Определение № 4144 от 21.03.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4144 гр. София, 21.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20241100503086 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 577 от ГПК.

Образувано е на 15.03.2024г. по жалба вх.№

18-00014/26.02.2024г. по регистъра на Агенция по Вписвания, депозирана от СБС.“ЕООД, ЕИК **** срещу Определение № 128/07.02.2024г. на съдия по вписвания при СРС, с което е отказано исканото със заявление вх. № 7440/07.02.2024г. за отбелязване на Определение № 267158/14.12.2023г. по гр.д. № 704/2017г. на СГС по искова молба , вписана по вх.рег. № 2775/2017г., акт 152, том 1/2017г. за имотите в гр. София, ул. **** с идентификатори ***.; ***; 50/100 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***. Навело и твърдения, че имал правен интерес от вписването защото е собственик на имотите, Определението с което се допускало изменението на исковете реално прекратявало производството по отношение на тези имоти. Не бил страна по съдебното дело, след отказа неколкократно подавал молби до ищеца КПКОНПИ да извърши съответното отбелязване, но това не било направено. За отразяване на отбелязването било достатъчно заверен препис от определението не била нужна молбата за изменение, но с жалбата представял и молбата. Не било необходимо нарочно съпроводително писмо от СГС за това вписване, заповедта на Председателя на СГС била за улеснение на процедурата по вписване, но не можела да въвежда изисквания, каквито нормативната уредба не поставяла.

Съдът като обсъди доводи на жалбоподателя, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх.№ вх. № 7440/07.02.2024г. СБ-С.“ЕООД е поискало отбелязване на Определение № 267158/14.12.2023г. по гр.д. № 704/2017г. на СГС по искова молба , вписана по вх.рег. № 2775/2017г., акт 152, том 1/2017г. за имотите в гр. София, ул. **** с идентификатори 1

***.; ***; 50/100 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***

Със заявлението е представен документ за внесена държавна такса от 10лв. , пълномощно заверен препис от определение от 14.12.2023г. с което е допуснато изменение на исковете на КПКОНПИ срещу М.И.-К.-И., Б.Н.И. и „Медицински център по дерматология и естетична медицина П.Д.“ЕООД, като същата да е счита за заявена за отнемане на на 527 000лв. като левова равностойност на придобити и апортирани в капитала на дружеството недвижими имоти идентификатори ***.; ***; 50/100 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, отчуждено след края на проверявания период с нотариален акт № 17, том 1, рег. № 343, дело № 2615/2016г. Със заявлението е представен нотариален акт № 16/01.02.2016г., том 1 рег. № 337, дело 11/2016г., вписан с вх.рег. № 4160/01.02.2016г., съгласно който Р199“ЕООД е продало на СБ-С.“ЕООД имоти на ул. **** с идентификатори, като следва: ***.; ***; 50/100 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***.

По делото се намира и исковата молба вх. № 6241/18.01.2017г. вписана в АВписвания вх. рег. № 2772, акт 152, на която няма отбелязване за събрана такса за вписването.

С Определение съдия по вписвания при СРС е отказал отбелязването на определението, приемайки че дължима държавна такса е повече от 10лв., а такава не е внесена; нямало прекратяване на делото, а имало изменение на исковете и за отбелязването следвало да се представи оригинал на молбата за изменение на исковете или заверен от съда препис на същата, не било представено и съпроводително писмо за вписването съгласно Заповед от 2009г. на Председателя на съда.

При така установеното съдът намира от приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 577 вр. с чл. 569, т. 5 от ГПК отказът да се извърши нотариално удостоверяване, каквото е вписването, отбелязването и заличаването му, може да се обжалва пред окръжния съд.

В конкретния случай жалбата е депозирана в срок, като доколкото е насочена срещу отказ за вписване на удостоверение по чл. 263г от ТЗ, то съдът приема, че съобразно чл. 577 вр. с чл. 569 от ГПК същата е насочена срещу подлежащ на обжалване акт и като такава е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдията по вписвания може да откаже да извърши действия по вписвания само ако: представения акт не подлежи на вписване (чл. 32 а от ПВп), което следва от съдържанието му; ако не е местно компетентен (чл. 570 от ГПК и чл. 7 от ПВп); ако формата на акта не отговаря на изискванията на закона , за който извод се изхожда от съдържанието на този акт; ако актът няма необходимото съдържание кат не позволява идентифициране на страни и на имот; ако не е внесена дължимата държавна такса; ако не е представена данъчна оценка или скица за имотите, а такива са необходими; ако не са представени доказателства за изпълнени изисквания на други закони, какъвто 2 е чл. 264 от ДОПК изискващ представяне на декларация от праводателя при прехвърляне/учредяване на вещни права върху недвижими имоти, апортни вноски, ипотека, особен залог върху такива. (В този смисъл т. 6 от ТР № 7/25.04.2013г. по тълк.д. № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно чл. 11 вр. с чл. 4 от Правилника за Вписвания /ПВп/ вр. с чл. 114 вр. с чл. 112 от Закона за собствеността трябва да бъдат вписани или отбелязани искови молби, с които се оспорват сделки за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти, собствеността върху имотите.

Съгласно чл. 12 от ПВп., за да се извърши вписването или отбелязването по чл. 11, представя се подадената в съда искова молба, по която е събрана държавна такса за образуване на дело, както и препис или препис-извлечение от молбата; вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, като се нанася накратко петитумът на исковата молба по съответната персонална партида

Съгласно чл. 13 от ПВп. Заличаването на вписването, отелязването по чл. 12 от ПрВв става, като в партидната книга се отбележи съдебният акт, с който се постановява заличаването или с който се прекратява производството по образуваното дело.

Съгласно чл. 3, ал.1 от Тарифата за държавните таксите, събирани от АВписвания /Тарифата/ за извършване на отбелязване, за заличаване и за подновяване на вписване се събира половината от събраната такса за вписване.

Съгласно чл. 2 от Тарифата За вписване на подлежащи на вписване актове и документи се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът, или върху цената на иска в размер 0,1 на сто, но не помалко от 10 лв. Когато цената, по която е таксуван документът, не е указана, таксата се определя върху оценка, определена по реда на приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси.

В конкретния случай не е установено да е събрана държавна такса за вписването на исковата молба на КПКОНПИ. С определението си съдията по вписванията е посочил, че КПКОНПИ е освободен от задължение за внасяне на такава за вписване на изменението на иска, но доколото молителят бил 3то лице, то той следвало да плати такса. При така направените констатации и изводи на съдията по вписвания съдът пирема, че такса за вписването на исковата молба сне е била събрана от АВписвания. Това обаче не означава че искането на молителя от 07.02.2024г. също е освободено от задължението за плащане на такса. Освобождаването е с оглед на субекта, в случая СБС.“ЕООд не попада сред кръга лица, които нямат задължение за внасяне на такса за вписванията, които иска. Тази такса се определя като ½ от 0,1 на от данъчната оценка на имотите, за които се иска отбелязването да бъде направено. Внесената от СБ-С.“ЕООД такса от 10лв. е значително по-малка.

Този извод следва при съобразяване на цената на имотите, посочена от КПКОНПИ и данъчната оценка на съпоставими с посочените от молителя имоти към 2016г. Така съдът приема, че правилно е пирето от съдията по вписвания, че дължима такса не е внесена и е отказал да извърши исканото 3 отбелязване.

Следва да се посочи, че не е установено СБ-С.“ЕООД да е собственик н а ***.; *** и 50/100 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, и така да е лице с правен интерес да иска заличаването на вписването на исковата молба за тези имоти. Представеният нотариален акт № 16/2016г. сочи СБ-С.“ЕООД за собственик на други имоти – тези с идентификатори ***.; *** и 50/100 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***. Следва да се посочи, че в молбата по чл. 214 от ГПК и в определението от 14.12.2023г. на СГС за процесните имоти се сочи, че са отчуждени с друг нотариален акт - № 17/2016г., а той не е представен по делото.

При така възприето съдът приема , че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 18-00-014/26.02.2024г. по регистъра на Агенция по Вписвания, депозирана от СБ-С.“ЕООД, ЕИК **** срещу Определение № 128/07.02.2024г. на съдия по вписвания при СРС, с което е отказано исканото със заявление вх. № 7440/07.02.2024г.

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението при условията на чл. 274 и чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4