Решение № 11721 от 15.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11721 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110164116 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Б. Х. Ч. е предявил срещу „К....." ЕАД отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК, с който се иска да се признае за установено, че не дължи на ответника сумата 2476, 75 лв., представляваща главница, сумата от 602, 77 лв., представляваща договорна лихва за периода от 30.06.2008 г. до 28.06.2010 г., ведно със законната лихва за периода от 28.06.2010 г. до окончателното плащане, и сумата от 161, 59 лв. разноски по делото, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 27.09.2010 г. по ч.гр.д. № .. г. по описа на СРС, 51 състав, въз основа на който е било образувано изп.д. № .. г. по описа на ЧСИ Н М.

Ищецът твърди, че на 27.09.2010 г. по ч.гр.д. № .. г. по описа на СРС, 51 състав, е бил издаден изпълнителен лист в полза на „БН..“ ЕАД за вземания по договор за кредит от 22.12.2007 г., въз основа на който на 04.02.2016 г. е било образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Н М. Смята, че вземанията по изпълнителния лист са били погасени по давност към датата на образуване на изпълнителното производство през 2016 г., поради което моли предявеният отрицателен установителен иск да бъде уважен.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че между „БН.." ЕАД (предишно наименование „Д..." АД), с универсален правоприемник "БН.. С.А.", клон България, в качеството му на Кредитор, от една страна, и Б. Х. Ч., в качеството му на Кредитополучател, от друга, е бил подписан Договор за кредит № CREX-...., съгласно който за Ч. е възникнало задължение срещу отпуснатата му в заем сума, да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по същия. Поради неспазване на поетия от ищеца ангажимент по сключения договор за потребителски кредит, предишният взискател е пристъпил към принудително изпълнение, за което е образувано изп. дело № .. г. по описа на ЧСИ Н М по молба на "БН.." и е приведен в изпълнение изпълнителният лист от 2010 г. Счита, че давността е прекъсната с образуването на изпълнителното дело, а след това нова давност е започнала да тече на 26.06.2015 г. Посочва, че в молбата си за конституиране от 28.08.2015 г. „К....." ЕАД е възложило правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ, с което действие давността е била прекъсната.

1

На 10.02.2016 г. изпълнителното производство е било прекратено и на същата дата въз основа на изпълнителния лист е било образувано ново изп.д. № .. г. по описа на същия съдебен изпълнител. Твърди, че за периода от 10.02.2016 г. до 26.04.2022 г. давността е прекъсвана многократно, като през този период не е било налице бездействие на кредитора.

С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземанията по изпълнителния лист до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземанията по давност, са били налице основания за спиране и/или прекъсване течението на давността.

От фактическа страна

От събраните по делото доказателства се установява, че с изпълнителен лист от 27.09.2010 г. по ч.гр.д. № .. г. по описа на СРС, 51 състав, ищецът Б. Х. Ч. е бил осъден да заплати на „БН..“ ЕАД следните суми: 2476, 75 лв., представляваща главница, сумата от 602, 77 лв., представляваща договорна лихва за периода от 30.06.2008 г. до 28.06.2010 г., ведно със законната лихва за периода от 28.06.2010 г. до окончателното плащане, и сумата от 161, 59 лв. разноски по делото.

На 24.03.2011 г. „БН..“ ЕАД е подало молба до ЧСИ Н М. По молбата е било образувано изп.д. № .. г. по описа на ЧСИ Н М.

На 03.06.2013 г. са били наложени запори върху банковите сметки на ищеца.

На 28.08.2015 г. ответното дружество „К.....“ ЕАД е подало до съдебния изпълнител молба с искане да бъде конституирано като взискател по реда на чл. 429 ГПК поради извършена цесия на вземанията по изпълнителния лист. Съгласно молбата към датата на прехвърляне на вземанията – 15.05.2015 г., вземанията са били в следните размери: 2476, 75 лв. главница; договорни лихви; 1726, 46 лв. законна лихва върху главницата и 383, 59 лв. съдебни разноски. Дружеството е представило по изпълнителното дело известие за доставяне на уведомлението за цесията, което се е върнало с отбелязване, че пратката е била непотърсена.

На 25.11.2015 г. новоконституираният взискател и ответник в настоящото производство е подал молба до съдебния изпълнител, с която е поискал съдебният изпълнител да пристъпи към принудително изпълнение като насрочи дата за извършване на опис на движими вещи, находящи се на адреса на длъжника.

