Решение № 400 от 05.06.2023, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 2370/2022
- Вид
- Решение № 400
- Подписан
- 05.06.2023
- В сила
- 28.11.2023
- Състав
- Велизар Тодоров Бойчев
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.128, т.2 · Кодекс на труда
- чл. 245, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.270, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.414, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 8, ал.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 400 гр. Русе, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Велизар Т. Бойчев при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева като разгледа докладваното от Велизар Т. Бойчев Административно наказателно дело № 20224520202370 по описа за 2022 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
„Мега ел”ЕООД- с.Казичене, обл.София е подало жалба против наказателно постановление №23-2200631 от 29.11.2022г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда”- гр.София, с което на основание чл.414, ал.1 във вр. чл.128, т.2 от КТ на търговеца е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000лв.
Жалбоподателят излага съображения, че не извършил нарушението , тъй както не дължи възнаграждение на работника си, поради неявяването на последния на работа и неполагането от него на труд. Също твърди, че актовете от досъдебното производството по делото са издадени от органи без нужната компетентност за това, което ги прави незаконосъобразни и съответно иска отмяната на наказателното постановление.
Ответникът по жалбата твърди, че наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
РРП не взема становище по жалбата.
Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
1
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
На 6.07.2009г. между свид.И. И., в качеството му на работник, и „Ел”ЕООД- гр.Русе, като работодател, бил сключен трудов договор, по който И. полагал труд без прекъсване до процесните събития.
„Ел”ЕООД- гр.Русе и „Мега ел”ЕООД- с.Казичене, обл.София си партнирали, като си помагали при изпълнението на различни техни дейности.
Във връзка с изпълнение на договор №50-2/20.08.2021г., с възложител ”ЕлектроразпределениеСевер”АД, изпълнителят „Мега ел”ЕООДс.Казичене, обл.София следвало да извърши строително монтажни работи по изграждане и ремонт на съоръжения и елементи от електроразпределителната мрежа, собственост на възложителя, в Обособена позиция 2 за Област- Русе.
За изпълнение на тази задача, предвид мястото на извършването - района на гр.Русе, жалбоподателят решил да наеме работници на „Ел”ЕООД- гр.Русе със съгласието на последните. За изпълнение на дейностите, свързани с представения предмет на цитирания договор, управителят на „Мега ел”ЕООД- с.Казичене, обл.София издал заповед №103/11.10.2021г., с която определил състав от девет души, сред които свидетелите И. И. и С. Д. и лицата С.К., С.С-., В. Т., П.А., А.С., Д. Д. и Р.И.. На 18.10.2021г. работодателите на свид.И.- „Ел”ЕООД- гр.Русе му наредили да подпише трудов договор №1171 от същата дата между него, в качеството му на работник, и „Мега ел”ЕООД- с.Казичене, обл.София, като работодател, съгласно който въззивникът възложил на свид.И. да изпълнява длъжността монтажник електрооборудване с основно трудово възнаграждение 150лв. и работно време два часа на ден, като трудовото възнаграждение следвало да се изплаща от 20-то до 30-то число на месеца, следващ отработения месец.
Трудовият договор се сключил до завършване на определената работа и работникът се задължил да постъпи на работа веднага. За м. октомври 2021г. на свид.И. било начислено трудово възнаграждение от жалбоподателя за 10 действително отработени дни, за м. ноември 2021г. му било начислено трудово възнаграждение за 22 отработени дни, за декември на 2021г. било начислено трудово възнаграждение за 17 отработени дни и за м. януари 2022за 20 работни дни. Нито едно от тези възнаграждения не било платено на свид.И.. Трудовото правоотношение между жалбоподателят и свид.И. било 2 прекратено на със заповед на работодателя от 27.06.2022г.
