Решение № 45 от 19.02.2025, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 411/2024
- Вид
- Решение № 45
- Подписан
- 19.02.2025
- В сила
- 04.12.2025
- Състав
- ЯНКО ЯНЕВ, ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА, Галина Косева
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.20 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.343 ал.1 б."б" · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 45 гр. Велико Търново, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЯНКО ЯНЕВ
Членове:
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
Галина Косева при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500411 по описа за 2024 година С решение № 97 от 18.03.2024г. по гр.д. № 501/ 2022г. по описа на ОС-Русе е осъден на основание чл.432, ал.1 ЗК „Бул инс“ АД-гр.София да заплати на Й. Н. К. от гр.Русе, сумата 50000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и сумата 1700 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 10.01.2022г. в с.Червена вода, обл.Русе, при управление от А. Й. Ч. на л.а. „Субару Форестър“ с рег.№ Р 92 ****, за който има валидна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 28.01.2022г. до окончателното изплащане; като е отхвърлен искът по чл.432 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от 50000 лв. до 140000 лв., ведно със законната лихва, като неоснователен. Осъден е ЗД „Бул инс“ АД да заплати на адв.П.К. на осн.чл.38 от ЗА адв.възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер на 2821,20 лв. /с вкл. ДДС/. Осъден е ЗД „Бул инс“ АД да заплати по сметка на ОС-Русе 354 лв. разноски за производството и 2428 лв.-държавна такса.
С определение № 641 от 06.06.2024г. ОС-Русе е допуснал изменение на решението в частта за разноските, като го допълва така: осъжда 1
Й.К. да заплати на адв.Г. адв.възнаграждение в размер на 700 лв. с вкл. ДДС; оставя без уважение молбата по чл.248 ГПК на адв.К. като пълномощник на Й.К..
Против решението в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 50000 лв. до 140000 лв., в законовия срок е депозирана въззивна жалба от Й.К., чрез пълномощника адв.П.К..
Счита решението на първоинстанционния съд в тази част за неправилно и незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита, че неправилно съдът е присъдил обезщетението в този занижен размер, като не е взел предвид всички установени обстоятелства досежно получените от ищцата травми и претърпените от нея болки и страдания, вкл. психически и емоционални такива и в непълна степен е преценил вида, степента, характера и последствията от причинените й телесни увреждания и физически и емоционални болки и страдания, които продължават и до днес,. Счита, че неправилно съдът не е отчел броя и вида на уврежданията, продължителността на възстановяването, на болките и страданията, на оздравителния процес, неудобствата и ограниченията, влошеното качество на живот, възрастта на пострадалата, както и интензивните болки, които е търпяла в началния период на възстановяването, както и отражението на инцидента върху психиката й, както и наличието на психологическа травма.
Счита, че не се е съобразил и с лимитите на отговорност на застрахователя и със съдебната практика, относима към определяне размера на обезщетението и икономическата конюнктура в страната.Моли да бъде отменено атакуваното решение в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният иск в размер на 80000лв., частичен иск от 140000лв., т.е. за още 30000лв., ведно със законната лихва.Претендира разноски, вкл. за адв.възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, ведно с начислен ДДС.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по нея ЗК „Бул инс“ АД-гр.София, чрез пълномощника адв.М.Г., в който се заема становище за неоснователност на същата по изложени за това доводи. Счита, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е справедливо и адекватно на реално установените по делото травми, на възстановителния период, социално-икономическата обстановка в страната, вкл. средната работна заплата към датата на ПТП. Моли да бъде потвърдено решението на ОС-Русе в обжалваната част като правилно и 2 законосъобразно.Претендира разноски.
Срещу постановеното по делото определение по чл.248 ГПК в частта, с която е оставена без уважение молбата на адв.К. за изменение на решението в частта за разноските, е постъпила частна жалба от адв.П.К., пълномощник на Й.К.. Счита, че на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адв.възнаграждение на осн.чл.38 ал.2 ЗА във вр.чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения, съобразно последните изменения в Наредбата, обнародвани в ДВ бр.88/ 2022г. /действащи към датата на приключване на устните състезания и датата на постановяване на съдебния акт/, а не съобразно нормата, действала към момента на сключване на договора за правна помощ, както е приел съдът. Счита, че неправилно съдът не е съобразил, че в случая са предявени два отделни иска-за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, като следва да се присъди адв.възнаграждение за всеки един поотделно пропорционално на уважената част. Счита, че адв.възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 ЗА, което следва да се присъди е в общ размер 4956,33 лв. с ДДС, а не както неправилно е присъдил съдът 2821,20 лв. Моли да бъде отменено атакуваното определение в обжалваната част, като бъде увеличено адв.възнаграждение на процесуалния представител на ищцата в този размер.
В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от ответника по нея ЗК „Бул инс“ АД-гр.София, чрез пълномощника адв.М.Г., в който се заема становище за неоснователност на същата по изложени за това доводи. Счита, че твърденията за приложимото материално право относно адв.възнаграждение са неоснователни и в противоречие с вече установената трайна практика на ВКС. Молби да бъде оставена без уважение частната жалба, Претендира разноски за адв.възнаграждение.
ВТАС, като взе предвид оплакванията в жалбата и становищата на страните по спора, с оглед на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
По делото е безспорно установено от приложеното заверено копие на констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 25/7 от 10.01.2022, ведно със схема на ПТП, както и приложеното влязло в сила определение № 390 от 26.10.2023г. по АНД № 1829/ 2023г. по описа на РС-Русе, че на 22.01.2022г. в 3 с.Червена вода, обл. Русе, при управление на МПС-л.а. „Субару Форестър“ с рег.№ Р 92 ****, водачът А. Й. Ч. нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20 ал.1 от ЗДвП, като не изпълнил задължението си и не контролирал непрекъснато МПС, което управлявал, в резултат на което по непредпазливост причинил на Й. Н. К. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни, поради което същият е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ от НК и му е наложено административно наказание „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“.
