Определение № 1339 от 22.05.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1339 гр. Бургас, 22.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500659 по описа за 2024 година

Производството е по чл.423 от ГПК.

Постъпило е възражение вх.№ 13183/28.03.2024 год. по описа на Бургаския районен съд, подадено от „ТИС ЕНД УИН“ ЕООД, ЕИК 200710618, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Васил Априлов“ №16, ет.3, чрез процесуален представител адв.Янко Пашов - БАК срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2953/05.10.2023 год. издадена по ч.гр.д. № 5681/2023 год. по описа на Бургаския районен съд в полза на заявителя „Св.Влад“ ЕООД ЕИК 148098642 със седалище и адрес на управление с.Баня, община Несебър, област Бургас, местност Кашер - Вилно селище Св.Влад.

Твърди се ненадлежно връчване на заповедта на длъжника. Сочи се, че длъжникът е узнал за издадената срещу него заповед и за образуваното изпълнително производство, от счетоводителя си, уведомен чрез телефонно обаждане от служител на ЧСИ Ивелина Божилова, на 29.02.24г.

След проверка по делото, процесуалният представител на дружеството установил, че срещу доверителя му е издадена горепосочената заповед, по заявление на „Св.Влад“ ЕООД, която е приета за редовно връчена на длъжника на осн. чл.50, ал.4 от ГПК и след като заповедта е счетена за влязла в сила поради неподаване на писмено възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, е постановено издаването на изпълнителен лист в полза на заявителя.

Оспорена е редовността на връчването на заповедта, с твърдение, че връчителят е извършил само едно посещение на адреса на дружеството на 19.10.2023 год., при което е залепил уведомление, но не е отразил, че е събрал достатъчно сведения от достоверни източници, че на адреса не пребивава посочената фирма или лица от канцеларията на дружеството. Изложени са 1 съображения, че от извършените от връчителя действия и отбелязвания не може да се приеме, че е налице някоя от хипотезите по чл.50, ал.4 или на чл.50, ал.2 от ГПК, поради което е направено искане за приемане на възражението подадено по реда на чл.423 от ГПК.

Депозирано е становище по възражението от заявителя по чл.410 от ГПК „Св.Влад“ЕООД, чрез процесуален представител адв. Десислава Везенкова - ВАК, в което се твърди, че възражението е подадено след едномесечния срок по чл.423, ал.1 от ГПК. Изложени са и възражения за неоснователност на твърденията за нередовност на връчването на заповедта на длъжника.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид сочените обстоятелства и приложената преписка, след като съобрази изискванията на чл.423 от ГПК, намира следното:

Съгласно твърденията на длъжника, за да бъде възражението по чл.423 от ГПК прието от въззивния съд, следва кумулативно да са установени следните обстоятелства: възражението да е подадено в срока по чл.423, ал.1 от ГПК – т.е. в едномесечен срок от узнаването на заповедта и заповедта за изпълнение да не е била надлежно връчена на длъжника. В случая възражението по чл.423 от ГПК е подадено чрез районния съд на 28.03.2024 год., като към него е приложен договор за правна защита и пълномощно от 18.02.2024 год., съгласно които дружеството длъжник по заповедта е упълномощило адв.Янко Пашов за процесуално представителство по ч.гр.д.

№ 5681/2023 год. по описа на Бургаския районен съд и изпълнително дело № 737/2023г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова. Това е показателно, че дружеството длъжник е узнало за издадената срещу него заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 5681/ 2023 год. по описа на Бургаския районен съд, не покъсно от 18.02.2024 год., поради което и считано от тази дата е започнал да тече едномесечният срок за подаване на възражение по чл.423, ал.1 от ГПК, който е изтекъл на 18.03.2024 год., а подаденото възражение на 28.03.2024 год. е извън този срок и на самостоятелно основание сочи липсата на кумулативна предпоставка за приемане на възражението от въззивния съд.

Настоящият съд намира, че не е налице и другата кумулативна предпоставка, а именно: не се установи по делото ненадлежно връчване на заповедта. Видно от приложената преписка по ч.гр.д. № 5681/2023г. по описа на БРС, то е било образувано по заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за парично вземане срещу „ТИС ЕНД УИН“ ЕООД, произтичащо от неизпълнение на задължение за заплащането на годишни такси по договор за управление сключен със заявителя. Съдът е уважил заявлението и е издал поисканата от заявителя заповед. Изпратено е съобщение, ведно със заповедта на адреса на дружеството, вписан в търговския регистър. При посещението си на адреса на дружеството на 19.10.2023 год., връчителят е отбелязъл следното: „Не откривам офис и служители. Залепих уведомление вляво във входа. Липсва пощенска кутия.“ На уведомлението по чл.47 от ГПК, залепено от връчителя на 19.10.2023 год., също е отразено, че на адреса не са открити офис и служители на дружеството. Липсват данни и не се твърди, че след залепване на уведомлението ответното дружество е изпратило представител в 2 дадения двуседмичен срок за получаване на заповедта. С разпореждане от 07.11.2023 год. районният съд е приел заповедта за редовно връчена и след неподаване на възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, на 22.11.2023 год., въз основа на влязлата в сила заповед е разпоредил издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя. Настоящият съд намира, че отразеното от връчителя неоткриване на офис и служители на ответното дружество на адреса вписан в търговския регистър при посещението на 19.10.2023 год. сочи, че ответното дружество въобще не пребивава на този адрес - т.е. няма канцелария или лица, на които да стане връчването на съдебните книжа. При това положение, предпоставките по чл.50, ал.2 от ГПК са осъществени и връчването трябва да се приеме за редовно на това правно основание. В допълнение към това, следва да се посочи, че дружеството – длъжник е уведомено за изпълнителния лист, издаден въз основа на процесната заповед по чл.410 от ГПК от ЧСИ чрез счетоводителя, а не на посочения адрес. „ТИС ЕНД УИН“ ЕООД не твърди и не установява, че има офис на посочения адрес, поради което отразеното в призовката обстоятелство за липсата на офис, канцелария и служители, не е опровергано.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е връчена редовно по реда на чл.50, ал.2 от ГПК и разпореждането за издаване на изпълнителен лист № 11856/22.11.2023г. е постановено в съответствие с правилото на чл.416 от ГПК.

Изложеното дотук обосновава извод, че предпоставките по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК не са осъществени, поради което не са налице основанията за приемане на възражението.

Мотивиран от горното и на основание чл.423 от ГПК, Бургаският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражение вх.№ 13183/28.03.2024 год. по описа на Бургаския районен съд, подадено от „ТИС ЕНД УИН“ ЕООД, ЕИК 200710618, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Васил Априлов“ №16, ет.3, чрез процесуален представител адв.Янко Пашов от БАК срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, № 2958/05.10.2023 год. издадена по ч.гр.д. № 5682/ 2023 год. по описа на Бургаския районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4