На 28.01.2022г. свид.И. претърпял трудова злополука, за което му било изплатено обезщетение от средствата на държавното обществено осигуряване. ТП на НОИ- Русе извършило проверка на свид.И. по спазването на осигурителното законодателство. Във връзка с нея били изискани документи от „Мега ел”ЕООД- с.Казичене, обл.София, касаещи трудовото им правоотношение с И. и наказаното дружество представило на НОИ присъствени форми за периода м.януари- м.юни 2022г., дневник на болничните листи и разплащателни ведомости на дружеството за периода м.януари- м.юни 2022г. От последните първични документи било видно, че в разплащателната ведомост и присъствената форма за м.януари 2022г. И. е отразен с пълен отработен месец, за който, според представена разчетноплатежна ведомост, му било платено трудово възнаграждение. В разплащателната ведомост и присъствената форма за м.февруари 2022г. И. е отразен с 20 работни дни в неплатен отпуск. В разплащателната ведомост и присъствената форма за м.март 2022г. И. е отразен с 22 работни дни в неплатен отпуск. В разплащателната ведомост и присъствената форма за м.април 2022г. И. е отразен с 19 работни дни в неплатен отпуск. В разплащателната ведомост и присъствената форма за м.май 2022г. И. е отразен с 19 работни дни в неплатен отпуск. В разплащателната ведомост и присъствената форма за м.юни 2022г. И. е отразен с 19 работни дни в неплатен отпуск. Нито един от представените неплатени отпуски И. не бил искал. Проверката на НОИ завършила с разпореждане №РВ-3-1701182996/18.08.2022г., с което на свид.Илеиев било разпоредено да върне изплатеното му обезщетение за трудова злополука, поради това, че не представил на „Мега ел” Е О ОД - с.Казичене, обл.София, като втори работодател, болничните си листи за периода 28.01.2022г.- 6.06.2022г. и поради това получил от тях трудово възнаграждение за м.януари 2022г.
Свид.И. подал жалба на органите на трудовата администрация, които образували проверка по случая, приключила с ауан, с който било поставено началото на настоящото производство. С молба на основание чл.58г, ал.1 от ЗАНН наказаното дружество поискало сключване на споразумение за прекратяване на административнонаказателното производство, което им било отказано от ИА”ГИТ”.
3
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства- ведомости, трудов договори, протоколи от проверки, разпореждания, наказателни постановления, заповеди и разпита на свидетелите по делото.
С изложеното във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.414, ал.1 във вр. чл.128, т.2 от КТ, тъй като за периода 31.12.2021г.- 29.11.2022г. в гр.Русе, като работодател, не изпълнил задължението си да изплати възнаграждения на работника си И. В. И. за м.ноември 2021г. Жалбоподателят е годен субект на нарушението, тъй като се явява работодател по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби към КТ, като лице, което наема работници по трудово правоотношение. С даденото бездействие дружеството нарушило трудовото законодателство, тъй като именно там е уредено задължението на работодателя да плаща възнаграждение за положения от работниците му труд. Възнаграждението не е платено, тъй като съгласно чл.270, ал.3 от КТ то се изплаща по ведомост, каквато по делото има, но не е подписана от работника. Изплащането на възнаграждението по предвидения в закона ред е форма за валидност и съответно само направено по този начин това плащане има вид на възнаграждение. Съгласно чл. 245, ал.1 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, а според чл. 8, ал.2 от КТ добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното. В случая за оборване на представеното законово предположение са представени преписи от Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, водена от въззивника за м.ноември, в която свид.И. не фигурира, като инструктиран, от което се извежда неприсъствието му на работа. Съдът приема коментираното доказателства като крайно ирелевантно за делото. На първо място видно от присъствената форма на предприятието, представена по делото, то има 101 работници през м.ноември 2021г. Инструктажната книга касае средно около 15 от тях, т.е. касае инструктаж на работници от изолирана част от предприятието, участващи в работна единица от него, с която И. няма никаква връзка. Работната група, присъстваща в Книгата, е съставена само от строителни работници и багеристи, т.