Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2302 от 17.12.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 6406/2021
Вид
Решение № 2302
Подписан
17.12.2021
В сила
16.05.2022
Състав
Силвия Лъчезарова Алексиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 115, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 182 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 182, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 182, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 78, ал. 2 и 3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 78, ал. 2 и 3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2302 гр. Пловдив, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20215330206406 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

/НП/

№

594593-F600708/19.08.2021 г. на *** на ТД на НАП Пловдив, с което на „Омникар Ауто” ООД, ЕИК 115013855, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 4100,37 лв. за нарушение на чл. 78, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Жалбоподателят „Омникар Ауто” ООД, чрез процесуалния си представител, моли да се отмени НП като неправилен и незаконосъобразен, тъй като бил изтекъл срокът по чл. 34 от ЗАНН , не било посочено мястото на извършване на нарушението. Твърди се по-късното получаване на кредитното известие, както и че не бил посочен размерът на разликата на начисления данък във връзка с определената санкция, същата била несъразмерно висока с оглед нарушението, евентуално се моли да се приложи чл. 28 от ЗАНН, чл.

182, ал.2 от ЗДДС или да се намали имуществената санкция на минимума от 1000 лв.

Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

1

От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Омникар Ауто ООД било лице регистрирано по ЗДДС и било получател по фактура № 0002311952/30.08.2019 г., с която от „ОББ Интерлийз“ ЕАД като лизингодател получил доставка на лек автомобил марка и модел Нисан Микра за сумата от 25 325,01 лв. и ДДС 5056 лв. Фактурата е била отразена в отчетните регистри на дружеството и същото е ползвало данъчен кредит в размер на посоченото ДДС.

На 16.10.2020 г. било постигнато допълнително споразумение за частичното прекратяване на договора за финансов лизинг, в изпълнение на който е била издадена горецитираната фактура, като въпросният договор е бил прекратен за процесния автомобил. На 28.10.2020 г. от „ОББ Интерлийз“ било издадено кредитно известие № 0002561424/28.10.2020 г. с данъчна основа „минус“ 20501,83 лв. и ДДС „минус“ 4100,37 лв., като на 29.10.2020 г. е получило банков превод в размер на 4100,37 лв. по цитираното кредитно известие от ОББ Интерлийз ЕАД. С това е възникнало задължението за Омникар Ауто ООД да бъде отразено в отчетните регистри кредитното известие за периода месец 10.2020 г., като посредством това, бъде намалена данъчната основа и респективно размерът на ползвания данъчен кредит, като след правилното отчитане на данъчната основа и данъка данъчния резултата за периода следвало да бъде „ДДС за внасяне“.

Омникар Ауто ООД е отразило в дневника си за покупките за данъчен период за м. 12.2020 г., т.е. с подаването на отчетния регистър през месец януари 2021г. като е допуснало техническа грешка и е посочена дата на издаване на кредитното известие 01.12.2020 г., докато същото е било издадено на 28.10.2021 г. Със подадената СД вх. № 160004574878/12.02.2021 г. техническата грешка е била отстранена.

На 17.12.2020 г. е била възложено извършването на проверка на Омникар Ауто ООД от страна на ** Б.В., която е установила нарушението и на 11.03.2021 г. в присъствието на упълномощено лице – представител на Омникар Ауто ООД съставила АУАН и го връчила. В тридневен срок жалбоподателят депозирал възражения.

Същите били взети предвид и било съставено процесното наказателно постановление, срещу дружеството, с което му била наложена имуществена санкция в размер на 4100,37 лв. за нарушение на чл. 78, ал. 2 и 3 от ЗДДС, на основание чл.182 ал.1 от ЗДДС.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св.

В. – ***, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН № F600708/11.03.2021, пълномощни 2 бр., възражение, кредитно известие № 0002561424, Фактура № 0002311952/30.08.2019 г., преводно нареждане за банков превод от 29.10.2020 г., опис на представени документи, писмени обяснения, счетоводни записвания, договор за финансов лизинг № 0021142/J/12.08.2019 г., ведно с приложения, Доплънително споразумение № 1 и № 4, договор за търговско посредничество, искане за представяне на документи, СД по ЗДДС за данъчен 2 период 10/2020 г. ,ведно с отчетните регистри, СД по ЗДДС за данъчен период 12/2020 г., СД по ЗДДС за данъчен период 01/2021 г., оправомощителна заповед ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., резолюция за извършване на проверка № П-16001620213431-0РП-001/17.12.2020 г., ведно с доклад, предложение за селекция, работна карта за ЮЛ.

Разпитана в съдебно заседание св. В. поддържа констатациите в АУАН и съдът намира показанията й за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра. Същите съответстват на представените писмени доказателства – договори, първични счетоводни документи и справки декларации.

Доказателствата в своята съвкупност чертаят една безпротиворечива фактическа обстановка, по която и самите страни не спорят.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна.