На 02.02.2016 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземане на длъжника по друго изпълнително производство.

На 10.02.2016 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство по изп.д. № .. г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

На 10.02.2016 г. ответникът е подал молба до ЧСИ Н М за образуване на изпълнително производство за вземанията по процесния изпълнителен лист. По молбата е било образувано изп.д. № .. г.

На 19.04.2017 г. е бил наложен запор върху вземания на длъжника по банкови сметки.

На 04.10.2017 г., 09.10.2017 г., 19.06.2018 г., 05.11.2019 г. взискателят е подал молби 2 до съдебния изпълнител, с които е поискал извършване на принудително изпълнение чрез запор върху банкови сметки на длъжника, извършване на опис, оценка и публична продан на негови движими вещи.

На 29.11.2019 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземания на длъжника по банкови сметки.

На 22.04.2021 г. и 04.04.2022 г. взискателят е подал молби до съдебния изпълнител, с които е поискал извършване на принудително изпълнение чрез запор върху банкови сметки на длъжника, извършване на опис, оценка и публична продан на негови движими вещи.

На 21.05.2021 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземания на длъжника по банкови сметки.

На 14.02.2024 г. взискателят е подал молба, с която е поискал да бъде наложен запор върху банкови сметки на длъжника, както и върху вземанията му от финансови и платежни институции, и трудовото му възнаграждение, да бъде насрочена дата за опис на движими вещи.

На 14.02.2024 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки.

На 11.11.2024 г. е била издадена обезпечителна заповед по настоящето производство, с която е спряно изпълнението по изпълнителното дело.

От правна страна

Основният спорен въпрос по делото е прекъсната ли е и кога, респ. изтекла ли е погасителната давност за вземанията на ответника по издадения на 27.09.2010 г. изпълнителен лист. В тази връзка следва да бъдат съобразени задължителните разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г от 26.06.2015 г., ОСГТК на ВКС, съгласно които предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ прекъсва давността (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В тълкувателното решение е посочено, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, т.е. взискателят трябва със своите действия да поддържа висящността на исковия процес. С оглед на изложеното Върховният касационен съд е приел, че Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980г. следва да се счита за изгубило сила и давността да не спира по време на изпълнителния процес, тъй като кредиторът избира дали да действа като иска прилагането на нови изпълнителни способи или да бездейства. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване настъпва по силата на закона, без за това да е необходим изричен акт на съдебния изпълнител. Съгласно мотивите на тълкувателното решение нова давност тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

3

В Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, са дадени допълнителни разяснения в тази връзка, като е посочено, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г. При настъпила перемпция преди 26.06.2015 г. нова погасителна давност тече от настъпването на перемпцията съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г., ОСГТК

Отнесено към разглеждания случай, това означава, че с образуването на изпълнителното производство давността по отношение на процесните вземания е прекъсната и такава не е текла до 26.06.2015 г. по първоначално образуваното изп.д. № .. г. е настъпила перемпция на 24.03.2013 г., тъй като в двугодишен период от образуване на производството на 24.03.2011 г. не са били предприети изпълнителни действия. От датата на настъпване на перемпцията на 24.03.2013 г. обаче до датата на образуване на новото изпълнително производство на 10.02.2016 г. не е изтекъл период от пет години, поради което вземанията по изпълнителния лист не са се погасили по давност до датата на образуване на второто изпълнително производство.

В рамките на второто изпълнително производство липсва период от две години, в продължение на които да не са били предприети или поискани действия по принудително изпълнение, поради което в рамките нито е настъпила перемпция, нито е изтекла погасителна давност за вземанията. Взискателят ежегодно е и регулярно е подавал молби, с които е посочвал и изисквал от съдебния изпълнител предприемане на конкретни изпълнителни действия чрез налагане на запори върху различни вземания на длъжника, като са били налагани и запори върху негови вземания. За пълнота следва да се посочи и обстоятелството, че на 11.11.2024 г. е било допуснато обезпечение на предявените искове чрез спиране на изпълнението по процесното изпълнително дело, т.е. от тази дата е налице обективна пречка за извършване на действия, с които погасителната давност да бъде спряна или прекъсната, поради което погасителна давност не тече.