Видно от заключението на СМЕ, на Й. К. са причинени следните травматични увреждания: счупване на ляво бедро в областта на трохантерите, изразяващо се в трайно затруднение на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни. Вещото лице констатира, че на 11.01.2022г. на пострадалата е направена операция-кръвна репозиция с вътрешна фиксация-интрамедуларен пирон, хеликс брейд проксимално и дистален заключващ винт. Посочва, че пълноценното срастване при този тип фрактури и при тази възраст са максимум от порядъка на 4-5 месеца, като обемът на движенията се възстановява напълно до 8-12 месец. При извършения преглед на 08.02.2024г. експертът е установил постоперативен цикатрикс по външната повърхност на ляво бедро, хипотрофия на мускулатурата на засегнатия крайник, скъсяване на крака с 4 см., като същата се придвижва с помощно средство-„канадка“; невъзможност за моноподален стоеж /стоене на един крак/, болки и бързо изморяване на разстояния до 500 м.; ро-данни за скъсяване на бедрената шийка. В с.з. вещото лице е посочило, че скъсяването на пострадалия крак с 4 см. Се е отразило с промени на гръбначния стълб, на таза, а по-късно влияе и на ставите, мускулатурата също страда, започват различни дегенеративни промени в гръбначния стълби в износването на тазобедрените стави. Тези последствия експертът сочи, че са необратими, може да се забавят, но не и да се преодолеят. Излага, че същите настъпват и без катастрофа, но тя ги е катализирала.
От събраните по делото гласни доказателства-показанията на св.
Е. Л., съседка, и св.П. К., син на ищцата, се установява, че Й. К. изпитвала силни болки след катастрофата, в началото била на легло, неподвижна, налагало се да ползва памперси няколко месеца, не можела да се обърне от 4 едната на другата страна. След третия месец й взели тоалетен стол, който ползвала с тяхна помощ. Към петия месец й взели проходилка и с нея се придвижвала из къщи като правела малки крачки. Изпитвала болки в крака и кръста. Около осем месеца не била излизала от дома си, чак след осмиядесетия месец излизала вече на двора в къщата си. Изморявала се когато се движела, налагало се често да си почива, тъй като изпитвала болки.
Пострадалият й крак след операцията бил по-къс и затова използвала специални обувки. Излагат, че дори и сега като използва патерици продължава да куца. Към момента К. ходела с една патерица, тип „канадка“, като използвала и специалните обувки. И двамата свидетели излагат, че след катастрофата психиката на ищцата се променила, не можела да се възстанови психически. Ограничила социалния си живот, излизанията от дома си, контактите с приятелките си, страхувала се да излезе, будела се нощем, плачела, защото сънувала катастрофата, отказвала да се качи в автомобил, страхувала се да пресича улицата, отчуждила се от хората, не била така весела и жизнена като преди. Св. К. излага и че преди катастрофата майка му ходела в пенсионерския клуб, където пеела, но вече и там не ходела, рядко допускала хора у дома си, а преди това домът й бил отворен постоянно за приятелките й..
Живеела сама и се налагало понякога да спи при нея заради психическото й състояние след инцидента, помагал й в домакинската работа, защото се изморявала бързо. Св.Любенова, която също полагала грижи за нея, излага и че Й. имала рани от залежаването отзад на кръста, което наложило тя да ги обработва , защото тогава била епидемията Ковид-19, по която причина и не е правила рехабилитация.
Безспорно е по делото, че е налице сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" за процесния автомобил, управляван от А. Ч., с ответното застрахователно дружество, с дата на валидност, обхващаща датата на застрахователното събитие-процесното ПТП. Пострадалата Й.К. е подала заявление до застрахователното дружество, чрез пълномощника Н. Д., за заплащане на застрахователно обезщетение, на 28.01.2022г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.432 ал.1 КЗ.
5
За да се ангажира отговорността на застрахователя по посочения текст от закона е необходимо да се установят законовите предпоставки за това, а именно: сключен договор за застраховка „гражданска отговорност” със застрахования, както и причинени от застрахования на трети лица имуществени и неимуществени вреди, като установяването на отношенията по извършения деликт има преюдициално значение по отношение на иска по чл.432 ал.1 от КЗ. Безспорно по делото е, че е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „гражданска отговорност” между собственика на лекия автомобил „Субару Форестър" с посочения по-горе рег.
№, управляван от А. Ч., в резултат на чиито действия /съгласно приложеното влязло в сила определение по АНД 1829/ 2023г. по описа на РС-Русе/ е настъпило ПТП, и ответното застрахователно дружество.Налице е валидно сключен застрахователен договор, предвид на което следва да се приеме, че сключеният застрахователен договор „гражданска отговорност” за посочения лек автомобил обвързва ответника по отношение отговорността на А. Ч. и ангажира отговорността на застрахователя по чл.432 ал.1 КЗ.Налице са и елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД по отношение установяване на деликтната отговорност на водача Чавдаров, а именнопротивоправно, виновно поведение, в резултат на което е настъпило описаното ПТП /установено с влязлото в сила определение по АНД № 1829/ 2023г. по описа на РС-Русе, което е задължително за гражданския съд на осн.чл.300 ГПК/, което поведение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат-настъпилите телесни увреждания на Й. К..
Разпечатката съдържа 30 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fdd13367-7d22-4651-865c-0d7843fc3399