Решение № 670 от 05.10.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 670 гр. П., 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Я.П.Д. при участието на секретаря А.П.С. като разгледа докладваното от Я.П.Д. Гражданско дело № 20261720106837 по описа за 2026 година

Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

По изложените в исковата молба обстоятелства, ***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, е поискало да бъде установено по отношение на М. И.

В. с ЕГН: **********, възникало на основание неизпъление на Договор за потребителски кредит № ***, вземане в размер на 601.53 евро (шестстотин и едно евро и 0.53 цента), представляващо частична претенция от цялото задължение, уговорено съгласно Договора за кредит за Неплатена падежила главница в размер на 601.53 евро, дължима от вноска № 6 с падежна дата 05.04.2025 г. до вноска № 18 с падежна дата 05.04.2026 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в Съда (13.05.2026 г.) до изплащане на вземането, както и да бъде осъдена М. И. В. с ЕГН: **********, да заплати на ищцовото дружество неизпълнено задължение, представляващо частична претенция от цялото задължение, уговорено съгласно Договор за потребителски кредит № *** в общ размер на 1604.64 евро (хиляда шестотин и четири лева и 0.64 цента), от които: Неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 744.85 евро (седемстотин четиридесет и четири евро и 0.85 цента), дължимо от вноска № 6 с падежна дата 05.04.2025 г. до вноска № 18 с падежна дата 05.04.2026 г.; Неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 335.79 евро (триста тридесет и пет евро и 0.79 цента), дължимо от от вноска № 6 с падежна дата 05.04.2025 г. до вноска № 18 с падежна дата 05.04.2026 г.; Неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“ в размер на 441.12 евро 1

(четиристотин четиридесет и едно евро и 0.12 цента), дължимо от вноска № 6 с падежна дата 05.04.2025 г. до вноска № 18 с падежна дата 05.04.2026 г.; Лихва за забава в размер на 82.88 евро (осемдесет и два евро и 0.88 цента), дължима от 06.02.2025 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 12.05.2026 г. ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в Съда (13.05.2026 г.) до окончателното изплащане на задължението, както и присъждане на направените разноски в настоящето производство.

Ответницата е подала отговорна исковата молба, като оспорва исковете по основание и размер и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Наведени са доводи, че договора за кредит е нищожен, поради неравноправни клаузи, уреждаща размера на ГПР .

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложените по делото писмени доказателства от ищцовата страна, които не се оспорват от ответната страна се установява, че на 17.10.2024 г. е сключен Договор за потребителски кредит № *** между „***” ЕООД, като кредитор и М. И. В., като длъжник.

Договорът е бил сключен при следните параметри: Сума по кредита: 5000.00 лева или 2556.46 евро; Срок на кредита: 36 месеца; Размер на вноската: 122.28 евро; Годишен процент на разходите (ГПР): 49.23 %; Годишен лихвен процент: 41%; Лихвен процент на ден: 0.11%; Общо задължение по кредита: 8610.01 лева или 4402.23 евро.

По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 1150.56 евро; Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 1508.48 евро; Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 73.86 евро. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: Общо задължение:

13810.01 лева или 7060.95 евро; Общ размер на месечна вноска по договора: 196.17 евро;

Дата на погасяване: 5 ден от месеца

Общият размер на договорното възнаграждение по кредита е предварително определен в погасителния план. Страните са се споразумели договорното възнаграждение по кредита, което възниква за клиента, като задължение към деня на отпускане на кредита, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план.

Ищцовата страна твърди, че неизплатеното падежирало договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер на 744.85 евро, дължимо от вноска № 6 с падежна дата 05.04.2025 г. до вноска № 18 с падежна дата 05.04.2026 г.

Впоследствие погасителният план се е увеличил с една вноска - от 36 вноски до 39 вноски, поради факта, че по ДПК №*** М. И. В. е поискала безплатно намаляване на вноски. Тази възможност М. И. В. е получила съгласно закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси" и ОУ към договора. Поради тази причина в погасителения план вноските нарастват до 39, като промяната на погасителния план е от дата 14.03.2025г.

М. И. В. е подала Заявление за промяна на погасителен план по ДПК № ***, с което 2 желаела да намали размера на 6 погасителни вноски до сумата от 192.65 лева /или 98.50 евро/ всяка, които по погасителен план се явяват №4, №5, №6, №7, №8 и №9. На 14.03.2025г. между страните по ДПК е сключен Анекс №1, с който се намалят горепосочените 6 погасителни вноски. Неразделна част и от този Анекс №1 е нов погасителен план с 39 погасителни вноски. Съгласно Анекс №1 К/1 се съгласява и задължава да изплаща кредита си по нов погасителен план, който представлява неразделна част от този анекс. К/1 заплаща на договорения падеж намалените вноски, а остатъкът на същите до пълния им размер се задължава да заплати в края на погасителния план.

