Решение № 120 от 27.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. П., 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20245330204782 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 13-2400344 от 02.08.2024 г., издадено от **** ,,Инспекия по труда‘‘ гр. П. с което на ,,Е.Т. и С.‘‘ ООД с ЕИК: 115812097 е било наложено административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 1800 лева за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда.

Дружеството жалбоподател, чрез процесуалния представител адв. Т. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Излага съображения, че е налице липса на материална компетентност на актосъставителя и свидетеля по АУАН за неговото съставяне, доколкото това било извън територията на Дирекция ,,Инспекция по труда‘‘ гр. П..

Жалбоподателят нямал качеството работодател на лицето С.А., доколкото налице гражданско правоотношение. Претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно уведомена за насроченото открито съдебно заседание изпрати процесуален представител – **** Ш., която оспори подадената жалба. Намери същата за неоснователна, поради което поиска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по 1 същество.

Актосъставителят и наказващият орган са приели следната фактическа обстановка, а именно:

Дружеството жалбоподател в качеството си на работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на 10.04.2024 г. не е уредил, като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето С.Е.А. с ЕГН: **********.

По време на проверката С.А. подписал декларацията на осн. чл. 402 от КТ, попълнена от Ф. А. – гл. инспектор при ДИТ П., което преди полагане на подпис от лицето е изчетена, в която декларира елементи на трудово правоотношение, а именно, че работи при жалбоподателя от ,,1 ден‘‘ като ,,общ работник‘‘, с работно време ,,от 9:00‘‘. почивки в работния ден ,,1 ч.‘‘, трудово възнаграждение ,,50 лв. на ден‘‘, и в т. 11 получени: копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен трудов договор ,,нямам‘‘.

Нарушението било извършено на 10.04.2024 г. в гр. П., когато лицето С.А. бил заварен да работи в обекта на контрол – жилищна сграда в новообразуван УПИ XXI-501.1040, жилищно застрояване, кв. 35 по ПУП – ПРЗ, жилищен парк ,,М-с‘‘ по пл. на П., като извършва дейности по изкопни работи с лопата, облечен с работни дрехи, нефирмени.

Нарушението било констатирано на 09.05.2024 г. при преглед на фирмената документация в Дирекция ,,Инспекция по труда‘‘ гр. П., ул. ,,Е.Й.‘‘ № 15А, когато лицето С.А. не представило сключен трудов договор в писмена форма към 10.04.2024 г. Представен бил граждански договор в писмена форма към 01.04.2024 г. При извършена справка по ЕГН на лицето С.А. в информационната система на било установено, че между него и ,,Е.Т. и С.‘‘ ООД е имало сключен трудов договор, който бил прекратен на 25.09.2023 г.

По този начин било извършено нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, поради което и на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда на жалбоподателя било наложено административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 1800 лева.

Съдът се солидализира с възприетата от наказващия орган фактическа обстановка, без частта от нея в която се твърди, че лицето С.А. е следвало да има сключен трудов договор, доколкото това е правен извод.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Ф. А., който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че към момента на проверката били установени няколко лица, които копаели канал. Едно от тези лица било С.А. на заден въпрос от кога работи в дружеството жалбоподател, отговорил, че е от същия ден и получава по 50 лева възнаграждение на ден.

По инициатива на жалбоподателя беше разпитан свидетелят Ц.Й.-**** на процесния обект. Същият посочи, че работата, която върши С.А. е специфична и се изразява за няколко дена по два часа на ден, както и че със същия е следвало да има сключен граждански договор. Извършвало се заплащане след извършване и приемане на работата.

Показания даде и лицето С.А., който посочи, че работата се изразявала 2 за по няколко часа на ден за период от няколко дена. След приемането на обекта се извършвало и заплащане.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са установени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Установява се с категоричност, че е възложена опредена работа на неопределен брой лица срещу определено възнаграждение. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите – А. и Й., тъй като са логични, последователни и изцяло кореспондират с всички събрани писмени доказателства по делото, като следва да се отбележи, че техните показания си кореспондират и със заявеното от актосъставителя, като същият единствено дава отговори на правни въпроси.

Следва да бъде отбелязано, че представеният по делото граждански договор от 01.04.2024г. съдът приема за достоверен, тъй като изцяло се подкрепя от показанията на свид. А. и св.Й..

Представената по делото декларация по чл. 402 от КТ не материлизира достоверност, предвид което не се цени от съда с доверие. Както и по – горе бе посочено, от показанията на свид. А. и свид. А. се установява, че свид. А. не може да чете и пише и, че същата е попълнена от свид. А. към проверката. На свид. А. е била предоставена декларация за подпис, без същият да може обективно да чете и разбере значението й.

