не е обвързвало работника с работно време, трудова дисциплина и спазване на правила за работа извън тези, необходими за постигане на резултат от работата, а дори да е било уговорено възнаграждение, то не е имало характера на трудово възнаграждение, което се плаща периодично за престирания труд. Предвид горното съдът счита, че санкционираното нарушение на 62, ал.1 вр. с чл. 1, ал.2 от КТ не е извършено и наложеното на основание 414, ал.3 от КТ наказание от 1500 лв. глоба следва 3 да бъде отменено като незаконосъобразна.

Предвид това решение, съдът счита, че следва частично да бъде уважено искането за присъждане на съдебни разноски на жалбоподателя, който претендира присъждането на 800 лева за платеното адвокатско възнаграждение, но срещу този размер е направено възражение за прекомерност от представителя на наказващия орган. Съдът счита, че възражението е основателно, като случаят не се отличава с особена сложност, поради което за извършената по него работа следва да бъде определено възнаграждение от 400 лв. и то да бъде присъдено в тежест на наказващия орган. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 и чл. 63д от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 01-2300291 от 04.08.2023 г, издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда"- Благоевград, с което на В. В. К. с ЕГН **********, с адрес ж.к. „Е.”, бл.№, вх., ет. на основание чл.414, ал.3 КТ е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500лв.

ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда"- Благоевград да заплати на В. В.

К. сумата от 400 лв. за направени по делото разноски за процесуално представителство.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на страните пред Административен съд – Благоевград.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 4