Определение № 13187 от 18.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13187 гр. София, 18.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Румяна Спасова Въззивно частно гражданско дело № 20261100505709 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. М.М., процесуален представител на Р. С. срещу определение от 10.04.2026 г. по гр.д. № 57/2026 г. на СРС, 175 състав, в частта в която е оставено без уважение подаденото на основание чл. 248, ал. 1 ГПК от адв. М.В.М. заявление за допълване на постановеното на 13.03.2026 г. решение в частта за разноските за сумата над 120 евро с ДДС до пълния поискан размер от 454 евро с ДДС.

Жалбоподателят счита, че определеното в горепосочената част е неправилно, тъй като възнаграждението в размер на 120 евро с ДДС е унизително, не съответства на фактическата и правна сложност, на материалния интерес и на труда осъществен по делото, в откриване и цитиране на практика както на СЕС, ВКС, включително и на окръжните съдилища. Позовава се на практика на съдилищата, в която се застъпва, че адвокатът е квалифициран юрист и изпълнява обществено значима дейност, не помаловажна от тази на съдията и в случая не са изложени разумни аргументи, за да бъде подценен квалифицирания адвокатски труд. Предвид изложеното иска да се измени обжалваното определение и да се осъди насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер на 454 евро с ДДС.

В срока за отговор ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД счита частната жалба за изцяло неоснователна. Посочва, че съдът правилно е определил тежестта на разноските, като е взел под внимание всички факти и обстоятелства, които са относими към настоящия случай. Счита атакуваното определение за правилно, мотивирано и посредством същото не е допуснато неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата.

1

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи, становището на другата страна и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.

Производството по гр.д. № 57/2026 г. по описа на СРС, 175 състав е образувано по искова молба от Р. Б. С. чрез адв. М.В.М. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД за установяване, че клаузите, съдържащи се в VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № 40014807051 от 16.01.2023 г. сключен между страните, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Фаст и Флекси е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 ЗПК във вр. с чл.

22, както и по чл. 143, ал. 1 ЗЗП.

С решение от 13.03.2026 г. по гр.д. № 57/2026 г. на СРС, 175 състав районният съд е прогласил по предявения от Р. Б. С. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 40014807051 от 16.01.2023 г. и е осъдил ответникът да заплати на ищеца сумата 46,01 евро, представляваща разноски за държавна такса.

С молба от 24.03.2026 г. процесуалният представител на ищеца е поискал от съда да измени решението в частта за разноските и да осъди насрещната страна да му заплати адвокатско възнаграждение в размер на 454 евро с ДДС.

С обжалваното определение районният съд е допълнил на основание чл. 248, ал.

1 ГПК постановеното на 13.03.2026 г. решение в частта за разноските, като е осъдил „Профи Кредит България“ ЕООД да заплати на адв. М.М. на основание чл. 38, ал. 1, т.

3 ЗА сума в размер на 120 евро с ДДС за процесуално представителство на Р. Б. С. и е оставил без уважение искането на адвоката в частта за разноските за сумата над 120 евро с ДДС до пълния поискан размер от 454 евро с ДДС.

Настоящият въззивен състав счита обжалваното определение за частично правилно, при следните мотиви:

На основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът има право на възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. В списъка за разноски изрично е посочено, че адвокатското възнаграждение за процесуално представителство се претендира на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Приет е като доказателство договор за правна защита и съдействие от 02.06.2025 г., сключен между Р. Б. С. и адв. М.М., в който е предвидено процесуалното представителство и защита да е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, 3, пр. 2 ЗА, за оказване на помощ на близък. Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендиранато адвокатско възнаграждение. При тези данни и съобразно представените доказателства следва да се приеме, че е налице съгласие между ищеца и процесуалния му представител за оказване на безплатна правна помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА.

При произнасянето относно размера на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан в преценката си от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при съобразяване решение на Съда на Европейския съюз на 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски 2 районен съд. С цитираното решение се прие, че: „Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.“.

След като предвиденото възнаграждение в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения не обвързва съда, преценката следва да се извърши като се вземе предвид вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл е и практиката, застъпена в определение по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I Т.О. и определение по т.д. № 1990/2023 г. на ВКС, II Т.О. В разглеждания случай при определяне на размера на възнаграждението следва да се вземе предвид, че делото не се отличава със значителна фактическа и правна сложност, като по процесния спор има и формирана безпротиворечива съдебна практика; делото е приключило в едно съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищеца не се е явил, а е депозирал становище; действията по събиране на доказателства са единствено по приемане на писмени такива. При отчитане на всички тези обстоятелства и съобразяване извършената от адвоката работа настоящият въззивен състав определя възнаграждение в размер на 252 евро с ДДС.

Предвид изложеното обжалваното определение следва да се измени като се присъди сума в размер на още 132 евро с ДДС за адвокатско възнаграждение на процесуални представил на ищеца адв. М.М..

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я по частната жалба, подадена от адв. М.В.М., процесуален представител на Р. С. срещу определение от 10.04.2026 г. по гр.д. № 57/2026 г. на СРС, 175 състав, в частта в която е оставено без уважение подаденото на основание чл. 248, ал. 1 ГПК от адв. М.В.М. заявление за допълване на постановеното на 13.03.2026 г. решение в частта за разноските за сумата над 120 евро с ДДС до пълния поискан размер от 454 евро с ДДС и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ определение от 10.04.2026 г., постановено по гр.д. № 57/2026 г. на СРС, 175 състав, като ОСЪЖДА на основание чл. 248, ал. 1 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: 175074752, с адрес: гр. София, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, да заплати на адв. М.В.М., АК-Пловдив с адрес на кантората: гр. Пловдив, ул. **** на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА сума в размер на още 132 евро с ДДС /сто тридесет и две евро/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителност и защита по гр.д. № 57/2026 г. на СРС, 157 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за сумата над 252 евро с ДДС до пълния претендиран размер от 454 евро с ДДС.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4