Решение № 5711 от 04.09.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5711 гр. София, 04.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-24 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любка Голакова при участието на секретаря Камелия В. Славкова като разгледа докладваното от Любка Голакова Гражданско дело № 20231100111314 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищeцът – М. Г. Т. твърди, че с ответника са брат и сестра и единствени наследници по закон на Г.Х. Т., който е оставил в наследство два недвижими имота: апартамент №ВВ – 1 с идентификатор *** и неурегулирано празно място с площ от 1 200 кв. м., заедно с построената в него паянтова жилищна сграда, находящо се в с. Калугерово, община Правец, извън регулация и извън блока на ТКЗС, със съседи: дере, път и блок на ТКЗС.

На 25.11.1994г. е сключен договор за доброволна делба между страните, като в дял на ответника е поставен първият имот, а вторият – в дял на ищцата. От 1991г. ищцата, заедно с двете си деца живее в апартамента и до днес. След сключване на посочения договор между страните ответникът е заминал за Канада. През 2005г. при разговор между страните, ответникът е казал, че не се интересува от апартамента. Ищцата твърди, че от 1991г. до настоящия момент тя заплаща данъците за имота, ремонти за общите части на сградата и за апартамента, като осъществява владение на същия и на това основание е придобила правото на собственост върху него. Моли да се постанови съдено решение, с което да бъде признато за установено между страните, че ищцата е собственик на следния недвижим имот – апартамент №ВВ - 1 с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрен със заповед №РД – 18 – 138/24.07.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри от 14.07.2017г., находящ се в гр. София, на втори етаж в сграда с идентификатор *** /в блок 45 на жилищен комплекс „Ленин“, сега „Яворов“/, предназначение – жилищна 1 сграда – многофамилна, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, брой нива – едно, състоящ се от: две стаи, дневна, кухня, баня, клозет, два дрешника, три антрета, два балкона, с обща квадратура 97 кв. м., при съседи на апартамента по документ за собственост: от северозапад – двор, от североизток – двор и стълбище, от югоизток - стълбище и апартамент №ВВ2 - на Н.И.Г., от югозапад – двор, а по скица: на същия етаж: ***, под обекта:***, над обекта: *** с адрес на апартамента: гр. София, ж. к. ********, заедно със зимнично помещение №3 с площ от 15.50 кв. м. при съседи по документ за собственост на зимничното помещение: от северозапад – зимнично помещение №2 на В.И.Н., от североизток – коридор, от югоизток – зимнично помещение №4 на Д.И С.Д., от югозапад – двор, и заедно с таванско помещение №4 с площ от 19 кв. м. при съседи по документ за собственост на таванското помещение: от югоизток и югозапад – двор, от северозапад – таванско помещение №3 на Б.П. И., от североизток – таванско помещение №5 на В.И.Н., както и заедно с 16, 92 % идеални части от общите части на сградата, която е построена върху държавен терен с идентификатор на поземления имот ***. Претендира направените по делото разноски. В последното съдебно заседание по делото е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК на претендираните разноски от тази страна – л. 98. В определения срок процесуалният представител на ищеца е депозирал писмени бележки по делото.

Ответникът – В. Г. Т., чрез назначения му по делото особен представител, депозира отговор на исковата молба, в който твърди, че единствено се установява, че ищцата е ползвател на имота, но не се установяват елементите на давностно владение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот по чл. 55г ЗПИНМ №59, том XIX, дело №3763/1968г. по описа на 1 – ви нотариус при Софийски народен съд, съгласно който Г.Х. Т. се признава за собственик на описания в исковата молба имот на основание покупка от Софийски градски народен съвет.

Представен е договор за доброволна делба на наследствени имоти, сключен между страните по делото, от 25.11.1994 г., вписан в книгите за вписвания, том 12, акт №150, вх. рег. №33232 от 25.11.1994г., съгласно който процесният имот се поставя в дял на ответника, който става негов изключителен собственик.

Съгласно представеното писмо с изх. №94-00-728/13.03.2023г. издадено от ГИС София ж. к. Ленин е преименуван в ж.к. Яворов с решение №1, протокол №5 от 22.01.1992г. на Столичен общински съвет, като жилищна 2 сграда с идентификатор *** се намира в ж. к. Яворов /старо име – ж. к. Ленин/ - л. 16.

Съгласно представеното удостоверение за наследници изх. №РСЛ23УГО1-1403 от 17.02.2023г. издадено от СО – район Слатина, Г.Х. Т. е починал на 21.10.1994г. и е оставил за свои наследници В. Г. Т. – син - ответника и М.

Г. Т. – дъщеря – ищцата.

По делото са представени доказателства /л. 19 – 30/ от делото на СРС – гр. д. №42 024/2023г. по описа на 34 състав/, че ищцата е заплаща дължимите данъци и такса битови отпадъци за имота за 2008г., за периода 2011г. - 2022г., но същевременно са представени и приходни квитанции за плащане на същите данъци и такси и от ответника относно имота за този период.

От постъпилото по делото писмо с вх. №15605 от 10.02.2025г. подписано от кмета на СО - район „Слатина“, процесният имот не е общинска собственост, както и същият не е бил отчуждаван.

На л. 78 – 80 е представено копие на подадената от ищцата декларация с вх. №5742/26.08.2013г. по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък недвижим имоти, в която същата е декларирала процесния имот като придобит по наследство и е вписан описания по-горе нотариален акт, като тя е съсобственик заедно с ответника, като всеки един от тях притежава по ½ идеална част.