С правна преценка за достоверност, настоящият състав изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и чл. 284 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, като същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че по времето, на мястото и по начинът отразен в АУАН и НП, жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение.

Изложената фактическа обстановка в АУАН е изцяло разколебана и опровергана от събраните по делото доказателства, предвид което презумптивната доказателствена сила на АУАН по чл. 416 ал.1 от КТ е оборена.

Спорният въпрос в производството е дали в случая чрез сключването на граждански договор, и по-конкретно в случая договор за изработка, се прикриват трудовоправни отношения. Съгласно правната теория и практика 3 двете правоотношения – трудовото и облигационното, имат като основна разлика предмета на договора. При трудовия договор работникът дължи престиране на труд, а при договора за изработка - неговия резултат. В настоящия случай не се доказва безспорно от въззиваемата страна, че свид. А. е дължал престирането единствено на работната си сила. Липсват доказателства същият да е извършвал каквито и да е други дейности на обекта, необхванати от приложното поле на търсения с договора за изработка резултат. В настоящия случай фактически извършената дейност е признак, както на едното - тъй като дължи изработването именно на изкопаване и зариване на канал, така и на другото правоотношение, където престира единствено работна сила в тези две области.

Следващият разграничителен елемент е заплащането на изработеното.

Докато при гражданските договори се дължи възнаграждение за определен резултат, при трудовото правоотношение има елемент на периодичност при заплащането за престирания труд. В случая, видно от представения по делото писмен граждански договор е, че страните са уговорили възнаграждение в размер на 500 лв. за извършената дейност. По отношение на наличието на писмен граждански договор съдът констатира, че същият е бил представен на инспектиращите преди съставяне на АУАН, доколкото наличието на същия е описано в АУАН, съставен от актосъставителя. По отношение на описаното в декларацията по чл.402, ал.2 от КТ възнаграждение съдът съобрази, че поначало няма пречка уговарянето на трудовото възнаграждение да се извършва според изработеното. В случая обаче свид. А. сочи в показанията си, че работата е била за около 2 -3 дена и е трябвало да получи съответната сума след извършената дейност, като видно от представената сметка за изплатени суми по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ е било извършено плащане за сумата от 500 лв., която съответства на посочената в гражданския договор, за която същевременно са били заплатени и осигурителните вноски, а видно от протокола за приемане на извършена работа сумата е заплатена, а извършената работа е приета. Поради това и по самото възнаграждение и начина му на формиране не може да се направи категоричен извод за това в случая да се касае за трудови отношения. Местоизпълнението също няма как да доведе до извод за разграничаване на отношението като трудово или като облигационно, доколкото и в двата случая би било едно и също мястото, където свид. А. е следвало да извърши дейността, за която се е уговорил с дружеството-жалбоподател.

По отношение на работното време – същото е посочено в декларацията 8 часа, което нито е осем часов работен ден, нито видно от показанията на свид. А. и св.Й.. в които липсват данни на място да е бил наличен ръководител на обекта, спазването му е било контролирано от някого, нито е имало регламентирани почивки за обяд или отпуск. Уговорката в гражданския договор от 01.04.2024г. е да се изкопае и закрие изкоп, към момента на проверката не изтекла. Видно от показанията на свид. А. и св.Й. някой му е определил предварително, а той сам, заедно с останалите работници, са определили кога да започнат работата по обекта, кога да идват и кога да почиват, като това е ставало възможно в светлата част на деня. Посоченото 4 съдът определя по-скоро като елемент от облигационното правоотношение, отколкото като такова на трудово. От друга страна не са се установили лица на обекта, които да следят за спазването на работното време. Не са посочени почивки или отпуски от страна на свид. А., нито пък лице, което да контролира извършването на работата по изкоп, или да им предава трудовите възнаграждения, каквото е положението в типичните случаи на прикрити трудовоправни отношения. Напротив, свид. А. е получил възнаграждението, за което се е уговорил, еднократно и именно след приключването на възложената работа, което е типично при договора за изработка.

Видно от подадените данни в ТД на НАП П., лицето е било осигурено на дохода, който сам твърди, че е получил, както и са декларирани необходимите плащания към държавния бюджет, поради което и това обстоятелство също не може да послужи като аргумент за прикриване на трудово правоотношение.

Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че не се доказва по един безспорен и категоричен начин, че свид. А. е бил в трудово правоотношение с жалбоподателя, което да обуслови сключването на писмен трудов договор между двете страни.