Определение № 4756 от 24.09.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4756 гр. Варна, 24.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VII СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антония Якимова като разгледа докладваното от Антония Якимова Гражданско дело № 20263100101373 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от С. Й. Д. срещу П. К. Т. иск с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на апартамент № 8, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес: гр. Варна, р-н приморски, ул.

„Братя Бъкстон“ № 3, ет. 4, ап. 8, с площ от 70.02 кв.м. и съседи: на същия етаж - ***, под обекта - ***, над обекта – няма, ведно с прилежащото избено помещение № 7 с площ от 6.90 кв.м. и граници: избен коридор, изби №№ 6 и 8, както и 6.2862 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор № ***, в който е построена тя., придобит по силата на договор за покупко-продажба от 12.02.2026 г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 64, том I, рег. № 1415, дело № 64 от 2026 г. по описа на нотариус Огнян Шарабански с рег. № 147 в НК, вписан с вх. рег. № 3454/12.02.2026 г., акт № 82, том VIII, дело 1875/2026 г. в Служба по вписванията – гр. Варна, и за осъждане на ответницата са предаде на ищеца владението върху описания апартамент.

В исковата молба ищецът твърди, че на 12.02.2026 г. е закупил процесния апартамент от продавача Д. Р. К. и от тази дата той се легитимира като негов собственик. Твърди, че бившият собственик е бил във фактическо съпружеско съжителство с ответницата П. Т., както и че последната продължава да живее в апартамента, с което го лишава от владението върху собствения му имот.

По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявения ревандикационен иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим, на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК, тъй като праводателят на ищеца Д.

К. е предявил срещу нея иск за предаване на владението на 1 процесния апартамент, по който е образувано и висящо гр.д. № 9822/2025 г. по описа на ВРС, 34 състав, по което дело тя е предявила насрещен установителен иск за собственост на ½ ид.ч. от имота, придобита по давност в периода 30.11.2007 г. – 02.10.2025 г. Счита, че посоченото дело е и преюдициално по отношение на настоящото.

Оспорва иска и като неоснователен. Поддържа, че тя е собственик на ½ ид.ч. от процесния апартамент, придобита по силата на упражнявано от нея давностно владение в периода от 30.11.2007 г. до 02.10.2025 г. Твърди, че владее имота и на друго основание, а именно предоставянето му от предишния собственик Д. К., с който имат две деца. Твърди, че с К. са живели във фактическо съпружеско съжителство 24 години в периода от 29.11.2007 г. до м. октомври 2024 г., както и че процесният апартамент фактически е бил тяхно семейно жилище. Сочи, че К. е напуснал жилището през м. октомври 2024 г., както и че в него са останали да живеят тя и децата. Твърди, че едното от децата е малолетно и с протоколно определение по гр.д. № 5402/2025 г. на ВРС родителските права по отношение на него са й предоставени за упражняване и местоживеенето на детето е определено при нея, тоест на адреса на процесния апартамент. Изтъква, че тя и децата нямат друго жилище и няма къде да отидат. Поддържа, че тя ползва апартамента със съгласието на праводателя на ищеца и отглежда в него общите им деца, за които има задължение да се грижи. Намира, че задължен към ищеца за предаване на владението е праводателят му, а не тя.

Оспорва правото на собственост на ищеца по отношение на процесния апартамент с възражения за нищожност на договора за покупко-продажба от 12.02.2026 г., с който му е прехвърлен имотът. Поддържа възражения по чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 от ЗЗД за нищожност на този договор поради противоречие със закона и заобикалянето му. В тази връзка твърди, че договорът е сключен в условията на висящ процес по гр.д. № 9822/2025 г. на ВРС, с цел да се усложни този процес. Отделно поддържа, че сделката е извършена с цел увреждане на кредитор, какъвто се явява малолетното дете на продавача Д. К., на което е присъдена издръжка. Поддържа също, че по сделката няма никаква престация, както и че ищецът С. Д. – купувач по договора живее във фактическо съжителство с майката на праводателя му – продавач И. К.

Прави и възражение по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави. Обосновава същото с твърдения, че продажната цена е нереално ниска. Отделно поддържа, че сделката е сключена с цел да се изгони от апартамента бившата жена на продавача и двете им деца, каквато е и целта на заведения ревандикационен иск.

Възразява за нищожност на договора и на основание чл. 26, ал. 2, предл.

2 от ЗЗД - поради липса на съгласие, тъй като страните не са имали за цел да прехвърлят собствеността, а да я запазят в патримониума на продавача Д. К. или да я върнат с друга сделка или акт.

Поддържа, че сделката е нищожна и на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД – поради липса на основание, понеже няма престация на парични средства.

Прави възражение и за нищожност на договора на основание чл. 26, ал.

2, предл. 5 от ЗЗД – поради абсолютна симулация, евентуално – относителна 2 симулация, прикриваща дарение. Обосновава същото с вече изложените твърдения за липса на намерение за прехвърляне на собствеността, липса на престации по договора, нереално ниска продажна цена и свързаност между продавача и купувача.

В условията на евентуалност – в случай че съдът уважи предявения ревандикационен иск, прави възражение за подобрения в имота, които твърди, че е извършила като добросъвестен владелец, при условията на чл. 72, ал. 1 ЗС, евентуално – като недобросъвестен владелец, но със знанието и без противопоставянето на собственика, при условията на чл. 74, ал. 2 ЗС.