Съгласно представеното писмо с изх. №328200 – 4474 от 21.02.2025г. подписано от зам. директор на Главна дирекция „Гранична полиция“ в автоматизирания информационен фонд се съхраняват данни от 01.01.2015г., като за периода 01.01.2015г. – 31.12.2023г. за ответника няма данни за преминаване през ГКПП на Република България.

Съгласно постъпилото по делото писмо с изх. №********** от 21.02.2025г. от „Електрохолд Продажби“ ЕАД, за процесния имот има договори за продажба на електрическа енергия, както следва: за периода до 26.09.2013г. с клиентски номер 300025473382 с титуляр Г. Т. и за периода от 27.09.2013г. до момента на издаване на писмото с клиентски номер 310211024995 с титуляр - ищцата.

Пред настоящата съдебна инстанция по искане на ищеца са разпитани свидетелите: Т.Ц.П. и Р.Ц.Ц..

Свидетелят Т.Ц.П. посочва, че познава ищеца от 2012 г., тъй като живеят в един блок в гр. София, ж.к. „********“ и са съседи. Не познава брата на 3 ищцата и разбрала, че тя има брат седмица преди да се яви да свидетелства.

Твърди, че в апартамента от 2012г. е живяла само ищцата, в началото със своя син, а от няколко години сама, като не е виждала други лица. Посочва, че ищцата плаща разходите за етажната собственост. През 2012г. имало теч на топлопровода на блока и ищцата го е организирала, а блокът го е финансирал.

Организирала и финансирала ремонт на покрива на блока. През годините е правила ремонти в апартамента, а също и основен ремонт. Свидетелят посочва, че е канена на общите събрания на входа като собственик на апартамента и самият свидетел така знае.

Свидетелят Р.Ц.Ц. посочва, че познава ищцата от 90 – те години, тоест над 30 години и е ходила многократно в дома й. Знае, че тя живее в процесния имот от 1994г. Първоначално е живяла ищцата с двете си деца и баща й, а след смъртта му през 1994г. само тя и децата й. В годините децата й са се оженили и сега там живее само ищцата. Познава брат й, който отдавна живее в чужбина. Описва, че е присъствала на техен разговор през 2001г. – 2002г. по повод на ремонт относно процесния имот, като ищцата е търсела подкрепа за това, на който той е казал, че не се интересува от имота и да прави каквото може. Ремонтите през годините в имота са извършвани само от ищцата.

При така установените факти съдът прави следните изводи:

Относно предявения иск

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. В направения по делото доклад по чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е указал на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже осъществяване на владение върху имота от 1994г. до датата на подаване на исковата молба – явно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано.

Относно самото придобиване правото на собственост по давност следва да се има предвид, че съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Придобивната давност, като институт включва във фактическия си състав два кумулативни елемента: наличие на фактическа власт върху имота (корпус) за определен период от време и намерение да се свои вещта (анимус). Според чл. 68 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено.

4

Съгласно чл. 69 от ЗС „Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго“. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като психично състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано заключение за наличие на неизвестен факт, а именно субективния признак на владението /animus domini/намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт - обективния признак на владението /corpus/ - упражняване на фактическа власт върху вещта. В конкретния случай от събраните по делото и описани по-горе доказателства се установява, че правото на собственост е придобито от Г.Х. Т. през 1968г. На 21.10.1994г. това лице умира и оставя като свои наследници по закон страните в настоящото производство. Така върху този имот възниква съсобственост между ищеца и ответника, която е прекратена на 25.11.1994г. със сключване на описания по-горе договор за доброволна делба, въз основа на който ответникът придобива изцяло собствеността върху процесния имот. От събраните свидетелски показания се установява, че преди настъпване на описаните факти през 1994г. в имота е живяла ищцата, заедно със своите две деца и наследодателя. Не се установява по делото, след като имотът е придобит от ответника, същият да е установил владение върху имота лично или чрез трето лице. Не се установява по делото и между страните да са съществували отношения, с които ответникът да е допуснал ищцата до имота като негов държател. Но от събраните свидетелски показания се установява, че през 2001г. – 2002г. ищцата е потърсила ответника за помощ във връзка с ремонт на процесния имот. С оглед на този факт съдът приема, че ищцата не е имала намерение да владее до този момент имота като собствен, а именно поради притежаване на правото на собственост от ответника го е уведомила за необходимостта от ремонт и съответно от нуждата той да участва в него. Следователно може да се приеме, че от събраните по делото доказателства се оборва посочената по-горе презумция на чл. 69 от ЗС и същата не намира приложение в разглеждания случай за периода от придобиване на правото на собственост върху процесния имот от ответника до 2002г., поради което съдът приема, че за този период ищцата е била държател, а не владелец на имота.

От свидетелските показания на същия свидетел не се установява, че след провеждане на този разговор да е настъпила промяна в поведението на ищцата 5 по отношение на процесния имот и съответно изявление във връзка с правото му на собственост. След този разговор отново от свидетелските показания на първия свидетел се установява, че ищцата от 2012г. участва изцяло и самостоятелно в извършваните ремонти на общите части на сградата, в която се намира процесния имот, както и заплаща съответните разноски за него на етажната собственост. Но през 2013г. ищцата за първи път прави изявление за притежаване на ½ идеална част от имота чрез подаване на данъчна декларация, в която посочва, че съсобственик на другата ½ идеална част от имота е ответника. С оглед на това съдът приема, че дори и през 2012г. ищцата да е манифестирала пред първия свидетел, че тя е единствен собственик на процесния имот, само година по-късно в официален документ тя е декларирала, че притежава само идеална част от него.