Решение № 1299 от 28.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1299 гр. Варна, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. В.

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20243100501901 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 61319/29.07.2024г. от С. В. Х., с ЕГН **********, срещу Решение № 2575/08.07.2024 г., постановено по гр.д.

№ 20233110114057 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, 26 състав, с което съдът ИЗМЕНЯ размера на присъдената издръжка с решение №262083 от 28.06.2021 г. по гр.д. №653/2021 г. по описа на РС – Варна, влязло в законна сила на 17.07.2021 г., като ОСЪЖДА С. В. Х., с ЕГН **********, с адрес в България ***, постоянно пребиваващ в *** ПК *** ДА ЗАПЛАЩА ежемесечна издръжка за детето си М. С. Х., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Б. Д. Х., с ЕГН **********, от ***, в размер на 500 /петстотин/ лева, считано от 27.10.2023 г., с падеж всяко пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното 1 първоинстанционно решение поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че съдът не е съобразил, че за да бъде изменен размера на издръжката е необходимо да е настъпило изменение в обстоятелствата. Такива твърдения в исковата молба липсват, както и не са събрани доказателства за тях. Отделно от това съдът не е съобразил, че ответникът заплаща издръжка и на още едно дете в размер на 200лв. Твърди, че ответникът помага на майка му с по-големи суми от определената от съда издръжка от 200лв., тъй като детето е по-голямо, ученик е, и се нуждае от повече средства. Съдът не е отчел и получавания от ищцата доход, който е в размер на 2000лв. месечно. Майката получава и детски надбавки в размер на 250 евро на месец. От своя страна ответникът получава под 2000евро на месец, тъй като предходният му трудов договор е прекратен на 12.12.2023г. по медицински причини. Заплаща 675 евро за месечен наем и кредит. Счита, че съдът неправилно е определил завишен размер на издръжката за дете на 7 годишна възраст от 800лв. Сочи, че по данни на НСИ размерът на средния месечен разход за едно дете /като се изключат перата, неотносими към непълнолетните лица като алкохол, данъци и пр./ е 600лв., а съгласно чл. 50 ал. 3 от ППЗЗДт, размерът на гарантирания минимален доход за дете до 14 годишна възраст е 504лв. Този размер следва да бъде разпределен между двамата родители при съотношение 1 към 2 /1/3 и 2/3/.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение в неговата цялост и да отхвърли иска за изменение на издръжката.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата Б. Д. Д., с ЕГН **********, в който излага становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Поддържа се, че в исковата молба са изложени надлежни твърдения, свързани с увеличените нужди на детето и промените в социално-икономическите условия в страната.

Сочи, че ответникът живее в ***, както и че не е поемал никакви разходи, свързани с дъщеря му, отделно от определената му предходна издръжка. Сочи, че детето боледува често, за което трябват допълнителни средства. По отношение на издръжката на другото дете на ответника сочи, че същата се заплаща доброволно, поради което съгласно цитирана практика на ВКС, тя не влияе на размера на издръжката по настоящото дело. Твърди още, че в *** бащата получава за детето сумата от 224 евро, а заплаща на детето само 200лв.

Признава, че до 12.12.2023г. е получавала сумата от 224 евро, съгласно 2 регламент 883/2004г., тъй като до тази дата бащата е работил по трудово правоотношение в ***. След тази дата бащата отказва съдействие за подаване на необходимите документи, поради което майката получава само сумата от 50 лв., съгласно българското законодателство. Майката и детето имат и разходи за наем, доколкото все още не им е предоставено общинско жилище, за което са подали документи. Моли съдът да приеме, че от дължимата в полза на детето издръжка от 600лв., майката следва да поеме 1/5, а бащата 4/5. От показанията на свидетелите се установи, че ответникът получава възнаграждение в размер на 4000евро, като данъчното облагане в Р *** е различно от българското, поради което съдът следва да изследва и законовата основа в чуждата страна и едва след това да се произнесе по въпроса за получавания от бащата реален доход. Оспорва получаването от майката на доход в размер на 2000 лв. месечно.

Въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.

При преценката си по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд констатира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.150 във вр. с чл.143, ал.1 от СК от ищцата Б. Д. Д. в качеството й на майка и законен представител на детето М. С. Х. против ответника С. В. Х., постоянно пребиваващ в *** за изменение на, определения с Решение № 2575/08.07.2024 г., постановено по гр.д. № 20233110114057 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, размер на издръжката на детето, като същия бъде увеличен от 300 лв. на 500 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

В исковата молба са изложени твърдения, че от определяне на първоначалния размер на издръжката детето е пораснало, увеличили са се потребностите му, настъпило е изменение на икономическите условия, размерът на минималната работна заплата също се е покачил, описани са конкретните потребности на детето от издръжка, като облекло, храна, лекарства (предвид честите му боледувания), отопление, образование, уроци, културни развлечения и спортни занимания, посещение на допълнителни занимания по танци и музика. Сочи се, че следващата година детето е в 3 предучилищна група, което също е свързано с допълнителни разходи. Излага се, че ищцата отглежда детето сама, месечните й доходи са крайно недостатъчни и не притежава имущество, от което може да го издържа.

Ответникът е трудово ангажиран, с много високо трудово възнаграждение в ***, където постоянно пребивава и живее. Представени са доказателства.

В законовo установения срок ответникът е депозирал писмен отговор.

