Решение № 1667 от 04.11.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1667 гр. Плевен, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря Марина Г. Ц. като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20244430104621 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по искова молба от АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от П.В. и Х.М., с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал. 1 от ГПК, с която е поискано да бъде признато за установено по отношение на М. Ц. Т., ЕГН **********, че същата дължи на АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:

***, представлявано от П.В. и Х.М. сума в общ размер от 767,23лв„ формирана както следва:

-500 лв.-главница;

-128,07лв.-договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от ***г. до 19.06.2020г.;

-139,16лв.-законна лихва за забава върху главницата за периода от 19.06.2020г. до 14.06.2024г., ведно със законовата лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на дължимите суми, както и направените съдебни разноски

Ищецът, чрез процесуалния му представител, искове.

1 поддържа предявените

Ответникът, чрез назначения поддържа писмения отговор. за особен представител адвокат,

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ЧГД е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец и против ответника е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Против заповедта за изпълнение в законовия срок по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника. След постъпилото възражение в срока по чл.415 ГПК, е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение. С възражение, подадено в законовия срок, ответникът е оспорил вземанията.

От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

За да бъдат уважени предявените искове , преди всичко следва да бъде установено наличието на облигационно правоотношение между страните по делото.

Ищцовото дружество не установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на твърдяното договорно правоотношение с ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Съгласно постоянна практика на ВКС (Тълкувателно решение № 142- 7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., II т. о., ТК и Решение № 137/02.06.2015 Г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о.), за да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор (цедентьт) трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането.

Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор (цедента), но не и съобщението, 2 извършено от новия кредитор (цесионера). С извършената от цедента Сити Кеш ООД цесия в полза на ищеца по делото АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, вземането на Сити Кеш ООД е преминало в полза на ищеца по делото като съвкупност, но то би могло да породи своето действие спрямо длъжника от момента на неговото уведомяване, съгл. чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от момента на съобщаването му за цесията. Съобщаването за направената цесия на длъжника до настоящия момент не е извършено. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от ищеца АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД за него не е било налице изискуемо вземане, поради ненадлежно и своевременно уведомяване на длъжника за цесията. Съгласно ТР 4/2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г„ ОСГТК, т. 4.г, изр. 3-4, когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника, както и че за издаване на заповед за изпълнение в полза на неговия частен правоприемник е необходимо последният да притежава същото качество. Връчването на съдебните книжа, ведно с приложеното към тях уведомление за цесията, по реда на чл 47, ал.5 от ГПК в хода на исковото производство, също не представлява уведомяване на длъжника, а назначаването на особен представител, който да представлява ответника по делото има за цел осигуряване на защита на интересите на същия в исковото производство, съгл. чл. 47, ал.6 от ГПК, но не води до надлежно уведомяване на самия длъжник. Действията на процесуалния представител в хода на образуваното исково производство не представляват редовно уведомяване на цедента до длъжника за извършената цесия. Получаването от назначения особен представител на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект (в този смисъл вж. решение № 74/27.07.2017 г. по в.т.д. № 154 по описа за 2017 г на БАС решение № 2350 от 7.04.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 5905/2016 г. и др.).

Въз основа на горното, съдът приема, че ищецът по делото не е носител на вземането и не е имал изискуемо спрямо ответника вземане, основано на Приложение №1 към Договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 13.01.2022г. Ищецът не е носител на права, произтичащи от Договор за паричен заем №******/***г, тъй като същият не е надлежно и при условията на чл. 99, ал.3 от ЗЗД прехвърлен и съобщен, съгласно твърдяната от ищцовото дружество цесия от 13.01.2022г., сключена между Сити Кеш ООД и АПС 3

БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД. Прехвърлянето на вземане /цесия/ е договор, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице. Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера, вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права. Тъй като цесията засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице - цедирания длъжник, се налага извършването на допълнително действие - съобщаване на длъжника за цесията - чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента - чл. 99, ал.3 от ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите лица - цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера. Като изпраща съобщение до длъжника, цедентът го информира, че вече не е кредитор, а такъв е цесионерът, комуто е прехвърлил вземането си.

Това означава, че между длъжника и цедента е прекратена облигационната връзка. В случая ответникът не е уведомен за извършената цесия.

