Решение № 636 от 19.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 636 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветанка Бенина при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело № 20251100900224 по описа за 2025 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД е член на Сдружение „Национално Бюро на българските автомобилни застрахователи“ в качеството му на застраховател, предлагащ задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в Р България. Излага твърдения, че Бюрото, като юридическо лице с нестопанска цел, участва за функционирането на системата „Зелена карта“ и задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в държавите – членки и в държавите, подписали Многостранното споразумение от 29.05.2008 г. между националните бюра на държавите – членки на Европейската икономическа общност и други асоциирани държави. Твърди се, че дейността на Бюрото се урежда от Кодекса на застраховането, Вътрешните правила на Съвета на бюрата и устава на Бюрото. Съветът на бюрата като международна организация регулира системата за международна автомобилна застраховка „Гражданска отговорност“, известна като системата „Зелена карта“, като целта му е да улесни чрез своите членове уреждането на претенции, произтичащи от трансгранични ПТП. С подписване на т.нар. Многостранно споразумение, националните бюра във всички държави-членки на ЕИО са се съгласили да прилагат, както задължителните, така и незадължителните разпоредби на Вътрешните правила, уреждащи дейността на Съвета на бюрата. Споразумението обвързва и националните бюра в държави, които не са членки на ЕИО. Бюрото заплаща по предявените към него гаранционни искания от други национални бюра при настъпили щети вследствие на ПТП, настъпило на територия, за която друго национално бюро е компетентно. За да гарантира потенциалните плащания, които Бюрото е задължено да прави за тяхна сметка, членовете на Бюрото трябва да представят банкова гаранция в съответствие с Устава на Бюрото. Задължение да поддържа такава неотменима гаранция и платима на предявяване в срок от 6 години от издаването й е поел и ищецът. Такава последният е предоставил в полза на Бюрото, издадена от „Юробанк България“АД, с която банката се е задължила неотменимо и безусловно да заплати всяка поискана от него сума в размер до 600 000 евро. С промяна от 29.12.2023 г. сумата по Банковата гаранция е 1 увеличена на 5 000 000 евро, с валидност до 28.06.2029 г. Ищецът твърди, че с писмо изх. № 1-0632/22.05.2024 г. му е била отправена покана за доброволно плащане от ответника на сумата в размер на 1 684 171.29 евро, претендирана като законна лихва за забава върху начислени главници по претенции за възстановяване по приложени към писмото две таблици. Оспорва посочените в тях суми да са дължими като установени по размер, доколкото не се установява основанието на което е начислена сумата, както и че НББАЗ действително е заплатило за сметка на ЗК Лев Инс АД посочените суми и съответно да е била отправена покана за това до ищеца. Твърди, че въпреки многобройно отправените покани до Бюрото да предостави необходимите документи, които да удостоверят наличието на задължение в претендирания размер, такива не са били предоставени на ищеца. Излага твърдения, че на 14.06.2024 г. обслужващата НББАЗ банка „Уникредит Булбанк“АД е отправила искане до обслужващата ищеца банка за изплащане на банковата гаранция, като това е било сторено с плащане от 17.06.2024 г. в размер на левовата равностойност на 1 684 171.29 евро, която сума е възстановена в пълен размер от ищеца на 19.06.2024 г. При обосноваване на претенцията си излага доводи, че ответникът е изчакал прекалено дълго до усвояване на банковата гаранция, предоставена от ЗК Лев Инс АД и не е положил грижата на добрия стопанин, при което се е стигнало до натрупване на законна лихва в изключително голям размер. Поради това, счита че сумата, усвоена по банковата гаранция е получена без основание и подлежи на връщане от ответника в пълен размер.

В исковата молба са изложени доводи за недължимост на претендираното вземане и поради изтекла погасителна давност по отношение на всички принудително усвоени лихви за периода 3 години преди датата на усвояването на банковата гаранция – 17.06.2024, на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му възстанови сумата в размер на 3 293 952.73 лв. /левовата равностойност на 1 684 171.29 евро/, като платена без основание, съставляваща законна лихва, начислена по чл. 43 от устава на Сдружение НББАЗ. Претендира разноски.

По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения за това срок, в който ответникът оспорва предявения срещу него иск по основателност. В тази връзка излага доводи, че в изпълнение на Вътрешните правила на Съвета на бюрата, техните членове и кореспондентите им при трансграничните ПТП, в страната на възникване на произшествието се извършва ликвидацията и заплаща обезщетението, като впоследствие се отправя искане за възстановяване на заплатените от него суми към застрахователя, а в определение случаи такова искане може да бъде отправено към Бюрото, чийто член е застрахователят. В случай, че застрахователят не възстанови тези суми, се задейства гарантиращият механизъм, предвиден в чл. 6 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата. Излага твърдения, че от страна на НББАЗ в периода 2018 г. – 2024 г. са били изплатени на външни бюра суми, направени при ликвидацията на 4 049 броя щети, възникнали по вина на водачи – застраховани от ищеца, от които 264 броя – по претенции за възстановяване и 3 785 броя – по искания за гаранции. Доколкото ищецът не е възстановил своевременно на Бюрото платените вместо него суми, е начислена претендираната от него законна лихва за забава и сумата е събрана чрез частично усвояване на банковата гаранция. Счита, че не е ясен начинът на формиране на паричното вземане за главницата и съответно лихвата.

