Определение № 252 от 19.04.2022, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 252 гр. София, 19.04.2022 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Светослав Н. Николов като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно частно гражданско дело № 20221800500178 по описа за 2022 година Производството е образувано е по частна жалба на адв. С.Т. като пълномощник на М. ИВ. М. срещу определение №260060/31.01.2022 г., постановено по гр. д. № 1664/2020 г. по описа на Районен съд- Ботевград, с което е отхвърлена молбата на частната жалбоподателка – ищец в първоинстанционното производство с правно основание чл. 248, ал.1 ГПК за изменение на решение от 20.10.2021г. по цитираното дело, с което е определено всяка страна да понесе разноските, които е направила.

Изложила е съображения за това, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено, а вместо него се постанови съдебен акт, с който да се уважи искането за присъждане на разноски в полза на ищеца като основателно. Сочи, че в настоящето производство правилото за присъждането на разноски съобразно изхода на спора може да намери приложение пред първа инстанция независимо, от това, ч е с това решение не се разрешава със сила на присъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие на страните относно начина на упражняването на родителските права, признати и гарантирани от закона. Изразява несъгласие с мотивите на районния съд, с които доводите на жалбоподателката са приети за неоснователни.

Ответникът по жалба взема становище. В отговора си Ж.Х., чрез адв.

Ц.М. Д.- САК, оспорва същата като неоснователна. Счита, че разноски при спорна съдебна администрация не се дължат, а правилото на чл.78 ГПК е неприложимо в настоящата хипотеза.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на жалбоподателя, намира за установено от фактическа страна следното:

1

Производството пред районния съд е било образувано по иск с правно основание чл. 127, ал.2 и чл.127а, ал.2 СК за предоставяне упражняването на родителските права, определяне местоживеенето на детето, определяне на режим на лични контакти, за заплащане на месечна издръжка, така и за издаване на разрешение за издаване на детето на задграничен паспорт и разрешение да пътува в чужбина. .

С решение №260110 от 20.10.2021 г., постановено по гр. д. № 1664/2020 г. по описа на Районен съд- Ботевград, са предоставени упражняването на родителските права на майката, определен е режима на лични отношения между детето и бащата, местоживеенето на малолетното дете и е присъд ена месечна издръжка в размер на 200 лв. Иска в останалата му част над 200 лева до пълния претендиран размер от 300 лева е отхвърлен.

На основание чл.149 СК Ж.Х. е осъден да заплати на малолетното си дете, чрез неговата майка сумата от 1600 лева, представляваща издръжка за минал период- 01.04.2020 г. до 30.11.2020г., като е отхвърлил иска за издръжка за минал период за сумата над 1600 лева до пълния претендиран размер от 2700 лева.

На основание чл.127а, ал.2 СК е дал разрешение заместващо съгласието на бащата за издаването на задграничен паспорт на детето Л. Ж.Х., както и възможността за един месец през лятото, в който се осъществява режим на лични отношения между детето и баща му да пътува до всички страни от Европейския съюз, Норвегия, Черна гора, Швейцария, Турция, Сърбия, Северна Ирландия за срок от 5 години, като отхвърля искането за пътуването за срок над 5 г. до навършване на 18 години от детето.

С определение №260060/31.01.2022 г., постановено по гр. д. № 1664/2020 г. по описа на Районен съд- Ботевград, съдът се е произнесъл по молбата на жалбоподателката за изменение на решението в частта му за разноските, чрез присъждането в нейна полза на извършените пред първата инстанция разноски по реда на чл. 78ГПК, като е оставил без уважение същата.

Изложил е съображения, че правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не намира приложение в делата по чл. 127, ал. 2 и 127а, ал.2 СК, производството по ко ито имало характер на спорна съдебна администрация и разноските оставали в тежест на всеки от родителите, както са направени.

С оглед на изложеното, съдът направи следните правни изводи:

Молбата е била процесуално допустима с оглед изискването на чл. 248, ал.1 ГПК за подаването й в срока за обжалване на акта. По същество тя е неоснователна.

Производството по иск по чл. 127, ал.2 СК е такова по спорна съдебна администрация, при които правилата на чл. 78 ГПК за присъждане на разноски, не намират автоматично приложение. С претенцията по този иск не се признава или отрича съществуването на материални права, а само се оказва съдействие от съда за тяхното упражняване. Това производство се 2 осъществява само по съдебен път, дори и когато страните изразят съгласие по всички спорни въпроси и постигнат споразумение по смисъла на чл. 127, ал.1 СК, последното отново следва да бъде утвърдено от съда, за да бъде годно изпълнително основание. Липсата на съгласие дори и по един от елементите на този иск – местоживеене на децата, родителски права, лични отношение и издръжка, и сезирането на съда само с един от тези спорни въпроси, задължава последния да се произнесе служебно по всички тях, с цел уреждане в пълнота упражняването на родителските права.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при иск по чл. 127, ал. 2 и чл. 127а, ал.2 СК, правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата пред първата инстанция и това разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение.

За разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на присъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на детето, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка от страните трябва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В цитирания смисъл е определение № 385 от 25.08.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3423/2015 г., І г. о., ГК, постановено по реда на чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.

За пълнота следва да се отбележи, че има и съдебна практика, в която е застъпено противното становище, но в случая настоящият съдебен състав споделя тази, на която се позовава районният съд в обжалвания акт и е застъпена в множество други актове на ВКС.

С оглед горното ж албата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на М. ИВ. М. срещу определение №260060/31.01.2022 г., постановено по гр. д. № 1664/2020 г. по описа на Районен съд- Ботевград, с което е отхвърлена молба с правно основание чл. 248, ал.1 ГПК за изменение на решение от 20.10.2021г. по гр. д.

№ 1664/2020 г. по описа на Районен съд- Ботевград.

Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от 3 съобщаването му с частна жалба пред Върховен касационен съд при наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4