Решение № 1456 от 26.04.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1456 гр. София, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Г. АНД. К. като разгледа докладваното от Г. АНД. К. Административно наказателно дело № 20211110208680 по описа за 2021 година

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд – Наказателно отделение, I – ви състав , в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ КРУШАРСКИ

1 и при участието на секретаря Йоана Долдурова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 8680 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № 21-4332-005680 от 26.03.2021 г., издадено от началника на група към ОПП-СДВР, с което на ЛЮБ. АНГ. ЯН. е наложена глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, поддържа жалбата, със същите съображения и искания.

АНО, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по делото.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства съображенията на страните, приема за установено следното: и

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.

Административнонаказателното производство е било образувано на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, въз основа на постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура с изх. № 15509/24.02.2021 г. по описа на СРП.

Срещу жалбоподателя е съставено наказателно постановление № 214332-005680 от 26.03.2021 г., издадено от началника на група към ОППСДВР, за това че на 10.02.2020 г. около 18:47 часа, в гр. С., по бул. Б. ш. управлява лек автомобил Ш.О. с рег. № ..............., с посока на движение от Северна скоростна тангента към АМ Х., и при извършена проверка на връзката с Околовръстен път е било констатирано, че управлявания автомобил е със служебно прекратена регистрация, от 25.12.2019 г., на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, 2 поради което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя му е била наложена глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС, за срок от 6 месеца.

Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както в прекарителното постановление на СРП, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена сила. Тези констатации (в постановлението на СРП и НП), подлежат на доказване с всички допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и това следва наймалкото от конституционно установения принцип на презумпцията за невиновност.

Съдът намира, че приетите в НП фактически положения се установяват от наличната доказателствена съвкупност, приобщена на по надлежния ред по делото.

От показанията на свидетелите К.П. (л. 26-27 от ДП) и Статко Драгатев (л. 31-32 от ДП), се установява, че на процесните време и място, жалбоподателят е управлявал лек автомобил, за който е било установено, след проверка, че е със служебно прекратена регистрация.

От показанията на свидетеля О. М. (л. 43-44 от ДП), се установява, че процесният лек автомобил е бил закупен на негово име, но сделката е била предназначена за жалбоподателя Л.Я., тъй като Я. е дал парите за закупуването на автомобила и автомобилът е бил във владение и ползван единствено от жалбоподателя; че по време на сделката нотариуса им е разяснил, че автомобилът следва да бъде заявен за нова регистрация пред органите на МВР, тъй като в противен случай, същият щял да бъде служебно дерегистриран; че след изповядването на сделката свидетелят М. е дал всички документи на жалбоподателя и последният не го е търсил след това.

Посочените доказателствени източници са логични, обективни, непротиворечиви, и кореспондиращи помежду си, поради което и съдът ги кредитира като достоверни и ги съобрази при формиране на вътрешното си убеждение.

С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

3

При издаване на наказателното постановление (НП) не са допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени чл. 52-58 от ЗАНН.

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна страна, нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред (същото е било със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП).

Нарушението е извършено от жалбоподателя с форма на вината пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, и е целял неговото извършване. С оглед на това, че се касае за „формално” нарушение (такова „на просто извършване”) не е необходимо наличието на представи в съзнанието на дееца за общественоопасните последици на деянието.

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя и неговия защитник за липса на умисъл. Конкретиката на настоящия случай, не сочи на подобно обстоятелство, изключващо вината. Така например от показанията на свидетеля М. се установява, че той е бил само подставено лица при извършване на сделката – защото парите за закупуването на автомобила са били дадени от жалбоподателя, който единствено е ползвал лекия автомобил; че документите за автомобила са били предоставени от свидетеля на жалбоподателя веднага след сделката; че нотариуса им е разяснил, че ако автомобила не се пререгистрира същият ще бъде дерегистриран служебно (впрочем това е законова разпоредба, а жалбоподателят като водач на МПС е длъжен да знае закона и както е добре известно незнанието на закона, не е извинително и не може да обоснове отпадане на административната отговорност). При всички тези обстоятелства установени по делото, се налага извод, че жалбоподателят е бил наясно, че автомобила не е пререгистиран след сделката и неизбежна последица от това е била неговата служебна дерегистрация. Впрочем предаването на документите за автомобила от мнимия собственик на жалбоподателя е направило невъзможно свидетеля М. да отиде и да заяви автомобила за регистрация в органите на МВР. При това положение се налага извод, от доказателствената маса по делото, че жалбоподателят е формирал представи в 4 съзнанието си, че управлява автомобил, който не е своевременно пререгистриран в МВР и същият е с прекратена регистрация, т.е. без валидна регистрация (в същия смисъл е и Решение № 6451/08.11.2021 г., по адм. дело № 7752/2021 г. на АССГ, 17-ти кас. Състав). Поради тези съображения оплакванията на защитата в обратен смисъл се явяват неоснователни.

При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО е наложил предвиденото в санкционната част на нормата наказание, като същото е било индивидуализирано в предвидения от закона минимум (лишаването от правоуправление е в минимален размер, а глобата е близост до минимума), поради което същото не следва да бъде допълнително намалявано. Така определените по вид и размер наказания биха могли да постигнат целите на наказанието в най-пълна степен.

В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя (по делото не са установени, нито многобройни, нито е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, които да сочат на нетипично ниска обществена опасност на нарушителя или на извършеното нарушение), както и от другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.

С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното постановление, като правилно - законосъобразно и обосновано, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-005680 от 26.03.2021 г., издадено от началника на група към ОПП-СДВР, с което на ЛЮБ. АНГ. ЯН. е наложена глоба в размер на 300 лева и лишаване от право 5 да управлява МПС, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Софияград в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6