Оспорва твърденията на ищеца, че не са били предоставени изисканите от него документи относно удостоверяване наличието на задължение. Въз основа на същите твърди, че ищецът е извършил частично плащане, но с известна забава, за което са начислени и претендираните лихви. Излага аргументи, че начисляването на претендираните за възстановяване суми е съобразно предвиденото в чл. 43 от Устава, 2 според текста на който върху всички забавени плащания към НББАЗ по глава XIX и XX се дължи лихва в размер на законната. По отношение на заявеното възражение за дължимост на усвоената от ответника сума за лихви, поради изтекла погасителна давност излага доводи, че решението на УС от 16.05.2024 г. за усвояването й не е било оспорено от ЗК Лев Инс АД по законоустановения за това ред, по който ред е могло да бъде заявено и разгледано възражението за давност.

По делото е постъпила допълнителна искова молба в установения за това срок, в която ищецът пояснява, че размерът на сумата по предявения иск е формиран от неоснователно получените от НББАЗ суми за начислени лихви посредством усвояване на банкова гаранция, предоставена от ЗК Лев Инс АД в полза на Бюрото с реф. № 48-2085/28.06.2010 г. Ищецът поддържа въведеното от него оспорване плащания на посоченото от НББАЗ да са били извършвани, както и че са били извършвани без основание, поради което поддържа и възражението си за липса на основание за извършеното плащане по банковата гаранция. Поддържа доводите си, че не е налице установен срок, в който ЗК Лев Инс АД е следвало да възстанови заплатените от ответника суми, доколкото не съществува такава разпоредба в устава на НББАЗ или Вътрешните правила, като оспорва изложените в този смисъл такива от ответника. Оспорва изложените от ответника доводи за недобросъвестност на кредитора в лицето на НББАЗ, като от своя страна излага такива, че твърдените от ответника за настъпили вреди не следва да се обезщетяват, тъй като не са в юридическа причинно-следствена връзка, поради прекъсването й от неоснователното бездействие на НББАЗ, поради което вредите се понасят от кредитора. Относно твърденията си за неполагане на грижата на добрия стопанин от страна на НББАЗ допълва същите с аргументи, че съгласно чл. 506а, ал. 4 ТЗ ненавременното упражняване на правата по банковата гаранция е израз на противоправно бездействие на кредитора, като в случая, макар и неприложима пряко, следва да бъдат съобразени смисълът и целта на разпоредбата. Във връзка с така изложеното поддържа, че доколкото при наличието на предпоставките на чл. 83, ал. 2 ЗЗД отговорност за вреди не е възникнала, липсва основание за тяхното обезщетяване, поради което получените на това основание суми от ответника се явяват недължимо платени и подлежат на възстановяване. Ищецът оспорва аргументите на ответника относно липсата на предпоставките за прилагане на института на изтекла погасителна давност по отношение процесното вземане, като в тази връзка излага такива, че юридическият факт, водещ до възникване на процесните задължения не е решението на управителния съвет, а разпоредбата на чл. 43 от устава на НББАЗ.

По делото е постъпил писмен отговор на допълнителната искова молба в установения за това срок, в който ответникът поддържа първоначално изложените от него доводи при оспорване основателността на иска. Оспорва изложеното от ищеца относно приложимост при уреждане отношенията между страните на чл. 83 ЗЗД, като от своя страна излага, че така предвиденото в законодателната уредба е приложимо спрямо договорната отговорност, но не и спрямо института на неоснователното обогатяване, на каквото основание е заявена исковата претенция. Дори посочената разпоредба да бъде приета за приложима, съобразно предвиденото в нея, длъжникът е освободен от отговорност, когато неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, какъвто оспорва да е настоящият случай, предвид пълното съдействие, оказвано от негова страна.

Предявен е от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД против Сдружение „Национално Бюро на българските автомобилни застрахователи“ осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото 3 доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

В проведеното по делото първо открито съдебно заседание от 20.11.2025 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите относно извършеното плащане на сумата по банковата гаранция, поддържана в „Юробанк България“ по договорно отношение с ищеца и в размер според твърденията в исковата молба, както и че плащането е било извършено на основание – лихва за забава върху главницата в общ размер на изплатеното за обезщетение по ликвидационните преписки във връзка с качеството на ищеца на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“.

По делото е представено Споразумение между националните застрахователни бюра на държави-членки на Европейското икономическо пространство и други асоциирани държави, прието на Общото събрание на 30.05.2002 г. и преразгледано в Лисабон на 29.05.2008 г., видно от което същото е подписано от националните бюра на държави членки, сред които и бюрото на България през 2007 г.

Представен е Устав на Съвета на бюрата – международно сдружение с нестопанска цел, в чиято компетентност е възложено предоставяне на обезщетение при определени обстоятелства в полза на увредените страни, пребиваващи в държава от Европейското икономическо пространство, възникващи във всяка държава от система „Зелена карта“, но различна от държавата на пребиваване на увреденото лице.

Представени са и Вътрешните правила на Съвета на бюрата, в които в чл. 1 е посочена целта на приемането им, а именно да уредят взаимоотношенията между Националните застрахователни бюра – членове на Съвета на бюрата, който от своя страна представлява органът, който отговаря за администрирането и функционирането на системата за международна автомобилна застраховка гражданска отговорност /системата „Зелена карта“/. В чл. 3 от правилата е уредено обработването на претенциите, като е предвидено при уведомяването на едно бюро за настъпило произшествие на територията в неговата компетентност и при участието на превозно средство от друга държава, бюрото да пристъпи към разследване и да уведоми застрахователя, който е издал „Зелена карта“. Предвидена е изключителната компетентност на бюрото да тълкува приложимото право в държавата, в която е настъпило произшествието и да обработи претенциите при пълна автономия в съответствие със законовите и регулаторните разпоредби в съответната държава. В чл.