Решение № 1328 от 22.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1328 гр. София, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20241000501507 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 30 от 11.03.2024 год., постановено по гр.д.№ 80/2023 год. по описа на Софийския окръжен съд, ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на Н. Т. Т. сумата от 40 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 17.09.2022 год., ведно със законната лихва, считано от 02.03.2023 год. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до пълният размер от 50 000 лева.

С решението са разпределени и разноските между страните.

Решението е обжалвано от ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ в осъдителната част с доводи за неравилност. Оспорват се изводите на съда досежно приетото виновно поведение на застрахования при тях водач, като се твърди, че с оглед механизма на произшествието, такъв не се установява и следователно не дължи обезщетение за причинените на пострадалия вреди. Твърди, че присъденото обезщетение е прекомерно завишено с оглед получените увреди. Оспорват се изводите на съда с които е прието липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като същия не е провел рехабилитация и по този начин е увеличил времето за оздравяване, което съпричиняване определя на 30 %. Моля съда да отмени решението и постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноските по делото.

Въззиваемият Н. Т. Т. оспорва наведети по жалбата доводи и моли за потвърждаване на 1 решението, като претендира и разноски.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо.

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на деликта, за репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска „гражданска отговорност“.

Ищцата Н. Т. Т. е пострадала като пътник в лек автомобил „Опел“ с ДК № ********, в резултат на пътно-транспортно произшествие станало на 17.09.2022 год. и причинено виновно от водача Р. М., който е управлявал специален автомобил „Ивеко” с ДК № ********.

Ответникът е застраховател на гражданската отговорност на делинквента. Телесните увреждания на пострадалия ищец и причинната им връзка с произшествието са установени от събраните пред първата инстанция доказателства.

С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до установяване механизма на произшествието и вследствие на това наличие на виновно поведение при водача на специалния автомобил, размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди, както и наличието или не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.

От приетото пред първоинстанционният съд заключение на съдебно-автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обектино дадена и неоспорена от страните и от показанията на разпитаният свидетел М. /делинквент/, както и от събраните писмени доказателства се установява следния механизъм на произшествието: на 17.09.2022 година, към 17,05 часа – светлата част от денонощието, по международен път Е-79, в зоната на километър 169+600, на около 1 километър след село РРебърково, община Мездра, в посока от гр. Мездра към гр. Ботевград, се е движил лек автомобил „Опел" с ДК № ********, в който на задна лява седалка е пътувала Н. Т.. Установява се, че платното за движение в този участък е било двупосочно с въведена към този момент временна организация на движението и същото се е извършвало двупосочно в по една лента за всяка посока, отделени една от друга с единична червена на цвят „М1”, като дясната за посоката на движение към гр. Ботевград – посоката на движение на процесните автомобили е била с широчина 3,70 м., а лявата с широчина 3,90 м. Хоризонталния профил на платното за движение е бил след дясна за горната посока крива и навлизане в прав участък с видимост не по-малка от 100 метра. В тази зона е имало поставени табели, указващи, че пътят е в ремонт и ограничение със знак „В26” – „Забранено е движение със скорост по-висока от означената” - 50км/час в целия участък на ПТП. Асфалтовото покритие е било мокро. Придвижвайки се по гореописания начин, водачът на лекия автомобил „Опел” забелязал, че в лентата му за движение е имало спрели на място автомобили, и предприел плавно действия за спиране, тъй като лентата за насрещно движение най-вероятно е била заета от насрещно движещи се автомобили и така автомобилът се е установил на място на около 2-3 метра зад спрелите 2 автомобили. В същият този момент – момента на установяване, лекия автомобил „Опел” бил ударен в задната му лява част от попътно движещият се след него със скорост около 67 км/ч товарен автомобил „Ивеко”, с ДК № ******** и управляван от Р. М.. Следствие на този удар, лекия автомобил „Опел” е избутан в посока напред, по отношение първоначалната му посока на движение и същият с челната си част се е ударил задната лява част паркираният в зоната на дясната пътна лента товарен автомобил „Фолксваген Крафтер 2,5 ТДИ", при което са нанесени материални вреди по челната част на Опела и задната лява част на Фолксвагена.

