Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 531 от 03.06.2026, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 853/2026
Вид
Решение № 531
Подписан
03.06.2026
В сила
03.06.2026
Състав
Живка Кирилова Желязкова - Спирова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. Сливен, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20262230100853 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл.128 от СК, с който ищците – баба и дядо по бащина линия претендират определяне режим на лични отношения с детето М. Т.ов К., роден на 28.08.2024 г. в гр. Пловдив. Ответниците са родителите на малолетното дете М..

В исковата молба се твърди, че ответниците са живели на съпружески начала и от съжителството си имат родено дете - М. Т. К.. Още от започване на връзката си ответниците заживели в дома на ищците, които се грижили за всичко в домакинската работа.

Излагат се подробни обстоятелства относно недобри отношения между свекървата и снахата, като изтъкват, че майката на детето търсела конфликти, за да излязат на квартира с бащата на детето и постигнала желания резултат да се обособят като индивидуално семейство. Ответницата работела в магазин „Лили" дрогерия и след скандал с клиентка била освободена от работа. След известно време ответниците се разделили и сина им Т. заминал за гр. Пловдив, където се установил и започнал бизнес. Не след дълго ответницата го потърсила и се пренесла при него.

Сочат, че към настоящия момент родителите на малкия М. са разделени и не живеят заедно от 17.02.2026 година. Преди раздялата си родителите и детето са живели в жилище на ответника в гр. Пловдив, след което 1 ответницата Я. С. е напуснала жилището и е отвела със себе си малолетното дете М.. Понастоящем ответницата и детето живеят в дома на майката на ответницата в гр. Сливен.

Изтъкват, че към настоящия момент на нито един от двамата родители не са присъдени родителските права спрямо малолетното дете М..

От раждането на детето М. до раздялата на ответниците, детето е отглеждано постоянно и за продължителни периоди от ищците - негови баба и дядо по бащина линия. Още при раждането на детето М. бабата поела цялата организация по изписването, осигурила питка, торта, тържествено посрещане на майката и детето в квартирата, в която живеели ответниците.

Изтъкват, че трябвало да дойде майката на ответницата, за да помогне на родилката при храненето, къпането и повиването на детето, но тя дошла за един час и започнала да се държи лошо с дъщеря си като и крещяла: "За нищо не ставаш. Нали ти казах, че не си готова да имаш дете!". Тогава ответникът Т.

К. казал на майката на Я., че не може да разговаря така с нея и трябва да напусне дома им. Тя си тръгнала, но ответницата страдала, че е отхвърлена от родителите си. Никой от родителите и не дошъл при раждането на детето, при изписването, като баща и до този момент не бил виждал внука си. След като майката на ответницата си тръгнала ищцата започнала да успокоява и се обадила на работодателя си, за да поиска допълнително отпуск и останала десет дни, за да се грижи за новородения М.. Твърди още, че се грижила изцяло за детето през тези десет дни. От скандала с майка си на ответницата и спряла кърмата. След като не кърмела детето, ответницата започнала да пътува заедно с ответника на екскурзии и почивка, като през това време оставяла детето М. на ищцата. На три месеца и двадесет дни бил М., когато ответниците го оставили на баба си по бащина линия, за да го гледат през месец декември 2024 година на Коледа, докато те били на ски. Не след дълго ответниците заминали за Италия и отново оставили М. на грижите на ищцата.

Ответницата често се обаждала на ищеца Цметан, за да го попита може ли да му остави детето да го гледа, за да пътуват с ответника.

Твърдят още, че за пръв път ищците завели детето М. на море, като си взели отпуск. Детето прекарвало редовно по една седмица с тях, като изцяло се грижили за него. Когато ответницата ходела в Сливен с детето винаги отсядала при ищците, а тя стояла в другата стая, докато през деня ищците се 2 грижили за детето, а вечер Д. го гледала. М. е силно привързан към дядото, а ответницата се държала много добре с тях, демонстрирала, че е благодарна за грижите за детето и се обаждала често, като им показвала детето на телефонната камера.

Ответницата била в лоши отношения с майка си до преди десет месеца, но след дълги увещания я убедила да си подобрят отношенията, след което ответницата започнала да се държи странно и провокативно както с ищците, така и с ответника. Ответникът се оплаквал постоянно на родителите си, че ответницата се държи много лошо с него и непрекъснато го обижда, въпреки че той се грижил на семейството да не липсва нищо, постоянно работел и бил много внимателен с ответницата. Грижил се за детето, като почти всички дрехи на детето били закупени от тях.

Понастоящем ищците страдат изключително много от липсата на контакт с внука им М.. Шокираща е загубата на личен контакт с внука, при положение, че ищците са полагали непрекъснато и продължително време грижи за отглеждането и възпитанието му. Освен това има опасност да бъде разрушена изградената силна емоционална връзка между детето баба му и дядо му, а детето трябва да съхрани и доразвие емоционалната си връзка с тях.

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, като определите мерки на лични контакти между Ц. Т. К. и Д. И. К. - в качеството им на баба и на дядо на детето М. Т. К., като им бъде предоставена възможност да взимат детето, както следва: всяка втора събота и неделя от месеца от 9.00 часа в събота до 19,00 часа в неделния ден с преспиване; четиринадесет дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на ответниците; на рождените дни на ответниците: единадесети ноември и шестнадесети юни всяка календарна година от 17.00 часа до 20.00 часа; първите пет дни от пролетната ваканция, опредЕ. от МОН. Претендират за присъждане на направените по делото разноски.

При условията на чл. 131 от ГПК са постъпили отговори от ответниците, с който считат предявения иск за допустим. Намират, че предявения иск е частично основателен, тъй като изложеното в него не съответства на действителното фактическо положение.

Не оспорват, че са живели на съпружески начала и от съвместното си 3 съжителство имат едно родено дете - М. Т. К..

Ответницата Я. С. посочва, че когато е започна връзката им, по желание и настояване на Т. К. е посещавала дома на ищците, като се е случвало и да остава и да приспива там. Още тогава Д. К. започнала да отправя постоянни упреци към доверителката ми свързани с битовизми. Това поведение на ищцата е станало причина доверителката ми да си събере вещите и да се прибере в домът си, а не както се твърди, че тя е търсила конфликти с майката на Т., за да излязат на квартира. Не оспорва, че към момента са разделени с бащата на М., което се случило обаче след акт на домашно насилие извършено над нея от страна на синът на ищците. Възразява срещу отношението на ищците, като счита, че не са взели никакво отношение спрямо поведението на мъжа й / техен син/.

Не оспорва, че ищците са баба и дядо на детето по бащина линия. Не оспорва обстоятелството, че периодично детето е гледано от бабата и дядото по тяхно желание и настояване. А освен това и майката на ищцата е подпомагала дъщеря, като още преди раждането на детето е закупила всичко нужно за изписването на детето и е закупила за около 2500 лв. дрехи, козметика и други неща потребни за детето. Описва поведението на ищците като такова, че цЕ.сочено ищците са взели цялата инициатива, като умишлено са игнорирани майката на ответницата, давайки да се разбере, че те са водещите и ще става така, както те решат. Дори от съжителя си, ответницата е получила забрана от съжителя си да го кани и да го търси по каквито и да е поводи.

Що се касае за това дали са полагали грижи за детето, докато са били само на две почивка възразява срещу изложеното, тъй като ищците сами са предложили да гледат детето и то да остане при тях, за да не бъде при майката на ответницата.

Излага допълнителни аргументи, че намесата на ищците в живота на младото семейство са довели до нагнетяването на крайно отрицателни емоции до степен, че дори кърмата й спряла, заради изживяните притеснения,внушения и лъжи. Счита, че умишлено се укрива истината, че майката на ответницата ги е подпомагала със сериозни суми, като е подарила на мъжа й 3000 евро, за да започне собствени бизнес „Изи пей"'. Освен това прикриват физическия и психическия тормоз от техния син.

4

Счита, че поискания режим за лични контакти, който не съвпада с режима определен на детето с бащата, ще лиши майката да контактува през почивните дни, тъй като реално би останала само една събота и неделя, през която тя може да организира време за отдих и почивки с детето. В тази ниска възраст до навършване поне на 3 годишна възраст на детето, няма как детето да пътува до Пловдив. Това предполага, че режима на лични контакти с детето бащата ще го осъществява в домът на своите родители в гр. Сливен. Това от своя страна предполага, че ищците ще имат възможността през това време също да се виждат с внукът си. Същото се отнася и за летния период.

Счита, че не е в интерес на детето да има лични контакти с бабата и дядото по бащина линия до навършване на три годишна възраст в режима за лични контакти с неговия баща, както и за 3 часа за техните рождени дни – на 11 ноември и на 16 юни.

С оглед на изложеното намират, че следва да се определи режим на лични отношения с ищците, който ще повлияе положително на детето, без обаче да се натоварват прекомерно детето и майка му, която го отглежда и възпитава. За това предлагат да се определи режим на лични отношения всяка последна неделя от месеца от 10 часа до 18 часа до навършване на три годишна възраст, като се ползват и от режима за лични контакти с неговия баща, както и за 3 часа за техните рождени дни - на 11 ноември и на 16 юни.

Счита, че искания режим всяка втора събота и неделя от 9 ч. в съботния ден до 19 часа на неделния с приспиване, 14 дни през лятото и първите пет дни от пролетната ваканция /като детето още не е тръгнало дори на детска градина/ не е в интерес на детето, поради което моли да се отхвърли иска като неоснователен.

Молят предявения иск да бъде частично уважен, като се отхвърли иска за разширен режим като неоснователен и недоказан. Претендират за присъждане на съдебни разноски.

С допълнителна молба вх. № 10382/15.05.2026 г. страните представят споразумение, с което уреждат отношенията спрямо непълнолетното дете М..

В съдебно заседание ищците се явяват лично и с пълномощник, който прави уточнение в частта на режима на лични контакти, описан в представената спогодба.

Ответниците се явяват в съдебно заседание лично и с пълномощник, 5 заявяват, че са съгласни с подписаната спогодба и направеното уточнение в съдебно заседание и молят да бъде одобрена с крайния съдебен акт.

Съдът на осн. чл. 214 от ГПК е допуснал изменение в материализираната спогодба в абзац 2, както следва: Определя се режим на лични контакти на дядото и бабата с детето, както следва: след навършване на 3 г. възраст на детето вместо всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 9 ч. до 17 ч. да се чете както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, считано от 16:30 ч. на петъчния ден до 18:00 ч. в неделя с приспиване.

От събраните по делото доказателства се установи следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно, че ответниците са родители на малолетното дете - М. Т. К., роден на 28.08.2024 г., а ищците са негови баба и дядо по бащина линия.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 128 от СК е допустим.

Съдът следва да одобри представеното споразумение между страните, материализирано в писмен вид, с направеното изменение в открито съдебно заседание, като непротиворечащо на закона и морала. Счита, че е в интерес на малолетното дете, охранява напълно неговите права и законни интереси, като по всички пунктове, с оглед на служебното начало е налице договореност между страните, които в съдебно заседание заявяват, че са подписали доброволно споразумението и са наясно напълно с неговите клаузи, поради което следва да бъде одобрено с настоящия съдебен акт.