Заявява, че счита иска за неоснователен. Сочи, че следва да се преценят потребностите на лицето, което търси издръжка, които следвало да се ограничат до обикновените условия на живот. Излага, че от определянето на размера на първоначалната издръжка са изминали само две години, през който период не били настъпили съществени изменения в нуждите на детето и нормативната база, определяща минималната издръжка, която възлизала на 195 лева. Сочи, че общият размер на издръжката, от която детето се нуждае е 380 лева, от който 80 лева следвало да се поемат от майката.

Съдът е уважил изцяло предявения иск за изменение на издръжката и е постановил увеличение на първоначалната издръжка от 300 лв. - на 500 лв.

При така очертаните предмет на предявените искове, на съдебното решение и на въззивната жалба, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от представеното по делото копие на удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №1290/24.07.2018 г. от Община Варна, детето М. С. Х., с ЕГН **********, е родено на 24.04.2018 г. в ***, като негови родители са Б. Д. Д. и С. В. Х..

С решение №262083 от 28.06.2021 г. по гр.д. №653/2021 г. по описа на РС – Варна, влязло в законна сила на 17.07.2021 г. е прекратен гражданският брак между ищцата Б. Д. Д. и ответника С. В. Х.. С това решение ответникът е осъден за заплаща за детето си М. С. Х., чрез неговата майка и законен представител Б. Д. Д., месечна издръжка от 300 лв., считано от 20.01.2021 г., с падеж десето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва при просрочие.

4

О т служебна бележка №164/19.10.2023 г. се установява, че детето за учебната 2023/2024г. посещава трета подготвителна група в детска градина „***", т.е. за настоящата учебна 2024/2025г. детето следва да е четвърта предучилищна група, а от следващата 2025г. да започне училищно образование.

От служебна бележка №37/13.10.2023 г., изд. от Народно читалище „***" за посещение на школа по спортни танци и служебна бележка №38/13.10.2023 г., изд. от Народно читалище „***" за посещение на музикална школа, ведно с касови бонове за заплатени еднократни вноски и за двете школи, се установява, че детето е посещавало посочените извънкласни мероприятия поне за период от един месец. В останалата част, в която се удостоверява, че детето посещава ежемесечно тези школи, посочените писмени доказателства съдържат свидетелски показания в писмен вид, което се явява недопустимо доказателство по смисъла на ГПК, поради което те не са годни да установят посочените факти. Касови бонове за повече от един месец не са представени.

От етапната епикриза на М. С. Х. се установява, че детето е боледувало през 2021г. от Covid-19, през 2022г. два пъти от остър бронхит и през 2023г. – е установен хроничен ринит, боледувало е от скарлатина и остра инфекция на горните дихателни пътища.

Представен е договор за отдаване под наем на недвижим имот от 11.02.2024г., съгласно който Б. Д. Х. в качеството й на наемател заплаща сумата от 500лв. месечно като наем за обитаваното от нея и детето жилище.

Видно от събраните доказателства за доходите на Б. Д. Д., същата е получила брутно трудово възнаграждение за периода 02.2023г.-09.2023г. от „***“ ЕООД в размер на 5747.34лв. или средно по 718.41лв. месечно, както и брутно трудово възнаграждение от „***“ ООД за 03.2024г. от 1740лв. и периода 04.2024г.-06.2024г.– 5138.90лв. или средно по 1712.97лв. месечно по сключения на 22.02.2024г. от нея трудов договор с посочения работодател.

Няма доказателства за получавани от майката други доходи, вкл. обезщетения от ФР ***.

Не се спори, че ответникът пребивава във ФР ***, като този факт се установява от документът за регистрация на С. В. Х. във ФР ***, гр. ***, считано от 01.08.2016г. Признание на този факт е направил ответника и в с.з.

5 от 28.10.2024г. Не се спори и че, същият е работел по трудово правоотношение, съгласно представения от ищцата трудов договор с почасово възнаграждение в размер на 17.25 евро при 40 часа седмична заетост. От представените от ответника писмени доказателства се установява, че считано от 12.12.2023г. по искане на С. В. Х. е прекратен трудовият му договор с работодателя. Представено е по делото и медицинско свидетелство от 11.12.2023г. от специалист по обща медицина в уверение на това, че пациентът С. Х. е хронично болен от високо кръвно налягане и подагра, които се лекуват медикаментозно, като и че заради характеристиката на трудовата му дейност, е необходимо да се откаже от упражняването й.

От представените фишове за заплата и удостоверение от данъчната служба на ФР *** се установява, че за месец 01.2023г. ответникът е получил брутно трудово възнаграждение в размер на – 2964,19евро, за 02.2023г. – 2838,51евро, за 03.2023г. – 3276,58 евро, за м. 04.2023г. – 4548,95 евро, а за периода 01.05.2023 г. до 12.12.2023 г. (6 месеца и 12 дни) е получил общо брутно трудово възнаграждение в размер на 36133,73 евро (л.149-л.150) или сумата от средно по 5559.04евро на месец. За 01.2024г. е получил брутно възнаграждение от 2814,26 евро /л.147/.

О т удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане №1/19.03.2015 г. на Х. С.ов Х. и банково извлечение от сметка на С.Е.К.

/майка на Х./, се установява, че ответникът има и друго дете – Х. С.ов Х., за което заплаща ежемесечна издръжка от 195.10 лв. Не се установяват други плащания в полза на детето Х. от С. Х..