Поддържа, че в периода от 12.08.2012 г. до 22.08.2012 г. е направила със свои средства в размер на 476.28 лв., подарени от родителите й, ремонт на детската стая в процесния апартамент, изразяващ се в монтаж на топлоизолация EPS с дебелина 5 см, циментова шпакловка с мрежа и окончателно покритие с минерална мазилка с обща площ 17.01 кв.м. Поддържа също, че в периода от 06.01.2016 г. до 28.04.2017 г. е извършила подобрения на банята и тоалетната в апартамента на обща стойност 9837.67 лв., отново със средства, подарени и от родителите й, от които 5000 лв. за труд и 4837.67 лв. за материали, от които:

974.25 лв. за плочки на стена; 349.20 лв. за душ-канал - решетка със сифон;

698 лв. за душ-система; 910 лв. за душ кабина по поръчка; 1046.25 лв. за структура за вграждане; 109 лв. за подов сифон; 390 лв. за мивка плот + 2 бр. вентилатори; 329 лв. за смесител за умивалник; 31.97 лв. за преливник за мивка. Твърди, че общо разходите за извършените подобрения към датата на извършването им е в размер на 10313.95 лв., както и че увеличената стойност на имота в резултат на тези подобрения е многократно по-голяма.

Релевира и възражение по чл. 72, ал. 3 от ЗС за право на задържане на процесния апартамент до заплащане от ищеца на подобренията в размер от 10313.95 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването им – 07.08.2026 г., до окончателното им изплащане. Твърди, че прави възраженито си за подобрения и за право на задържане спрямо ищеца, явяващ се частен правоприемник на собственика, тъй като същият е бил недобросъвестен – знаел е, че подобренията са извършени от нея, а не от праводателя му.

По изложените съображения ответницата моли за прекратяване или спиране на производството по делото, евентуално – за отхвърляне на предявения иск.

Съгласно изисканата и постъпила с писмо вх. № 30332/23.09.2026 г. справка по гр.д. № 9822/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, посоченото дело е образувано въз основа на предявени от Д. Р.

К. срещу П. К. Т. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 249, ал. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, както следва:

- за осъждане на П. Т. да заплати на ищеца обезщетение за продължилото след прекратяване на договора за заем за послужване ползване на горния имот без основание, както следва: 1250 лева, частичен иск от общо сумата от 4800 лева, за ползването на имота за времето от 02.01.2025г. до 02.07.2025 г. и в размер на 1067 лева за времето от 02.07.2025г. до 12.08.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите;

- за осъждане на Т. да предаде държането, като върне заетата движима вещ – мобилен телефон Samsung, модел S24 Ultra5G, 512 GB, Titanum Violet, 3 сериен номер 352623851102858, евентуално, ако вещта е унищожена, изчезнала или повредена за осъждането на Т. да заплати сумата от 3119.76 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди, изразяващи се в стойността която ищецът дължи на мобилния оператор по сключения от него договор за лизинг, ведно със законната лихва върху тази сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й заплащане.

С определение № 12033/23.09.2026 г. производството по делото по предявения от Д. Р. К. срещу П. К. Т. иск с правно основание чл. 249, ал. 1 ЗЗД за връщане на заетата по прекратен договор за заем за послужване вещ, представляваща апартамент № 8, находящ се в гр.

Варна, ***, ет. 4, на основание чл. 232 ГПК, което към датата на справката не е влязло в законна сила.

По делото е приет за съвместно разглеждане и предявен от П. К. Т. срещу Д. Р. К. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че П. К. Т. е собственик на 1/2 ид.ч. от апартамент № 8, находящ се в гр. Варна, ул. „Братя Бъкстон“, № 3, ет. 4.

Производството по делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.11.2026 г.

Съдът намира следното:

Възраженията на ответницата за недопустимост на предявения по настоящото дело ревандикационен иск са неоснователни, доколкото липсва идентитет по смисъла на чл. 126, ал. 1 от ГПК между него и предявените искове по гр.д. № гр.д. № 9822/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, описани в горепосочената справка.

Основателно е обаче възражението за наличие на предпоставките за спиране на делото.

Производството по предявения на 02.10.2025 г. от ответницата П. К. Т. срещу праводателя на ищеца Д. Р. К. положителен установителен иск за собственост на ½ ид.ч. от процесния апартамент, приет за съвместно разглеждане по гр.д. № 9822/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, е преюдициално спрямо настоящото, образувано по иск с правно основание чл. 108 ЗС на същия имот, предявен от приобретателя на имота в хода на висящ процес (негов купувач). На основание чл. 226, ал. 3 от ГПК действието на решението по установителния иск би обвързало и настоящия ищец и би имало значение за правилното разрешаване на спора за ревандикация на целия имот.

Затова и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК настоящото дело следва да бъде спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 9822/2025 г. по описа на Районен съд – Варна в частта по приетия за съвместно разглеждане насрещен установителен иск за собственост.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по гражданско дело № 1373/2026 г. по описа на Окръжен съд - Варна, 7-ми състав, до приключване с влязъл в сила съдебен 4 акт на производството по гр.д. № 9822/2025 г. по описа на Районен съд – Варна в частта по предявения от П. К. Т. срещу Д. Р. К. насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че П. К. Т. е собственик на 1/2 ид.ч. от апартамент № 8, находящ се в гр. Варна, ***, ет.

4, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

УКАЗВА на страните, че производството по делото ще бъде служебно възобновено след отпадане на пречките по движението му, на основание чл.