Решение № 2245 от 19.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2245 гр. Пловдив, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20225330115782 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86, вр. чл.

99 от ЗЗД.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от **** **** Ю. Ю., чрез пълномощник **** Е. И., е предявил против Г. М. Ц., ЕГН: **********, от гр. П., ж.к. „Т.” бл. № ***, вх. *, ет. *, ап. **, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № ***/ 2022 г. на ПРС, X гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ****/ 09.05.2022 г., парични суми, както следва: сумата от 2 500 лева- главница по договор за потребителски кредит № *****/ 23.01.2020 г., сключен между Г. М. Ц. и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437 и договор за поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК:

203508899, вземанията по който са прехвърлени на 23.08.2021 г. с Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 23.08.2021 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, обезщетение за забава по договора за кредит в размер на 1 019, 75 лева за периода 29.02.2020 г.- 31.01.2022 г., обезщетение за забава в размер на 537, 44 лева за периода 01.03.2020 г.- 03.05.2022 г. (без периода на извънредното положение), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 04.05.2022 г. до окончателното погасяване.

В исковата молба е посочено, че на 23.01.2020 г. между ответника и „Кредисимо“ 1

ЕАД, ЕИК: 175330437, се сключил договор за потребителски кредит № ****, а между ответника и „Ай Тръст“ ЕООД- договор за поръчителство, за солидарната отговорност на поръчителя за задължението на лицето по кредита, срещу възнаграждение, което обаче не се претендира по делото. Договорите били сключени по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ по електронен път от разстояние, като в случая не били приложими разпоредбите на общия ЗПК, защото важали специалните закони. Длъжникът не изпълнил задължението си, което било платено от солидарния поръчител. Вземането по договора било прехвърлено на ищеца на 23.08.2021 г. с Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 23.08.2021 г. До адреса на ответника било изпратено писмо по пощата за това, което обаче останало непотърсено. Тъй като сумите по кредита не били върнати в уговорения срок, за събирането им било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното по случая частно гр. дело № ****/ 2022 г. на ПРС, X гр. с-в, се издала заповед за изпълнение, но длъжникът възразил, поради което в срок се предявявал и настоящият установителен иск. Моли за установяване на вземането по заповедта. Претендират се и разноските в настоящия процес. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но взема писмено становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Признава наличието на договорно правоотношение, но твърди, че по договора имало извършени плащания. Не бил спазен реда за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, защото длъжникът не бил уведомен за това по съответния ред. Клаузите за лихва за забава били неравноправни, а тези, регламентиращи ГЛП и ГПР- нищожни, поради накърняване на добрите нрави. Договорът за кредит не отговарял на императивните изисквания на чл. 11 ал. 1 т. 10 и чл. 10 ал. 1 от ЗПК.

Лихвата била прекомерна, а ГПР нарушавал принципа за справедливост и създавал условия за неоснователно обогатяване на кредитора. Шрифтът на договора и ОУ бил по- малък от 12 пункта. Нищожните клаузи на договора го правели недействителен. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си моли за отхвърляне на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № ****/ 09.05.2022 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № ****/ 2022 г. на ПРС, X гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 2 500 лева- главница по договор за потребителски кредит № ****/ 23.01.2020 г., сключен между Г. М. Ц. и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437 и договор за поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК:

203508899, вземанията по който са прехвърлени на 23.08.2021 г. с Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 23.08.2021 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, обезщетение за забава по договора за кредит в размер на 1 019, 75 лева за периода 29.02.2020 г.- 31.01.2022 г., обезщетение за забава в размер на 537, 44 лева за периода 01.03.2020 г.- 03.05.2022 г. (без периода на извънредното положение), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в 2 съда- 04.05.2022 г. до окончателното погасяване, както и деловодните разноски в общ размер на 131, 14 лева.

Така издадената заповед за изпълнение е връчена чрез работодателя на длъжника, който в срок е подал възражение по чл. 414 от ГПК, като в тази връзка съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.

Установителният иск е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

С договор за потребителски кредит № **** от 23.01.2020 г., сключен между ответника и „Кредисимо” ЕАД, на лицето бил отпуснат кредит в размер на 2 500 лева, за срок от 24 месеца, на вноски от по 152, 97 лева, с фиксиран лихвен процент- 40 % и ГПР- 48, 21 % и общ размер а плащанията- 3 671, 28 лева. Към договора са представени погасителен план и общи условия, както и СЕФ за преддоговорната информация. Представени са още уведомления за нов кредитор, за просрочени задължения и за предсрочна изискуемост.