По спазването на процедурата:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени и да опорочават административнонаказателното производство, самите актове или да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Съдът не споделя аргументите на процесуалния представител на жалбоподателя, че не било описано нарушението от фактическа страна, като не било посочена сумата с която следвало да се промени данъчната основа, тъй като е отразено че данъчната основа е следвало да се намали със сумата от 20 501,83 лв. и да се направи корекция на ползвания данъчен кредит в размер на 4100,37 лв. По отношение на факта, че не е описано местоизвършването на нарушението съдът намира, че същото не се отразява на редовността на атакуваното НП, тъй като нито има спор за мястото на извършването, нито посочването му би могло да доведе до някаква несъставомерност на нарушението. Където и да е извършено нарушението чрез бездействие, то е съставомерно, а доколкото и седалището на фирмата и местодължимото поведение за корекция са в гр.

Пловдив, няма спор по този факт, така че пропускът да се посочи местоизвършването на нарушението не е съществено процесуално нарушение (така РЕШЕНИЕ 1934/22.10.2021 г. по канд 1553/2021 по описа на АСПловдив).

Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, видно от Заповед ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. т.1.3 б. „В“ заместниците на териториалните директори на НАП са оправомощени да издават наказателни постановления по чл. 182 от ЗДДС. Постановлението е в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и 3 процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН, тъй като нарушението не е установено при постъпването на информацията за кредитното известие в ТД на НАП или в ЦУ на НАП от страна на другото задължено лице, а именно ОББ Интерлийз ЕАД, а към момента на извършване на възложената проверка, тъй като именно в нейния ход са били събрани релевантните доказателства за това кое е било насрещното задължено лице и изпълнени ли са били законовите предпоставки за дължимото по чл. 78, ал. 2 и 3 от ЗДДС поведение. Съдът не споделя доводът на жалбоподателя, че при постъпване на отчетните регистри на издателя на кредитното известие автоматично за наказващия орган се разкрива нарушителя и всички аспекти от нарушението. Съдът намира, че нарушението е установено в хода на нарочната проверка след събирането на релевантните доказателства поради което и не са изтекли давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН

От материалноправна страна:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на търговеца Омникар Ауто ООД, ЕИК 115013855 като нарушение на посочената разпоредба на чл.

78, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС, доколкото съгласно диспозицията на същата норма е имало задължение да коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при промяна на вида на доставката, като това задължение се конкретизира с третата алинея а именно, че корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата по ал. 2, с отразяването на документа по чл. 115 или на новия документ по чл. 116 , с който е извършена корекцията, в дневника за покупките и в справка-декларацията за съответния данъчен период.

Безспорно се касае за необходимост от корекция на данъчната основа на базата на документ по чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, а именно кредитно известие.

В случая, обстоятелствата, че жалбоподателят е регистрирано лице по смисъла на ЗДДС, че кредитно известие с № 0002561424/28.10.2020 г. е отразено в дневниците за покупките и в СД за периода месец 12.2020г. (с грешна дата на съставяне), вместо в дневника за покупките и СД за периода месец 10.2020 г., както и че от неотразяването на процесното кредитно известие в дневниците за покупките и в справките декларации за периода месец 10.2020 г. се е стигнало до начисляване на по-малък размер на ДДС за периода месец 10.2020 г. с 4100,37 лв., се явяват установени по делото и не са спорни между страните. Съответно, налице е от обективна страна вмененото на жалбоподателя административно нарушение.

Съдът не споделя възражението на задълженото лице, че административнонкаказващия орган не е изследвал момента на получаване от на кредитното известие. Законът не държи сметка за момента на получаване на първичния счетоводен документ от дружеството, същото следва да се отрази в справките декларации за отчетния период, за който се отнася, както и фактурите. Именно поради това е предвиден срок, в който да се изготвят 4 отчетните регистри, който е след изтичане на данъчния период. Задълженото лице дължи поведение, а именно подаване на коректна информация към ТД на НАП, като самият законодател е определил пределите на отговорността, като никъде не е предвидил, че първичния счетоводен документ следва да се отрази в данъчния период, в който е получен документа или в който и да е период, напротив, законът изрично посочва в регистрите на кой данъчен период следва да се отрази, а именно този за който се отнася данъчното събитие. От гореизложеното следва, че за административнонаказаващия орган не е възникнало задължение за изследване на момента на физическото получаване на кредитното известие в счетоводството на дружеството, тъй като това е ирелевантно обстоятелство за дължимото поведение.

На следващо място съдът не приема доводът, че задълженото лице не е имало как да знае за издаденото кредитно известие, тъй като има подписано допълнително споразумение за частичното прекратяване на договора, както и банков превод на надплатеното ДДС ползвано като данъчен кредит. Т.е. от една страна е бил ползван данъчния кредит в размер на 4100,37 лв., от друга същото е било върнато от страна на доставчика в патримонимониума на задълженото лице, а от трета едва с отстраняването на всички нередовности е била коригирана данъчната основа с подаването на СД по ЗДДС за данъчен период 01.2021 г. , подадена на 12.02.2021 г.