След този удар автомобилите са се установили в местата, в които са описани в протокола за оглед на местопроизшествие. Експертът установява, че причините за настъпване на произшествието са в субективните действия на водачът на товарен автомобил „Ивеко”, който в зоната на ПТП не е контролирал непрекъснато управлението на автомобила. Въз основа на изложеното въззивният съд приема, че водача на специалния автомобил „Ивеко“ – Р. М. има вина за настъпване на произшествието и следователно са налице основания за ангажиране отговорността на ответното дружество, застраховало гражданската отговорност на делинквента.

При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.

От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира се установява, че ищцата вследствие на произшествието е получила мекотъканни увреждания, изразяващи се в хематом в лявата хълбочна област, на лявата и дясна подбедрици, контузия в поясната област; увреждания на кости на скелета - фрактури на пето, седмо и осмо ребра вляво; фрактура на дясната малкопищялна кост /фибула/ в горната й трета, както и усложнение на травмата на дясната подбедрица, изразяващо се в развитието на флеботромбоза. По повод причинените травматични увреждания пострадалата е била подложена на консервативна терапия. По делото липсва медицинска документация за състоянието на пострадалата след приключване на възстановителния период, който при този вид травми е в рамките на около 2-3 месеца, поради което експертизата е приела, че е налице пълно възстановяване. Експерта устатновява също така, че в медицинската документация няма предписана рехабилитация или физиотерапия от специалист, която да не е била прилагана от пострадалата. Травмите са от естество да отшумят, като настъпи пълно възстановяване на пострадалата в рамките на посочения по-горе възстановителен период.

От показанията на разпитания пред първоинстационен съд свидетел Н. Д., дъщеря на ищцата, чиито показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК се установява, че след 3 изписването й от болницата, движенията на пострадалата били много трудни, имаше нужда от помощ, не можеше да ляга, не можеше да се изправя, заради счупените ребра, кракът й беше отекъл. Било проведено лечение, вследствие на което леко се подобрило състоянието на крака, но като го натовари си остана травма и продължава да си я боли. Преди произшествието майка й не работела, тъй като е пенсионер от доста време, ходела като пенсионер на работа в първите години, но в последните години не. Установява, че много трудно се възстановила майка й, все още й е трудно и ходенето, дало й отражение много тази катастрофа и на сърдечно-съдовата система и на психическата система, въобще съвсем друг човек е от тогава насам. Преди това била дейна жена, излизала, ходела в пенсионерския клуб, на срещи с приятелки пенсионерки, на екскурзии, но оттам нататък вече й е сложно.

Сега й станало по-трудно излизането, придвижвала се бавно, защото я боли кракът и не е това, което беше, но доста време й отне да се възстанови от счупените ребра и крака.

Сведителката я обслужвала, като я обличала, слагала й вечерно време памперси, защото нощно време не можеше да става да ходи до тоалетна. Сутрин за тоалет й помагала, за домакински задължения вкъщи - готвене, прахосмукачка, такива неща, всъщност свидетелката се пренесла при нея. След катастрофата майка й ползвала бастун, след като почнала да се раздвижва вече, да се движи, защото не можела постоянно да лежи.

С оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените неимуществени вреди и след като съобрази, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП - септември 2022 г., лимитите на отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, намира, че сумата от 40 000 лева адекватно ще обезщети причинените от ищеца неимуществени вреди.

При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване, повдигнато с жалбата на ответника относно наличието на принос за настъпване на вредите на посоченото основание.

За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.

В настоящия случай по делото не се установи ответната страна да е релевирала като основание за съпричиняване липса за проведена рехабилитация от страна на пострадалата и 4 по този начин да се е увеличило времето за оздравяване. Такова е въведено едва с въззивната жалба. На самостоятелно основание такова възражение е неоснователно, той като от събраните по делото доказателства не се установява, на пострадалата да е предписана такава рехабилитация, която тя да не е провела. Изложеното дава основание да се приеме, че пострадалия ищец не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и не е валице дъпричиняване.