С договор за поръчителство от 23.01.2020 г., сключен между „Кредисимо” ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, поръчителят се е задължил да отговаря за задълженията на потребителя по договора за кредит, като е поел задължение при писмено поискване да плати търсената сума.

Възнаграждението на поръчителя е в размер на 131, 68 лева на месец за периода на действие на договора.

С договор за цесия от 23.08.2021 г. „Кредисимо” ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са прехвърлили на ищеца вземането си по процесния кредит, като са приложени пълномощно на цесионера, с което той да уведоми длъжниците за прехвърлените кредити, както и потвърждение за цесията. Видно от приложението, процесният кредит е включен като част от цедираните договори.

Представено е и уведомително писмо за цесията до длъжника, върнато в цялост с отбелязване на обратната разписка „непотърсена“.

По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице е установило, че по кредита е платена само сумата от 200 лева, разпределена, както следва: за главница- 0 лева, за договорна лихва- 63, 86 лева, за лихва за забава- 2, 40 лева и по договора за поръчителство- 133, 74 лева. Поръчителят е заплатил на кредитора по договора на 20.08.2021 г. сумата от общо 3 697, 86 лева, от която: главница- 2 500 лева, договорна лихва- 1 019, 75 лева и лихва за забава- 178, 11 лева. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК задълженията на ответника били в размери: главница- 2 500 лева, договорна лихва- 1 019, 75 лева и лихва за забава- 552, 08 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че ответникът е сключил договор за потребителски кредит, по който е получил определена парична сума, срещу задължението да я върне в определен срок, при съответни условия на заема.

3

Вземането по този кредит в последствие е било прехвърлено с договор за цесия на ищеца, като такава възможност изрично е предвидена в чл. 2.5 от ОУ към договора за кредит, според който кредиторът има право по всяко време да прехвърли вземанията си по кредита на трето лице, без да се изисква съгласието на клиента.

Договорът за цесия е действителен, приложението към него е неразделна част от същия и съдържа предмета и цената на всяко прехвърлено вземане, включително и процесното. Както вече се посочи, в ОУ от договора за кредит изрично е предвидена възможността банката да прехвърли правата си по договора на трето лице, без да е необходимо изрично писмено съгласие на длъжника, поради което в случая не е налице противоречие с нормата на чл. 26 от ЗПК. Новият кредитор е изготвил уведомление до длъжника, като по смисъла на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува обаче законова пречка уведомяването да се направи и от новия кредитор, когато той е изрично овластен за това (както е станало тук), доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. Обстоятелството, че в закона е въведено изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено от цедента, не означава, че то не е валидно, ако е било направено от упълномощено от този цедент лице, действащ по негово пълномощие. По делото е представено такова пълномощно, с което ищецът е бил овластен от „Кредисимо” ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД да уведоми от името на последните всички длъжници по договорите за кредит за това, че вземанията са прехвърлени на друг кредитор.

В този смисъл съобщението, извършено от цесионера, действащ като пълномощник на цедента, е правно валидно и като действително то поражда правните си последици.

Действително не се установява съобщението реално да е било получено от длъжника, но от страна на финансовата институция са били предприети необходимите действия за уведомяване на длъжника за новия му кредитор. Писмото е изпратено до адреса на лицето, посочен в договора за кредит, който е регистрираният му такъв по справка и по отношение на който в договора изрично е предвидено, че уведомленията ще се считат за достигнали до адресата, след като са изпратени точно там- чл. 12 от договора. Кредиторът е изпълнил задълженията по договора в тази връзка в риск на длъжника е да осигури получаване на известията, изпращани на декларирания от него адрес за кореспонденция, доколкото той изначално се е съгласил с подписването на договора на този начин на уведомяването си.

След като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебно (заповедно и/ или исково) производство е напълно редовно. Още повече, че по заповедното производство длъжникът лично е подал възражение, т.е. същият е узнал за издадената заповед за изпълнение против него, която му е надлежно връчена. Няма доказателства по делото, че длъжникът е извършвал плащания на процесните суми на стария кредитор, за да се освободи от отговорност, като по този начин целта на закона, свързана със съобщаването за прехвърленото вземане, е изпълнена, а длъжникът- защитен, ако евентуално е престирал на ненадлежния кредитор. От всичко изложено дотук, в случая се налага еднопосочният извод 4 за това, че цесията е валидно противопоставима на ответника и тя легитимира ищеца като надлежен кредитор на дълга по кредита, който има правото да претендира търсените суми в качество на цесионер.

Както вече се посочи, няма спор по делото относно това, че ответникът е кредитополучател по договор за заем, вземането по който е прехвърлено с цесия на ищеца.

Между заемателя и цедента е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК.