Решение № 9 от 22.01.2025, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Кубрат, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана П. Петрова Енева при участието на секретаря Павлина П. Иванова като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело № 20243320100724 по описа за 2024 година

Исковата претенция намира правно основание в разпоредбата на чл. 150, във вр. с чл. 143 СК. Заявява се и искане съдът да допусне предварително изпълнение на решението за увеличаване на издръжка, на осн.чл. 242, ал. 1, предл.първо ГПК.

Ищците – Д. Г. С., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен попечител Ф. Д. М., ЕГН **********, П. Г. С., ЕГН ********** и Г. Г.

С., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител Ф. Д. М., ЕГН **********, вс. с пост. адрес в ** като твърдят, че: ответника – техен баща, е осъден с Решение № 112/ 28.07.2023 г. да участва в издръжката им като заплаща ежемесечно по 200.00 лева на всяко от децата си, считано от 11.05.2023 г. до изменение на обстоятелства; за изминалия период от време обстоятелствата, обуславящи размера на дължимата им се издръжка са се изменили – те са израснали, първата е ученичка в Професионална гимназия в гр. Кубрат, втората е ученичка в ОУ в с. Сеслав, а третия посещава детска градина, поради което са се увеличили нуждите им от храна, облекло и учебни пособия; повишените нужди на децата, майката, която има родено и четвърто дете - Вурал, р. на 27.09.2022 г., не може да задоволява напълно; ответникът – баща, няма други деца; повишила се е и минималната за страната работна заплата, поради което молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника Г. С. К., ЕГН ********** с адрес в **, да им заплаща ежемесечна издръжка в увеличен размер на 300.00 лева за всеки от ищците, считано от датата на завеждане на исковата молба – 01.10.2024 г., до изменение на обстоятелствата, ведно с законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизането на решението в сила. Исковите претенции 1 намират правно основание в разпоредбата на чл. 150, във вр. с чл. 143 СК. Заявява искане съдът да допусне предварително изпълнение на решението за увеличаване на издръжка, на осн.чл. 242, ал. 1, предл.първо ГПК, както и за присъждане в тежест на ответника на направените разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В о.с.з. законният представител на децата оттегля искането за присъждане на разноските.

Ответникът – Г. С. К., ЕГН ********** с адрес в **, редовно уведомен чрез връчване лично на ответника съобщение на 04.11.2024 г., не изпраща писмен отговор в срока за това, изтекъл на 04.12.2024 г. Редовно призован в о.с.з. по делото не се явява и не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.188 ГПК,във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Между страните не се спори относно фактите, изложени в исковата молба, както следва: ответникът е баща на ищците; осъден е да участва в издръжката им с Решение № 112/ 28.07.2023 г. да като заплаща ежемесечно по 200.00 лева на всяко от децата си, считано от 11.05.2023 г. до изменение на обстоятелства; за изминалия период от време – повече от 1 година, обстоятелствата, обуславящи размера на дължимата им се издръжка са се изменили – те са израснали физически, в следствие на което нуждите от храна, облекло, учебни помагала и др. са се увеличили; служебно известно обстоятелство е значителното увеличение на цените на храните и вещите от първа необходимост за всяко едно домакинство през предходната 2024 година.

В исковата молба не се сочат факти и обстоятелства, относно трудовата ангажираност и имотното състояние на родителите на непълнолетното и малолетните деца, но от обясненията на законния им представител в о.с.з. се установява, че майката не работи и не реализира доходи; има задължения за издръжка към друго дете – Вурал, род. на 27.09.2024 г. от последващо съжителство; бащата работи като строител по обекти в гр. София и реализира доходи в размер над минималната за страната работна заплата – служебно известно на съда е, че от 1 януари 2025 г. минималната работна заплата е в размер на 1077 лв. за всички работещи, без изключение, с които след облагане участва и осигурява издръжка за себе си, за родените от прекратеното между тях съжителство три деца и за последващо родено от друго негово съжителство четвърто малолетно дете.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното:

Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си – чл. 143 СК. Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена.

2

В настоящият случай по безспорен начин се установи, че за изминалия период от 11.05.2023 г. до сега – повече от година и половина, нуждите на непълнолетното и двете малолетни деца са се изменили, увеличавайки се. Естествено са нараснали нуждите от храна и облекло, както и са възникнали нови – Д. е ученичка в **с на Професионална гимназия – гр. Кубрат, ежедневно пътува, и се нуждае допълнително от множество учебни пособия, които не се осигуряват от държавата, а се заплащат от родителите. Съдът намира, че за месечната им издръжка са необходими не по – малко от 400.00 лева, за всяко от децата, съобразявайки се със специфичните нужди от храна, облекло, учебници, помагала, задоволяване на културни потребности и пр.

Майката на децата, без съдебна намеса, осигурява част от необходимата издръжка, въпреки, че не работи и не реализира трудови доходи. При това полага и ежедневни грижи – осигуряване на храна, бит, поддържане на хигиена и пр., поради това, че в качеството си на родител дължи участие в издръжката на малолетното си дете, от необходимата увеличена издръжка за детето тя следва да поеме сумата 130.00, а бащата следва да заплаща разликата от 270.00 лева.

При липсата на спор между страните, че той работи, по придобита професионална квалификация строител, в следствие на което реализира трудови доходи в размер над минималната работна заплата, с което следва да участва в издръжката на четири свои непълнолетно и малолетни деца, при приложението на правилото на чл. 142, ал. 2 СК следва увеличението да се присъди в размер на минималната издръжка – ¼ част от размера на минималната работна заплата, с което няма да бъде поставен в затруднено положение, с оглед нуждата да издържа и четвъртото си дете, родено от последващо съжителство, както и да осигурява собственото си физическо възстановяване.

Именно в този размер от 270.00 лева, следва да се уважат исковите претенции, а за разликата до първоначално предявените размери – 300.00 лева, следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

На основание 242, ал. 1 ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението, относно заплащането на увеличен размер издръжка.

Разноски ищцата не претендира, поради което съдът не дължи произнасяне.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на РС – Кубрат държавна такса върху уважените размери увеличение на издръжката в размер на 302.40 лв.

Воден от изложеното и на основание чл. 150 СК, съдът постанови своя акт.

РЕШИ:

3

ИЗМЕНЯВА размера на присъдените с Решение № 112/ 28.07.2023 г., влязло в сила на 05.09.2023 г. по гр. дело № 313/2023 г по описа на РС – Кубрат, издръжки в полза на Д. Г. С., ЕГН **********, П. Г. С., ЕГН ********** и Г. Г. С., ЕГН **********, , вс. от гр. Кубрат, ул. „Рила“ № 5, всички с пост. адрес в ** срещу Г. С.

К., ЕГН ********** с адрес в **, като ги УВЕЛИЧАВА от 200.00 лв. (двеста лева), на 270.00 лева, ежемесечно, за всяко едно от децата, считано от датата на предявяване на иска – 01.10.2024 г., до настъпване на законовите условия за нейното изменение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила, като отхвърля исковите претенции над този размер до предявения – 300.00 (триста) лева, като неоснователен и недоказан.

ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението.

ОСЪЖДА Г. С. К., ЕГН ********** с адрес в ** да заплати по сметка на РС – Кубрат държавна такса в размер на 302.40 (триста и два лева и четиридесет ст.) лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от обявяването му днес - 22.01.2025 г. на осн. чл.315 ал. 2 ГПК.

На страните да се изпратят преписи от решението.

Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________

4