Решение № 170 от 03.05.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. П., 03.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20245220200216 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на М. С. В. от село Ч., обл.П., ЕГН:

********** против НП № 23-1818-000747 от 21.12.2023 год. на началник сектор в ОДМВР-П., РУ - П., с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 200лв. /двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП.

Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпило е писмено становище от надлежно упълномощен юрисконсулт, с което се иска потвърждаване на НП, прави се възражение за прекомерност на разноските и на свой ред иска 1 присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, като прие следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 26.11.2023 г. в 15,30 часа, в град П. управлява л.а. „Ф.П.“ с рег. № ..., лична собственост, който не бил регистриран по надлежния ред, т.к. бил със служебно прекратена регистрация от 25.11.2023 г. по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП.

Всичко това съставлявало нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП, поради което против жалбоподателя бил съставен АУАН № 1163101 от 26.11.2023 год. Въз основа на горепосочения АУАН първоначално не било издадено НП, а била сезирана РП-П. с оглед преценка дали поведението на жалбоподателя не съставлява престъпление по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 от НК. С постановление от 18.12.2023 год. прокурорът отказал да образува досъдебно производство с мотив за явна незначителност на обществената опасност на деянието, след което изпратил преписката по компетентност на ОДМВР-П. за преценка дали деянието представлява административно нарушение по ЗДвП.

След като АНО получил прокурорското постановление, издал на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН обжалваното в настоящото производство НП.

То било връчено лично на жалбоподателя на 29.01.2024 год., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 05.02.2024 год. С оглед на това въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна по следните съображения:

Установи се безспорно по делото, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал процесния и описан по-горе лек автомобил, който придобил на 23.09.2023 год. с договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите на продавача и купувача.

2

Установи се категорично и това, че този автомобил бил с прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, във вр. с чл.18б ал.1, т.10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Причина за прекратяването на регистрацията бил факта, че МПС било продадено от предишния собственик на жалбоподателя. Както вече бе посочено, прехвърлянето на собствеността е станало по предвидения в закона нотариален ред. Сделката за покупко-продажбата на автомобила била изповядана пред нотариус на 23.09.2023 г., за което по електронен път били подадени данни към системата на Сектор „Пътна полиция” - виж справка на л.14 в Д.П. Купувача /жалбоподателя/ бил въведен в системата на Сектор „Пътна полиция” като „предстоящ собственик” на автомобила и имал задължение в двумесечен срок, считано от покупката, респ. придобиването на собствеността над автомобила, да регистрира превозното средство на свое име. Жалбоподателят обаче не изпълнил това свое задължение.

На 23.11.2023 г. изтекъл срока по чл.143, ал.15 от ЗДП – 2 месеца, считано от покупката на автомобила от страна на жалбоподателя, поради което той бил служебно дерегистриран на 25.11.2023 година. На следващия ден – 26.11.2023 г., жалбоподателят управлявал автомобила, т.к. нямал съзнанието, че същият е със служебно прекратена регистрация, след което бил спрян за проверката от служители на МВР, които констатирали, че автомобила действително е с прекратена регистрация.

При така установеното съдът намира, че поведението на жалбоподателя не запълва от субективна страна признаците на състава на административното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците, както от обективна, така и от субективна страна, а липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на деянието. Няма никакво съмнение, че административно наказателната отговорност на физическите лица, подобно на наказателната такава, е лична и виновна, а при липса на виновно поведение такава не се носи.

Освен това съдът намира за спорен правния характер на разпоредбата 3 н а чл.143, ал.15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Разпоредбата е в Глава ІІІ – Пътни превозни средства на ЗДвП, където са посочени изискванията към ППС за допускане на движението им по пътищата на страната и изискванията за провеждане на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, участващи в движението по пътищата и други. В същото време, по своя характер и наименование, прекратяването на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство е принудителна административна мярка, а ПАМ са нормативно уредени в глава VI на ЗДвП – Принудителни административни мерки. Там в чл. 171, т.2а е посочено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство и са изброени изчерпателно хипотезите, при които се предприема тази мярка, сред които не фигурира неизпълнение от страна на собственика на задължението да регистрира превозното средство в двумесечен срок от придобиването. Не е посочено нито в ЗДвП, нито в горецитираната наредба от кой орган се извършва това служебно прекратяване на регистрацията и с какъв акт. Не е регламентирано задължение за уведомяване на собственика на превозното средство за осъщественото служебно прекратяване на регистрацията, каквото задължение е предвидено в чл.10, ал.2 от № I-45 от 24.03.2000 г. при другите случаи на прекратяване на регистрацията, като например за несключване на задължителна застраховка гражданска отговорност. Не е предвиден ред за обжалване на акта за служебно прекратяване на регистрацията. С оглед на изложеното е резонно да се постави въпрос доколко нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, послужила като основа за започването на настоящото АНП, е конституционносъобразна, тъй като предвижда възможност за сериозно ограничаване на правото на собственост на гражданите, без да е предвиден законен ред за защита на това право.

В заключение следва да се каже и това, че в разпоредбата на чл.143 ал.15 от ЗДП е предвидена възможност за служебно прекратяване на регистрация на МПС след изтичането на двумесечния срок, посочен в същата 4 правна норма. Това обаче не означава, че тази дерегистрация, която се извършва посредством отбелязване в автоматизираната информационна система, ще бъде направена автоматично в деня, следващ изтичането на срока. В закона няма такова изискване, а е възможно и съответния административен орган да бездейства известно време преди да предприеме действия по дерегистрацията или пък въобще да не ги предприеме. При това положение не може да се очаква и твърди, че всеки водач на МПС, който като собственик е наясно, че не е изпълнил задължението си да го регистрира в двумесечния срок след придобиването, трябва да е абсолютно наясно, че МПС е било служебно дерегистрирано. От собственика на МПС може само да се очаква да предполага това, но такова едно негово предположение не е равносилно на ясно съзнание, че МПС е дерегистрирано и той продължава да го управлява. В такава ситуация, да се ангажира административно наказателна отговорност за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДП или пък наказателна отговорност за престъпление по чл.345 ал.2 от НК, ще означава да се стъпи само и единствено на предположение, което е недопустимо.

Нормата на чл.303 ал.1 от НПК императивно повелява, че присъдата не може да почива на предположение. Тази норма е субсидиарно приложима и в АНП по силата на чл.84 от ЗАНН, още повече, че наказателното постановление в административно наказателното производство има статут като на присъдата в наказателното производство, доколкото съставлява санкционен властнически акт на държавна репресия за извършено виновно административно нарушение.

Всичко това налага обжалваното НП да се отмени.

При този изход от делото – отмяна на НП, който е неблагоприятен за АНО, не може да бъде уважено искането за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР-П..

Пак с оглед изхода на делото, относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя следва да се каже, че то бе направено своевременно – в хода по същество в проведеното открито съдебно заседание от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид отмяната на НП и с оглед разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК.

От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и 5 съдействие се установява, че е било договорено и изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).

Относно възражението за прекомерност на разноските, направено от пълномощника на ОДМВР-П. с писменото становище по делото следва да се каже, че същото не е основателно, доколкото договореното възнаграждение е далеч под предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, РС – П.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 23-1818-000747 от 21.12.2023 год. на началник сектор в ОДМВР-П., РУ - П., с което на М. С. В. от село Ч., обл.П., ЕГН: **********, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП са наложени административни наказания глоба в размер на 200лв. /двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА

ОД на МВР-П., представлявана от директор, с административен адрес гр.П., пл. „С.“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на М. С. В. с ЕГН:

**********, адрес: село Ч., обл.П., ул. „Ш.ш.“ № 4, разноски в размер на 100 /сто/ лева - адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд – П..

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 6