е лица нямащи отношение към основния предмет на дейност на дружеството и към длъжността на свид.И.- монтажник електрооборудване. Т.е., 4 той не е част от инструктираната бригада, за да се приеме, че следва да участва в техния инструктаж. Тук следва да се отбележи, че никой от работниците, включен в състава на групата, натоварена със извършване на задачата по договор №502/20.08.2021г., с възложител ”Електроразпределение- Север”АД, във връзка с която изобщо е бил сключен трудовия договор на И. с наказаните, не присъства в работната единица, за инструктажа на която е представена извадка от книгата, което означава, че този инструктаж е специфичен само за част от работниците на дружеството. Според присъствените форми, коментар на които следва, свид. С. Д. и лицата С.К. и С.С-. от групата на И. са били на работа, но не са инструктирани според тази книга, което отново сочи, че тя се отнася за работници с различна от тяхната длъжност. Представени са по делото и присъствени форми за м.ноември 2021г. на работниците на „Мега ел”ЕООД, от които е видно, че шест от работниците, определени със заповед №103/11.10.2021г. на управителя на въззвника за изпълнение на договор №50-2/20.08.2021г. с ”ЕлектроразпределениеСевер”АД не са присъствали на работа- И. И., В. Т., П.А., А.С., Д. Д. и Р.И..
Следвайки смисъла на документираното, само трима от определените със заповед №103/11.10.2021г. са изпълнили дейностите по договора №50-2/20.08.2021г. с ”Електроразпределение- Север”АД, всички те посочени за ръководители в същата заповед, което е абсурдно. Всички тези съждения водят до недостоверността на представената присъствена форма, поради което съдът не й дава вяра. Освен изложеното, компрометирано е цялостното документиране на процесното предприятие, което води до извод за недобросъвестност в трудовите им отношения и по отношение на документирането въобще. Пред органите на НОИ, видно от разпореждане №РВ-3-17-01182996/18.08.2022г., въззивникът представил платежна ведомост, че е платил на свид.И. възнаграждението му за м.януари 2022г., довело до налагането да възстанови полученото обезщетение за трудова злополука. На органите на ГИД процесното дружество представило платежна ведомост, приложена по делото, от която е видно, че не е платил това възнаграждение, каквато е и позицията му през цялото производство, твърдейки че причина за това е самоотлъчката на И.. Тези „несъответствия” в документите на наказаното лице, касаещи един и същ факт, водят на извод за незачитане на установения ред. Последният правен извод на съда се подкрепя и от хронологията на заповед №103/11.10.2021г. на управителя на въззивника, с която свид.И. е определен в състав на група за извършване на дейности на „Мега ел”ЕООД, която заповед предшества формалните отношения на предприятието с И., установени 5 със сключения с него трудов договор една седмица по- късно. Крайно нелогично е поведението на наказаното дружество да начислява трудови възнаграждения на лице, което не полага труд при тях, в различни и конкретни размери за четири месеца, след което да го завежда в неплатен и непоискан от него отпуск за пет месеца, вместо да реализира законовите си права и да прекрати отношенията си с него. Ведомостта за работни заплати е първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч и тя се издава задължително и само въз основа на форма, в която е посочено колко дни е присъствал работникът на работа. Още след изтичане на датата на първия месец, когато работникът е следвало да получи работната си заплата, работодателят е трябвало да коригира първата начислена сума, ако според присъствената форма лицето не се явявало на работа. В случая не само няма корекция за първия месец, а са начислени още три работни заплати. Индиция за това, че свид.И. действително е полагал труд в „Мега ел”ЕООД, са конкретните размери на трудовите възнаграждения за периода на работа и конкретните, различни за всеки месец, действително отработени дни- за м. октомври 2021г. начислено трудово възнаграждение 71.43лв. за 10 действително отработени дни, за м. ноември 2021г. начислено трудово възнаграждение 150лв. за 22 отработени дни, за декември на 2021г. начислено трудово възнаграждение 150лв. за 17 отработени дни и за м. януари 2022- за 20 работни дни възнаграждение 150лв.