Договорът за паричен заем №******/***г., ведно с приложените Общи условия за предоставяне на кредити, Приложение №1 към договора и Договор за предоставяне на гаранции, не е валиден. Не е доказано по безспорен начин от страна на ищеца наличие на валидно облигационно отношение между страните, няма достатъчно доказателства за валидно сключен Договор за паричен заем с приложенията към него. Процесният договор за паричен заем не съдържа каквито и да било данни, че представлява документ подписан чрез електронна платформа, нито видът, в който е представен, установява съвпаднали насрещни волеизявления на страните за сключването му, нито за осъществено електронно потвърждаване за встъпване в облигационна връзка при посочените в него параметри.

Не е доказано, че за ответника като заемател е възникнало задължението за заем по Договор за паричен заем №****** на ***г., липсва информация дали сумата е получена от ответника. В случай, че се докаже, че сумата е получена от него, не е доказано твърдението, че е налице неизпълнение от страна на М. Ц. Т. по договора в претендиралия размер. Към исковата молба не са представени доказателства, които да сочат по несъмнен начин, че ответникът е изпаднал в забава и не е заплатил суми в претендирания от ищеца размер. Липсват доказателства за размера на незаплатената част и на 4 какво основание е дължима тя. Ищецът твърди, че е сключил договор за прехвърляне на вземания и претендиранта сума като задължение на ответника е включена в него и подробно описана в какво се състои задължението, но от представените доказателства този факт не се изяснява по несъмнен начин.

Основателно е направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендиралата договорна възнаградителна лихва за периода от ***г. до 19.06.2020г., както и частично за претендираната законна лихва за периода от 19.06.2020г. до 13.06.2021 г. Съгласно чл. 111, б.”в” от ЗЗД с изтичането на тригодишната давност вземанията за лихви се погасяват. В конкретния случай ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК на 14.06.2024г. в PC-Плевен.

Следователно претендираната възнаградителна лихва е изцяло неоснователна, като погасена по даност, а претендираната законова лихва, начислена за периода от 19.06.2020г. до 13.06.2021г. също се явява погасена по давност.

От приложената към исковата молба извадка от приложение № 1 към Договор за цесия от 13.01.2022г. няма как да бъде доказано по безспорен начин, че именно процесното вземане попада в предмета на Договора за цесия.

Съгласно разпоредбата на чл.180 ГПК, посоченото „извлечение”, като частен документ, съставлява доказателство единствено за това, че лицето, което го е подписало е направило посоченото в него изявление, но това изявление не обвързва съда да приеме за установен твърдяния факт. Представената „извадка” от приложение № 1 към Договор за цесия от 13.01.2022г. не следва да се взема предвид и да се цени от съдебния състав. Тази „извадка” е негодно доказателство по смисъла на ГПК, тъй като направените в него изявления имат характера на свидетелски показания, а съгласно чл.164, ал.1, т.5 ГПК са недопустими свидетелски показания за установяване на писмени съглашения, в които страната, която ангажира показанията, е участвала. Не е доказано наличието на валидни договорни правоотношения с ищцовото дружество, както и че ответникът е клиент/потребител на същото.

На следващо място,

Договор за паричен заем №******/***г. противоречи и на чл.11, т.11 от ЗПК. Съдържащата се в Договора информация относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР и годишния лихвен процент, е най-обща, не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на 5 месечната вноска като части от главницата и лихвата. С Договора за паричен заем е налице заобикаляне не разпоредбите на ЗПК и уговаряне на по- висок лихвен процент от законно установения- чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На Заемателя е предоставен 3-дневен срок, за да изпълни изискванията на чл. 33, ал.1 от Общите условия, поради което Договор за паричен заем №******/***г., сключен между „Сити кеш” ООД и ответника, заобикаля разпоредбите на закона, което на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, води до неговата нищожност.

Сключеният между заемодателя и заемателя договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ответникът има качеството на потребител. С разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК (ДВ, бр. 100/2019г.) изрично е предвидено задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В съдебната практика - Решение № 50056 от 29.05,2023г. по т. д. №2024/2022 г., I Т. О. на ВКС, Решение № 59 от 20.05.2024г. по т. д. № 2695/2022 г„ II Т. О. на ВКС и др., е разяснено, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор, включително за приложението на нормите на чл. 22 и 23 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1 ЗПК, и чл. 33, ал. 2 ЗПК, имащи императивен характер.