Общият размер на задължението остава непроменен след намаляването на вноски.

Също така ищцовата страна твърди, че ответницата не е изпълнила задължението, което е поела по договора. Преустановила е плащанията на погасителните вноски, изпаднала е в забава, като е направила е следните плащания по заема:

На дата 04.11.2024 г. са платени 196.17 евро На дата 04.12.2024 г. са платени 196.17 евро На дата 02.01.2025 г. са платени 196.17 евро На дата 30.05.2025 г. са платени 51.13 евро На дата 01.07.2025 г. са платени 51.12 евро На дата 31.07.2025 г. са платени 51.13 евро На дата 29.08.2025 г. са платени 51.15 евро На дата 01.10.2025 г. са платени 51.16 евро На дата 31.10.2025 г. са платени 51.13 евро На дата 01.12.2025 г. са платени 25.57 евро На дата 23.12.2025 г. са платени 15.36 евро На дата 02.02.2026 г. са платени 30.00 евро Общата сума на направените плащания по ДПК *** е в размер на 966.26 евро.

От правна страна съдът намира следното :

Съдът счита, че с оглед възражението на ответната страна процесния Договор за потребителски кредит е изцяло нищожен а не само негови отделни клаузи.

В настоящия случай заявителят претендира присъждане на суми представляващи неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“ приоритетно становище на искането му и изплащане на потребителския кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга и неплатено възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ - право за едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента за целия срок на ДПК.

Така уговорените възнаграждения за допълнителни услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не представлява плащане за услуга, а прикрити разходи по кредита, с които би се достигнало до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.

Същевременно следва да се отбележи, че се твърди предварително заплащане на възнаграждението от потребителя, т. е., то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на услуги и без значение дали тази услуга ще бъде използвана. Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично ползване на такава.

Също така, следва да се има предвид и факта, че с оглед на естеството на част от посочените допълнителни услуги, на практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за 3 нещо, което страната има по силата на закона /правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски/.

Изложеното води до извод, че уговорките за закупуване на пакети услуги е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Затова следва да се отхвърлят исковете за осъждане на ответницата да заплати сумата от 451.40 лв. претендирана като неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“ и сумата от 1263.90 лв. - претендирана като неплатено възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ .

В Решение № 340 от 9.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1562/2025 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елена Арнаучкова е прието, че клаузи за „допълнителен пакет услуги“ са неравноправни, когато: липсва индивидуално договаряне; пакетът е предвиден в общите условия; възнаграждението се дължи независимо дали потребителят реално ще ползва насрещната престация; с него се причинява вреда на потребителя; чрез него се цели заобикаляне на закона относно допустимия ГПР.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло съдебната практика, според която, след като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания.

Целта на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Възнаграждението по допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, следва да бъде включено в ГПР, тъй като представлява допълнително възнаграждение за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, и платимо заедно с вноските по договора на заемодателя, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и се окачествява като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените плащания. Посочването на стойност, по-малка от действителната, която, освен това, драстично превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

4

По изложените по-горе съображения съдът намира, че договорът за заем е недействителен изцяло.

Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата сума на кредита като не дължи лихви и други разходи по кредита. Ищцовата страна е представила писмени доказателства, че е платила по кредита 650.00 лева или 332.34 евро. Както бе посочено по горе ищцовото дружество е посочило в исковата молба, че общата сума на направените плащания по ДПК *** е в размер на 966.26 евро. Тъй като страната признава неизгоден за нея факт, съдът приема същия размер за доказан по делото. Доколкото по договора ответницата е получила кредит в размер на 5000.00 лева или 2556.46 евро, при заплатена по договора сума от 966.26 евро, остава дължима сумата от 1590.20 евро. Съответно дължимата се главница от вноска 6 до вноска 18, така както е предявен частично иска, е в размер на 691.78 евро. Предвид това установителния иск за дължима главница в размер на 601.53 евро, представляващ частичен иск, се явява неоснователен, тъй като ответницата е заплатила сума надвишаваща претендираната частична главница за вноски от 6 до 18. Съответно осъдителните искове за осъждане на ответника да заплати суми в общ размер на 1604.64 евро представляващи неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 744.85 евро, дължимо от вноска № 6 с падежна дата 05.04.2025 г. до вноска № 18 с падежна дата 05.04.2026 г.;